Рисковете пред платформените работници, постигането на трудова и социална закрила, както и други предизвикателства, произтичащи от бързия растеж на платформената икономика са във фокуса на среща на високо равнище на Международната организация на труда. Тя започна днес и ще продължи до 14 октомври в Женева.
В първата специализирана тристранна среща на МОТ, посветена на въпросите, свързани с достойния труд в платформената икономика, участва и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той е номиниран от Групата на работниците за участие като експерт.
Очакването е дискусиите да доведат до съгласие за подготовка на специална Конвенция за платформения труд.
Вниманието е насочено към платформите заради значителните темпове на растеж на този тип икономика и силното им навлизане в различни отрасли – от транспорта и домашните грижи до професионалните услуги и образованието. В същото време наетите често са лишени от правата, предоставяни на работниците с трудово правоотношение.
“За нас е очевидно, че цифровите трудови практики подкопават трудно извоюваната защита на работниците както в уеб базираните платформи, така и в тези, базирани на местоположението. Макар че тези две категории труд в платформите имат значителни разлики, ние смятаме, че именно техните прилики изискват внимание от гледна точка на закрилата на труда. От решаващо значение за бизнес моделите на повечето цифрови платформи за труд е използването на нестандартни форми на заетост, включително прикрита заетост. Неправилното класифициране на трудовия статус излага работниците на всички финансови и социални рискове, които работата им носи, включително лишаване от минимални заплати, отпуски и ваканции, както и от схеми за социална защита, които обикновено се предоставят при трудово правоотношение – без нито една от често изтъкваните “гъвкавости”. От съществено значение е, че способността им да упражняват основните си права, като например да членуват в синдикати и да водят колективни преговори, също е силно ограничена. В повечето законодателства прилагането на антидискриминационната правна уредба като цяло е по-добре защитена за работниците в трудово правоотношение, като по този начин неправилно класифицираните работници имат минимални възможности да се възползват от антидискриминационната защита. Това явление придобива допълнителна значимост в икономиката на платформите, тъй като мигрантите и младите работници са непропорционално представени на нестандартни работни места, изложени на риск от множествена дискриминация”, каза в откриващата реч днес Руан Субасингхе от Групата на работниците.
Рискът от принудителен и детски труд също е налице при платформената работа. Децата могат да бъдат подмамени да изпълняват платени онлайн задачи, които ги излагат на неподходящо и опасно съдържание.
В Италия пък платформа за превоз на пътници бе поставена под специално администриране заради престъпления, свързани с използването на агенции за наемане на уязвими работници мигранти и лица, търсещи убежище. Има данни и съобщения за задържани лица в трудови лагери, наети като златотърсачи. В тях на работниците, трудещи се по 12 часа на ден, се плаща, за да събират съкровища за виртуални геймъри.
Съществени рискове има и по отношение на безопасността и здравето на работното място. Има доказателства, че платформената работа може да изостри някои професионални рискове, особено в психосоциалната сфера. Прекарването на прекомерно много време в онлайн режим, за да се намери достатъчно работа, може да увеличи физическите рискове за работещите – както сърдечно-съдови, поради физическото бездействие, така и от проблеми с очите, отделно има и технострес и кибертормоз.
За работещите в онлайн платформи на място пък всяко удължаване на времето, прекарано на разположение за работа, и несигурността за намиране на достатъчно услуги и доходи могат да доведат до умора и стрес. Също така, подлагането на платформените работници на оценка от страна на клиентите може допълнително да увеличи рисковете от тревожност и стрес. Други проблеми за работещите в платформите на място, като например разносвачите на храна, включват липсата на подходящи условия за почивка и санитарни условия, като много ресторанти не позволяват да използват тоалетните им.
Всичко това води и до проблема с липсата на адекватна застраховка срещу злополука и социална защита като цяло за платформените работници, включително за действително самостоятелно заетите лица. Всички оценки сочат, че социалната закрила е по-малка за работещите в платформите, независимо дали са онлайн или на място, в сравнение с техните колеги, които не работят в платформите.
