Позиция на КНСБ във връзка с дейността на Консултативния съвет за зелената сделка

Във връзка с проведената дискусия на първото заседание на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС), проведено на 05.07.2022 г., и конкретно поставена задача в Годишната програма на КСЕЗС: „Пътната карта да разглежда 2 сценария за декарбонизация на енергийния сектор, които да включват стъпки за постепенно спиране изгарянето на въглища до 2030 г. и отвъд, но не по-късно от 2038 г. и която да е публична и да е одобрена от правителството и парламента“ (част Реформа 9 – C4.R9) КНСБ изразява следното:

  1. Реформа 9 към Националния план за възстановяване и устойчивост (BG FinalRRP 2022-04-06-08-30) включва ангажименти за изготвяне на пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България, както и разработване на няколко възможни сценария на политиката, като основа на план за постепенно прекратяване на използването на въглища с крайна дата до 2038 г. Както беше посочено на заседанието на КСЕЗС на 05.07.2022 г., предложеният текст за задача от Годишната програма не съответства на приетите текстове на НПВУ, както и на Решението на Съвета за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на България и приложението към него.
  2. КНСБ активно е обсъждала възможните решения, които да включват както постигане на дългосрочните климатични цели, така и осигуряване на гориво-енергийния баланс на страната. В рамките на работата на Института за устойчив преход и развитие бяха разгледани и обсъдени 4 анализа с различна степен на детайлност, но нито един от тях не предвижда приключване използването на изкопаеми горива към 2030 г. Такъв вариант липсва и в анализите на ЕСО. Следователно натискът за включване на такъв сценарий е самоцелен, необоснован и извън рамката на постигнатите компромиси.
  3. КНСБ няма да участва в обсъждане на екстремални сценарии, които могат да бъдат ползвани за взимане на политическо решение за спиране на работата на въглищните централи, поради това, че не се отчита изключително високата необходимост от работата на ТЕЦ на лигнитни въглища за гарантиране сигурността на доставките в региона през следващите години. Фактът, че редица страни предприемат действия за преразглеждане на политическите си решения по отношение на въглищната енергетика, показва, че и у нас трябва да се прояви зрялост и да не се допуска изкуствено създаване на кризи с доставките на електрическа енергия.

Изхождайки от чувствителността на въпроса и неговото значение за успеха на предвидените в Националния план за възстановяване и устойчивост мерки и финансиране, настояваме за свикване на извънредно заседание на КСЕЗС единствено по този въпрос.

Приложение към Позиция на КНСБ

За да се избегне всякакво съмнение по отношение на Позицията на КНСБ, цитираме съответните публикувани текстове на официалните документи с ангажименти по Реформа 9 – Развитие на нисковъглеродна икономика и създаване на Комисия за енергиен преход и изработване на Пътна карта към климатична неутралност

Текст в рамките на НПВУ:

Целта на КСЕЗС и на ресорните комисии е да консултират и подпомагат МС в контекста на съвместяването на националните приоритети в областта на енергийната сигурност, ускореното устойчиво икономическо развитие, социалната справедливост и защитата на околната среда и разработването на планове и стратегически документи, произтичащи от Съобщението на ЕК относно Европейския зелен пакт и целите на ЕС за декарбонизация за 2030 и 2050 г.

Предложената реформа цели да осигури ясен процес на актуализиране на стратегическата рамка за декарбонизация на икономиката, разглеждайки процесите на оценка на сценариите за декарбонизация и да очертае възможни пътища със съответните финансови, екологични и социално-икономически последствия на мерките при различните сценарии, да ги представи на правителството, което да вземе информирано решение и да се обедини около дадена посока на преход на българската икономика с одобрение от парламента.

Реформата ще даде възможност ускорено да се:

– Създаде Комисия за енергиен преход, която да разгледа сценариите за декарбонизация на енергийния сектор;

– Да се изготви пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България.

Мандатът на Комисията ще включва разработване на няколко възможни сценария. По този начин тя ще насочи обществения дебат и ще улесни взимането на политически решения. Правителството е органът, който носи отговорността да избере конкретен път. Графикът при различните сценарии е от решаващо значение за разработването на варианти на политиката и за създаване на предсказуема среда за всички засегнати и за разгръщане на пълния положителен потенциал на прехода, защото промяната може да донесе обществени ползи. Графикът ще включва опции за това кога е най-добре да се оттегли даден капацитет и как той да бъде заменен в енергийната система.

След преструктурирането и свикване Комисия по енергиен преход ще се приеме работен план[1]. Ще направи анализ на текущата ситуация и ангажименти в рамките на различни европейски и международни рамки – национално определените приноси по Парижкото споразумение, ИНПЕК в рамките на Енергийния съюз на ЕС, инициативите в рамките на Европейската зелена сделка и др. Планът за постепенно прекратяване на използването на въглища ще включва стъпки до 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038 г. Тези дати се отнасят до ангажиментите на ниво ЕС за 2030 г., 2035 г. като дата, предложена от бизнес организациите и 2038 г. като крайна дата.

Разработените сценарии и препоръки в доклада на пътната карта ще включва стъпки за постепенното премахване на лигнитните въглища възможно най-скоро и не по-късно от 2038 г.

Текст в рамките на Решение [2]за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на България,  Брюксел, 28 април 2022 г. и Приложение към Решението за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на България.

COUNCIL IMPLEMENTING DECISION, on the approval of the assessment of the recovery and resilience plan for Bulgaria, Brussels, 7.4.2022 COM(2022) 172 final

Contribution to the green transition including biodiversity

(27) The measures in the Bulgarian RRP include long-lasting reforms and investments that are expected to effectively contribute to the green transition. This includes reforms and investments to support the deployment of renewable energy generation and large-scale electricity storage and a clear commitment to phase out coal and lignite power generation as soon as possible and at the latest by 2038.

ANNEX to the Proposal for a COUNCIL IMPLEMENTING DECISION on the approval of the assessment of the recovery and resilience plan for Bulgaria

Reform 9 (C4.R9): Roadmap to Climate Neutrality:

The Commission shall assess different scenarios for the coal/lignite phase out, including for an accelerated phase-out, in line with comparable neighbouring Member States. The scenario report and the recommendations shall be addressed to the Government and made public. The scenarios and recommendations developed shall include steps for completing the phase out of coal/lignite as soon as possible and at the latest by 2038.

The implementation of the reform shall be completed by 30 September 2022.

 

[1] Срок за Изготвяне на доклад със сценарии Q4/2022

[2] За избягване на недоразумения цитираните текстове са от английския вариант

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *