Радина Банкова: Кризата е по-тежка от тази през 2008 г.

Радина Банкова е председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) от април 2013 г. Тя взе участие в организирания от КНСБ форум, на който бе представен анализ „Социален диалог, колективно трудово договаряне и добри практики в сектор лека промишленост“. Той е изготвен от Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост в сътрудничество с БАПИОТ.

 

– Кои проблеми в сектора се задълбочиха заради кризата, предизвикана от Ковид-19?

– Много е всеобхватно влиянието на кризата с Ковид-19 върху сектора. На първо място – финансовите затруднения на компаниите да си покриват разходите. Никой не говори за това, но ние вече сме в състояние на инфлация и заради това всичко поскъпва. Липсата на поръчки и факта, че много от клиентите, поради дългото затваряне на магазините, практически си оставиха наличната стока при нас на склад. Част от тях я платиха, но други не успяха и буквално това доведе до колапс на по-голяма част от предприятията. Единственото, което ги спаси в рамките на кризата, бяха спешните поръчки за предпазни маски, които в крайна сметка им помогнаха да си покрият част от текущите разходи и да закърпят положението, докато траеше затварянето. Тези поръчки бяха само в рамките на месец и половина. Еднократно имаше голям бум, но след това намаля търсенето, още повече, че се поръчаха маски от Далечния Изток, но това касае и Европа, като цяло, не само у нас.

– Имате ли данни колко са съкратените работници от сектора заради кризата?

– Все още не. Няма как да ги имаме. Тези данни ще трябва да дойдат от Агенцията по заетостта евентуално и в крайна сметка от НСИ , но не знаем кога точно ще стане.

– Каква е вашата прогноза за следващата година, кога очаквате възстановяване?

– Факт е, че се намираме в началото на тежка икономическа криза. Не може въобще да имаме надежди, че в рамките на три-четири месеца нещата ще се оправят. Всъщност излизането от една криза обикновено е период, който трае година или две. Спомням си каква беше  ситуацията през 2008 г. Излизането от кризата започна реално през 2010 г. А ние в момента говорим за една много по-тежка криза, отколкото през 2008 г. Тогава беше само част от финансовия пазар, касаещ САЩ, а тук сега говорим за една повсеместна криза. Има сериозно разкъсване на веригите на доставки, което при всяко положение влияе на абсолютно всички участници на пазара. Както нашите клиенти, така и нашите доставчици, като цяло. Тази свръхзадлъжнялост съществуваше и преди кризата, която доведе до фалита на компании още през 2019 г., няма как да бъде преодоляна за няколко месеца. Моята прогноза за икономическата ситуация не е оптимистична. Единственото, което виждам като спасение, са едни адекватни икономически мерки на нашата държава за това да се запазят предприятията. Още през април месец тази година коментирахме и споделяхме опасенията си с колеги от бранша, че ако ни фалират доставчиците, ние няма от къде да взимаме материали, за да работим. А същото важи и затова да не ни фалират и клиентите. Никой вече не е самостоятелен на пазара. То е като една верига. А за нас е от ключово значение помощта, която държавата се кани да ни отпусне. И полека да задейства механизма, защото ние искаме да си запазим персонала и работниците.

– Какви възможности виждате в партньорството с федерацията на леката промишленост и изобщо в социалния диалог?

– В социалния диалог винаги съм виждала необходимостта от взаимодействие между работодатели и работещите. Те да подчертаят и да посочат ясни цели, но и държавата трябва да поеме ангажимент към нас . Трябва задължително да бъдат проведени мерки за подпомагане, мерки за съхраняване на заетост, за финансиране на конкретни дейности на фирмите в тежката ситуация. Неща, които така или иначе сме говорили и преди. Да не говорим, че в момента никой не говори за образование и за кадри. Ще цитирам един анализатор, който наскоро каза, че не може баровете и дискотеките да са отворени, а училищата и университетите – затворени. Каква е тази визия и политика? Кризата след една-две години ще премине и ние ще изплуваме от нея, но не може да се гледа само краткосрочно или само за днес.

– Какво мислите за мярката 60/40?

– Съгласна съм с г-н Димитров, че всъщност е единствената мярка, която работи, което е абсолютен факт. Миналата седмица още не бяха приключили с отчитането в Министерство на икономиката на директната помощ за микро и малки предприятия, въпреки че полагат изключително големи усилия. Предвид на минималната помощ и размера на бюджета, който изобщо не е толкова голям, процедурата беше направена твърде сложно и даде възможност на фирмите да си подадат заявленията без много да си огледат документите. На пръв поглед е елементарно, но всъщност не е и отчитането е като при нормални европейски проекти. Те повече от три месеца не могат да отчетат тази мярка, за да стартират следващите. И затова се оказа, че 60/40 е единствената, която работи, макар и не в този размер, в който се очакваше. Въпреки че са обявени и предстоят за отваряне на поне още четири мерки за средни предприятия. Практически август месец приключи периодът за подаване на документи. Искрено казано – със страх гледам към бъдещето кога това ще стартира. Защото докато приключат отчитането на една схема и обработката на друга, вече имаме шест месеца зад гърба си.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *