Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ: Преброяването ще докаже отново, че КНСБ е най-голямата организация у нас

– Г-н Нанков, защо т.нар.”синдикално преброяване” е толкова важно за синдиката?

– Установяването на критериите за национална представителност на организациите на работниците и служителите действително е една законова процедура, която не е толкова популярна извън средите на организираното работническо движение. Вероятната причина за това е, защото тя има пряко отношение предимно към социалния диалог на всички равнища и е обясним липсата на интерес извън синдикалните и работодателските среди.

Трябва още в самото начало да подчертаем, че КНСБ бе организацията, която настояваше за въвеждане на института на националната представителност. Причината за това беше безконтролната поява на квазисиндикални образувания, които неоснователно изявяваха претенции за намеса по проблеми на индустриалните отношения и жизненото равнище на работниците. През този период се засилиха опитите на някои политически партии да изграждат приближени до тях синдикати, които бяха един допълнителен инструмент за постигане на техните политически цели  и за създаване на обществена илюзия за „съгласие със синдикатите”. Впрочем, подобни опити се наблюдават и днес.

На това явление трябваше да се сложи край. И то не поради друга причина, а заради това, че представителността предполага и носене на съответната отговорност за политиките, позициите и резултатите от диалога.  Именно поради това в Кодекса на труда се разписаха нови текстове, които  определиха  онези критерии, при чието наличие по безспорен начин се установява дали една организация на работници или на работодатели е национално представителна или не. Това в значителна степен помогна да се „прочисти” полето на диалога, с което той всъщност увеличи потенциала си и стана както по-ясен, така и по-полезен.

Прекият резултат от придобиването на национална представителност е правото, което придобиваме за участие в работата на НСТС. Допълнителният ефект идва от това, че представителността  се пренася върху основните ни членове на КНСБ и така те  се позиционират по-монолитно в браншовия диалог, а оттам се повишава ефективността на синдикалните структури и се постига по-високо качество в колективното трудово договаряне.  Лесно можем да отбележим благотворното влияние на института на националната представителност върху развитието на най-силния ни инструмент  за защита на синдикалните членове, а именно КТД.

Мисля, че вече стана ясно защо националната представителност е толкова важна като статут и в същото време толкова непозната на широката общественост.

– Кои са критериите , за които споменахте?

– Всъщност,говорейки за критериите, трябва да подчертаем, че по наше мнение съществува един все по-видим дефицит. В сегашния си вид критериите са юридически и количествени, но не и качествени. Не съществува критерий или изискване организациите, които придобиват статут на национално представителни, да участват реално в социалния диалог, което всъщност е смисълът на цялата процедура. Това важи в пълна степен за някои работодателски организации, които консумират предимствата на представителността, но нямат отговорност в качеството си на социални партньори.

От гледна точка на синдикалния интерес сме дълбоко убедени, че наближава времето, в което синдикатите трябва да предизвикаме допълване на критериите с такива, които са съобразени с променящия се характер на труда и все по-широкото навлизане на атипичните форми на заетост. Сегашните образци на документи не позволяват на КНСБ да включи в преброяването организации на фризьорите, например. Същото важи и за индивидуалните членове в териториалните ни синдикати. Иначе днес в Кодекса на труда има два члена, които установяват изискванията за националната представителност – чл.34 за организациите на работниците и чл.35 за работодателските организации.  За синдикалните структури те са :

  • Да имат най-малко 50 000 членове;
  • Да имат най-малко 50 организации или 5% от заетите във всяка икономическа дейност по НКИД;
  • Да имат местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
  • Да имат качество на юридическо лице, придобито по реда на чл.49 , ал.1 най-малко преди подаването на искането за признаване на представителността.

За да се установи наличието на изброените критерии във всяка фирма или учреждение, в която има синдикална организация,се попълват т.нар. Единни протоколи. Наричат се единни, защото в тях се вписват едновременно данните на синдикалните структури (брой членове и принадлежност към браншови синдикати), чиито национални ръководства са заявили желание за участие.

В протокола работодателят вписва и данните за предприятието, като изрично посочва икономическата дейност на фирмата. Назад във времето имаше случаи на отказ от работодателя да подписва протокола, но с течение на времето тези примери намаляха. В действителност работодателят няма никакви права да оспорва данните на синдикалните организации, нито пък да отказва участие в попълването на документа. При такова поведение ние съветваме нашите синдикални активисти да сезират Областната инспекция по труда и да настояват за нейната намеса заради отказ от изпълнение на държавен нормативен акт.

Попълването на единните протоколи продължава 4 месеца. След това, заедно с останалите документи, се внасят в Министерството на труда и социалната политика, което извършва проверка на данните за 2 месеца и подготвя доклад до Министерския съвет. Тази времева рамка предполага, че финалът на настоящата процедура ще бъде обявен с решение на МС в началото на месец август.

Резултатите от предишната процедура установиха, че КНСБ имаше преди четири години 271 601 синдикални члена и присъствие в 44 икономически дейности от общо 85 в НКИД (при изискуеми 21).  Любопитното е, че в 15 икономически дейности  представителността беше установена с 50 синдикални организации, а в 29 чрез процент от заетите работници 

– На 4 февруари тази година бе обявено началото на поредната процедура, но след това бе замразена заради извънредното положение. Как ще се отрази това?

– Да, заради извънредното положение процедурата бе спряна. Предстои да се уточни какви ще са новите срокове. Веднага щом е възможно, преброяването ще започне отново. Временното замразяване няма да се отрази на процедурата.

Създадена е необходимата организация и структурите ни са изцяло готови. Вярваме, че разполагайки и с досегашния си опит и с подобрената комуникация,  не след дълго всички ще имаме основание да се поздравим, доказвайки по неоспорим начин, че  КНСБ остава най-голямата организация в България, което я прави значим фактор в развитието на обществените и икономически процеси.

В КНСБ има изградена система за регистрация на своите основни членове и техните синдикални организации на всеки шест месеца. Създадената и актуализирана база данни ни позволява да бъдем изключително прецизни по отношение на организационния си състав.

Наред с другите позитивни ефекти преброяването ни дава ясна картина къде се намираме в икономическите дейности. Това ни помага изключително много при стратегическото планиране на процеса на изграждане на нови синдикални организации. Подобни наблюдения използваме и при организирането на целеви кампании, които насочваме към икономически сектори, в  които имаме незадоволително ниво на синдикално членство.

Всъщност, преброяването често ни служи и за повод да завършим започнатото. И в сегашната процедура сме идентифицирали 6 икономически дейности, в които ни трябват под 100 човека, за да покрием критериите. Благодарение на този подход вече имаме присъствие и в ИТ сектора, частния охранителен бизнес и др.

Може би тук е мястото да опровергаем някои митове  за нашия синдикат, а именно, че присъстваме само в публичния сектор, а частният е забранена територия за нас. Ако сумираме числеността на организациите ни в публичния сектор и на тези в частния, ще забележим, че предимството е на страната на втория.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *