Позиция по “Европа 2020” – Национална програма за реформи 2020 г.

Актуализацията на Националната програма за реформи за 2020 г. се изготвя в рамките на засиленото наблюдение на икономическите политики в ЕС. Документът отчита констатациите в Националния доклад за България за 2020 г., Годишната стратегия за устойчив растеж за 2019 г. и Доклада по механизма за ранно предупреждение, с които се поставя началото на Европейски семестър за 2020 г. По голяма част от засегнатите документи КНСБ има конкретни позиции, становища и анализи, които вече са били обект на обсъждане на предходен етап. Точно затова, настоящата позиция ще се фокусира само върху разглеждане на напредъка на страната ни по отношение на националните цели в стратегията „ЕВРОПА 2020“, тъй като тя вече е към своя край и е необходимо да се направи съответната равносметка от всички заинтересовани страни.

Националната програма за реформи включва три основни раздела. Първият съдържа кратък преглед на макроикономическите очаквания. Този раздел по същество е разгледан вече от КНСБ при оценката върху текущите документи в рамките на Европейския семестър. Вторият раздел е разделен на две части и включва мерки в отговор на препоръките и на констатираните пропуски в Националния доклад за България за 2020 г., както и политики за повишаване на конкурентоспособността на икономиката. В третия раздел се прави преглед на напредъка в изпълнението НЦ по Стратегия „Европа 2020“ и за първи път през настоящата година се прави опит за разглеждане на напредъка по Целите за устойчиво развитие на ООН.

1.Национална цел „Заетост на населението на възраст 20 – 64 г.“ – 76% до 2020 г.

През последните десет години България отчиташе напредък по отношение на тази цел, но с темп, който бе недостатъчен, за да достигне заложените 76% към края на 2020 г. Все пак, през 2010 г. коефициентът на заетост (20 – 64 г.) е бил едва 64,7%, а към края на 2018 г. той вече е 72,4%. Предварителните данни за 2019 г. показват ръст до 75%. Кризата с COVID-19, която се разрази в началото на 2020 г., вероятно ще бъде основният фактор, който ще възпрепятства изпълнението на тази национална цел поради нарастващия брой безработни и структурните изменения на пазара на труда, които се случват вече от няколко месеца. Важно е да се посочи, че във всички останали страни-членки ще има подобен негативен ефект и България няма да е единствената страна, която ще изпитва затруднение в изпълнението си на националните цели по отношение на пазара на труда. Нещо повече, коефициентът на заетост (20 – 64) през целия период се доближава до средните европейски стойности, като към края на 2018 г., двете стойности са почти изравнение (България – 72,4%, ЕС – 73,2%). Това е белег за догонваща политика и изпреварващ темп на прираст спрямо средноевропейските стойности на развитие. Следователно, макар страната ни да не изпълни тази национална цел в „Европа 2020“, оценката на КНСБ е положителна, тъй като посоката на развитие беше последователна и се превърна в тенденция през последните години.

2. Национална цел „Заетост на населението 55 – 64 г.“ – 53% до 2020 г.

По отношение на тази цел, важно е да се спомене, че България изпълни заложената стойност от 53% още през 2015 г. Към края на 2018 г. заетостта на населението във възрастовата група 55 –  64 г. вече е 60,7%. За сравнение, през 2013 г. стойността на коефициента е била 47,4% като за само две години страната ни е успяла да отбележи прираст от 5,6 пр. п. Това е най-големия прираст в целия ЕС за толкова кратък период от време.Оценката на КНСБ е положителна.

 3. Национална цел „Намаляване на равнището на безработицата сред младежите (15 – 29 г.)“ –7% до 2020 г.

По отношение на т.нар. „младежка безработица“ в диапазона 15 – 29 г., България също отбеляза значителен напредък през последните десет години. За сравнение, през 2013 г. коефициентът на безработица е бил 21,8%, а към края на 2018 г. той вече е 8,3%. Предварителните данни за 2019 г. показват също посока към намаление, но негативният ефект от кризата COVID-19 най-вероятно ще възпрепятства изпълнението и на тази национална цел по отношение на необходимите 7%. Все пак, оценката на КНСБ е положителна, тъй като правителството реализира значителни по обем и стойност финансови ресурси през годините, за да подкрепи младите хора в работната сила, както подробно е описано в приложенията на НПР – 2020 г.

 4. Национална цел „Инвестиции в НИРД в % от БВП“ – 1,5% до 2020 г.

България изостава значително от останалите страни-членки на ЕС по отношение на иновациите. Броят на патентите намалява от 1980 г. насам. През 2013 г. разходите на бизнеса в България за научни изследвания и развойна дейност са били 0,4% от БВП при 1,29% в средноевропейско равнище (Световна банка, 2015). В периода 2010 – 2015 г., делът на фирмите в България, занимаващи се с иновации, е бил най-нисък в ЕС (Световна банка, 2015).

По отношение на общите инвестиции в НИРД и конкретно разглежданата национална цел, трябва да се отбележи, че разходите за НИРД като дял от БВП към 2018 г. са едва 0,76%, което е два пъти по-малко от необходимото към края на 2020 г. (1,5% от БВП). За последните десет години няма значимо подобрение по този показател, тъй като общият прираст е едва 0,2 пр. п. Прогнозата ни е, че тази национална цел няма как да бъде изпълнена към края на 2020 г., а България ще продължава да отчита най-ниските стойности в целия ЕС. Това потенциално ще се превърне в проблем за конкурентоспособността на икономиката ни в дългосрочен период и възможността да генерира висок икономически растеж.

Различни емпирични изследвания показват, че връзката между застаряването на нацията и производителността следва модела на обърнато U, при който пикът в производителността е между 30 и 50 годишна възраст. Намаляването на населението намалява вътрешния пазар, а последното е важен фактор и за иновациите като цяло, защото тяхното състояние може да се влоши по този начин. Налице са редица доказателства, че демографските промени и иновациите корелират помежду си и имат пряко отношение към самата производителност на една нация. Точно поради тази причина, оценката на КНСБ е категорично отрицателна по отношение изпълнението на тази национална цел в рамките на „Европа 2020“.

5. Национална цел „Дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление“ – 16% до 2020 г.

Националната цел за 16% дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление до 2020 г. е изпълнена. В началото на 2020 г. България представи на ЕК Пети национален доклад за напредъка в насърчаването и използването на енергията от ВИ, с който е отчетен дял на енергията от ВИ от 20,49% в брутното крайно потребление на енергията в страната. Постигнатият напредък се дължи на по-високото потребление на енергия от ВИ в секторите топлинна енергия и енергия за охлаждане, и електрическа енергия. В сектор транспорт се наблюдава леко изоставане в сравнение с междинните секторни цели (8,4% за 2017 г. и 9,4% за 2018 г.), което е резултат от поставените нови изисквания за ограничаване потреблението на конвенционални биогорива до 7% и установеното през 2018 г. потребление на биогорива, неотговарящи на критериите за устойчивост. Важно е да се каже, че заложената цел от 16% бе изпълнена още преди 10 години (в началото на 2011 г.), което дава основание на КНСБ да даде категорично положителна оценка.

 6. Национална цел „Повишаване на енергийната ефективност“ – 25% до 2020 г.

По отношение на енергийната ефективност и данните, които са отчетени в МФ в НПР 2020 г., трябва да се каже, че България има значителен проблем. При заложени стойности към края на 2020 г. от 25%, то към края на 2017 г. оценката за енергийната ефективност е едва 8,33%. Данни за следващите две години липсват, но тенденцията в дългосрочен период е към спад на този процент, тъй като през 2013 г. стойността е била 17,48%. Това свидетелства за значим процес по влошаване, а не по подобряване на ситуацията по отношение изпълнението на поставената цел в стратегия „Европа 2020“.

Обобщено, от 2011 г. до 2018 г. България отчита намаление на крайната енергийната интензивност, което се дължи както на промени в икономическата структура, така и на провежданата политика и прилаганите мерки за енергийна ефективност във всички икономически сектори. КНСБ припомня, че постигането на целите за повишаване на енергийната ефективност е стратегически свързано с обновяването на сградния фонд на страната ни. В заключение, оценката на КНСБ е отрицателна по отношение на изпълнението на тази цел.

 7. Национална цел „Дял на енергията от ВИ в брутното крайно енергийно потребление на транспорта“ – 10% до 2020 г .

Националната цел няма да бъде изпълнена, но е отчетено значително подобрение през последните няколко години. През 2013 г. стойността е била 5,8%, а към края на 2018 г. вече е 8,1%. Данни за 2019 г. все още липсват, но на база средния темп на прираст на година и очертаната ясна положителна тенденция, КНСБ има очаквания тази цел да бъде в нормата към края на 2020 г. Оценката на КНСБ е положителна.

 8. Национална цел „Недопускане на увеличаване нивата на парникови газове извън обхвата на ЕСТЕ с повече от 20% до 2020 г. спрямо 2005 г.“ – 20% до 2020 г.

За намаляване на емисиите на парникови газове извън Европейската схема за търговия с емисии бе приет ЗИД на Закона за ограничаване изменението на климата. Със закона бяха въведени изискванията на европейското законодателство за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г., за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021–2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение и за засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции.