Отделно контролът чрез алгоритъм означава, че работниците са ефективно притискани да продължат да работят чрез заплахата от спиране на работа или премахване на платформата от приложението, ако откажат да изпълняват задачи или ги изпълняват по начин, различен от този, който е указан. Освен това рейтингите на клиентите, които се използват като фактически оценки, определящи способността на даден работник да се конкурира за задачи в дадена платформа, са отворени за злоупотреба от страна на потребителите. Потребителите могат да оставят отрицателни оценки, основани на дискриминационни основания, без алгоритъмът да улови това поведение. Всъщност самите алгоритми могат да бъдат дискриминационни, както най-ярко бе подчертано в решението на съда в Болоня, Италия, от декември 2020 г. Беше отбелязано, че служителите на платформата може да не съобщават за кибертормоз поради страх от лоши оценки. На работещите в платформата реално не се осигурява надлежна процедура, свързана с дисциплината или уволнението им. Работниците нямат възможност да обжалват решенията, които ги засягат, пред човек и да бъдат информирани за причините, които стоят зад тези решения.
Също така работниците в платформите произвеждат данни, които след това се използват за контрол на работата им и за оптимизиране на функционирането на бизнеса на платформата, но като цяло те нямат право да знаят, като индивиди и като колектив, какви данни се събират, за какво се използват, къде се съхраняват или с кои трети страни се споделят, както и как работят алгоритмите и софтуерът. Синдикатите пък обикновено нямат право на информация, консултации и договаряне относно колективните данни, тяхното използване и стойност. Със сигурност няма и възможност за “договаряне на алгоритъма”.
“Ако вземем предвид всички тези дефицити в областта на достойния труд, съществуващите ясни пропуски в управлението и фактът, че инспекциите по труда нямат особена практика в тази област, с изключение на някои много важни намеси на испанските, италианските, бразилските и френските инспекции, можем да видим как работата в платформи представлява друга форма на несигурен и неформален труд. Липсата на яснота в трудовото законодателство, и по-конкретно липсата на яснота относно трудовия статут на работниците, може да допринесе за неформализирането на икономиката. И, говорейки за несигурността на работниците в нестандартни форми на заетост, знаем, че ковид пандемията изостри много от уязвимостите, свързани с тази форма на работа”, каза още Руан Субасингхе.
Той допълни: “След като разгледахме множеството дефицити на достойни условия на труд в платформената икономика, сме обнадеждени от факта, че държавите, регионалните органи и социалните партньори вече реагират на тези предизвикателства. Държавите приемат различни подходи към класификацията на платформените работници в случай на платформи, базирани на местоположението, често в резултат на стратегически съдебни спорове, водени от работници и синдикати. Някои държави разработват нови подходи към работното време, заплащането и защитата на данните в контекста на платформената икономика. Други разширяват обхвата на социалната закрила на платформените работници независимо от трудовия им статус. Социалните партньори също така сключват колективни трудови договори на ниво цифрова платформа и на секторно ниво, често след съдебни решения, стачки и протести на работещите в платформите и съгласувани организационни усилия. Продължават да се появяват и други необвързващи инициативи, като например трудови харти за работа в платформи, както и платформени кооперативи. Същевременно интернет и платформеното естество на работата поражда нови измерения на действителни и потенциални неблагоприятни въздействия върху трудовите права, които изискват специални нормативни действия на МОТ. Всъщност в референтния документ вече е посочено, че няколко конвенции и препоръки на МОТ могат да бъдат приложими към работата в платформи, но че съществуват и някои правни празноти.”
Представителят на Групата на работниците апелира МОТ да прояви смелост и да предприеме нормативни действия в тази област. Регулирането на цифровите платформи за труд чрез международен трудов стандарт може да се окаже най-ефективният, ако не и единственият начин за осигуряване на достоен труд за работещите в платформите в световен мащаб, подчерта в речта си Субасингхе.