В този смисъл, отдавна е ясно, че България ще изпълни тази цел като стойност, тъй като за последните 10 години са налице отчитани стойности доста под горната граница от 20%. За сравнение, през 2013 г. -14,4%, през 2015 г. -2,4%, през 2018 г. 3% и т.н. По-голямата част от стойностите са отрицателни, което говори не просто за недопускане за увеличаване на нивата на парниковите газове, а дори напротив, за тяхното постепенно и поетапно намаление. Оценката на КНСБ е положитела.

9. Национална цел „Дял на преждевременно напусналите образователната система“ – 11% до 2020 г.

За 2018 г. стойността на дела на преждевременно напусналите образователната система остава на равнището на 2017 г. – 12,7 %, т.е. през 2018 г. не се отбелязва напредък. През 2018 г. се запазва тенденцията да са налице различия в стойностите на дела на ПНУ по статистически райони от ниво 2. През 2020 г. ще приключи изпълнението на Плана за действие за периода 2018–2020 г. за изпълнение на Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013– 2020).

Като цяло, България не отчита значителен напредък по този показател през последното десетилетие. През 2013 г. стойността е била 12,5%, сходна на отчетената през последните две години. Дори напротив, забелязва се тенденция към леко влошаване на ситуацията, отколкото към нейното подобрение. В този смисъл, нашите очаквания са,ч е България няма да изпълни тази цел към края на 2020 г. Оценката на КНСБ е отрицателна по отношение на прилаганите мерки за изпълнение на заложената цел от 11%.

 10. Национална цел „Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование“ – 36% до 2020 г.

КНСБ отчита, че през последните няколко години се работи усилено върху модернизиране на системата на висше образование в България и продължава идентифицирането и прилагането на добри практики в тази посока. С приетите от Народното събрание изменения и допълнения на Закона за висшето образование се гарантира система за висше образование, която да е способна да отговори на динамиката на обществените процеси при поддържане на необходимото качество на висше образование, т.е. система, способна на устойчиво развитие. Въпреки това, все още има редица несъвършенства, които възпрепятстват изпълнението на тази национална цел. През 2013 г. стойността на показателя е била 29,4%, а през 2018 г. са отчетени 33,7%. Това е значително подобрение, но все още е далеч от заложената цел от 36% в стратегия „Европа 2020“. Предвид сложния характер на този процес и времето което изисква, за да бъде отчетено подобрение в статистическите показатели, КНСБ смята, че България няма да успее да изпълни този критерий към края на 2020 г., макар да е много близко до него. Признаваме значителното подобрение и направените усилия, но конкретната цел в стратегията няма да бъде постигната. Оценката на КНСБ е положителна по отношение на всички изброени реформи и усилия, описани в НПР, но е отрицателна по отношение на възможността за изпълнение на заложената стойност от 36%.

 11. Национална цел „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г.“ – -260 000 до 2020 г.

За съжаление, по този показател страната ни не бележи съществен напредък. Нещо повече, КНСБ не е съгласна с начина на представяне на информацията в НПР – 2020, а именно: изброяване на всички мерки и политики и тяхната финансова стойност, които са предприети през годините, без да анализирани и описани подробно статистически данни за броя на хората, които са в риск от бедност. Няма нито една сравнителна таблица или описания на динамиката на този процес. От приложената таблица не става ясно дали страната ни изпълнява или не изпълнява този критерии. За КНСБ този начин на предоставяне на отчета е заблуждаващ. Справката в НСИ показва, че спрямо 2008 г. (базисната година по отношение на тази цел), броят на лицата живеещи в бедност е намалял с едва 81 000 души, което е едва 31% изпълнение на заложената сума от намаление с 260 000 души. По този начин, вземайки предвид и изменението на структурата на населението, отрицателната нетна емиграция и отрицателния демографски прираст, то към края на 2018 г. делът на хората живеещи в бедност дори е нараснал до 22% спрямо отчетения такъв през 2008 г. от 21,4%. Оценката на КНСБ е категорично отрицателна.

В заключение, от описаните 11 национални цели в НПР – 2020, които са част от стратегия „Европа 2020“, България ще изпълни категорично едва три, като има вероятност да изпълни още две, но под условие според развитието на ситуацията в икономически и социален план през 2020 г. По отношение на останалите цели, страната ни не просто не бележи прогрес, а в част от тях дори и отбелязва влошаване на ситуацията, което е много притеснително. Оценката на КНСБ е по-скоро отрицателна, тъй като неизпълнението засяга предимно пазара на труда и социалната сфера, а целите, които са изпълнени имат друг характер. Това е предпоставка за разтваряне „ножицата на неравенствата“ още повече, особено в контекста на предстоящия посткризисен период след COVID-19.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *