Ръст на сигналите за нарушени трудови права през 2021 г.

Броят на подадените сигнали, постъпили в КНСБ, за нарушени трудови права през 2021 г. расте. През 2020 г. работниците са алармирали за 1572 нарушения, а през миналата година – за 2043. Най-много са сигналите за неизплащане на работни заплати – 27,5%, следвани от тези за нарушения, свързани с работното време, почивките и отпуските – 22,8 на сто,  за неспазване на осигурителни права са 17,7%, за проблеми със здравословните и безопасни условия на труд – 15,1%, с колективното трудово договаряне – 11 на сто, за нарушени синдикални права – 4 на сто. 1,8 процента от всички оплаквания са във връзка с използването на социални мрежи от работниците и служителите.

Това показва Седмият доклад на КНСБ за нарушения, свързани с прилагане правото на труд през 2021 г. Данните в него, изводите и препоръките днес бяха представени от президента на конфедерацията Пламен Димитров и вицепрезидентите Тодор Капитанов и Огнян Атанасов.

Анализът на постъпилите сигнали – чрез мобилното приложение на КНСБ VOX, до основните членове, регионалните структури и доверените адвокати на конфедерацията, показва, че за най-много нарушения са алармирали работещите в леката промишленост, следвана от секторите на услугите, търговията, здравеопазването, образованието, туризма, държавната администрация и транспорта. С най-голям дял при разпределението спрямо областните градове, от които са подадените сигналите за нарушения, е област Пловдив (с 15%), като в топ 10 по най-много подадени сигнали попадат още Велико Търново, Стара Загора, Габрово, Хасково, Смолян, София, Плевен, Добрич и Видин.

Докладът включва и данните на ИА “Главна инспекция по труда”, която през миналата година е направила 40 788 проверки, при които са регистрирани 188 хил. нарушения. Това означава, че при всяка инспекция са констатирани най-малко 4 нарушения или иначе казано – дневно се регистрират 514, посочи Тодор Капитанов. Спорно е кой е най-нарушаваният закон в България – за движението по пътищата или Кодексът на труда, каза той.

Огнян Атанасов обърна внимание на нарушенията, свързани с безопасните условия на труд. В тази категория най-много от постъпилите в КНСБ сигнали са за работа при неблагоприятен микроклимат – 36%. Това означава, че не се спазват изискванията за работа при високи и ниски температури и не се осигуряват необходимите условия. Предвид настоящия летен сезон той напомни, че не се допуска работа при над 28 градуса, в производството е допустимо те да са с 3 до 5 градуса повече, но не и над 33. С други думи – работата при над тази температура е опасна за здравето, при труд, който е на открито, има предвиден режим на почивка, обясни Атанасов. Висок е процентът и на подадените оплаквания за липсата и/или използването на некачествени лични предпазни средства. Напомням, че има промяна в наредбата за личните предпазни средства и апелирам работодателите да я спазват. Ако не предоставят качествени защитни средства, има сертифициращ орган и всеки работник може да направи проверка, каза още Огнян Атанасов.

В КНСБ през миналата година са постъпили сигнали и за санкции от работодателя заради използването на социални мрежи, изразяване на лично мнение в тях, публикуване на статуси или дори заради харесване на снимка или публикуване на неподходяща такава.

Тодор Капитанов обясни, че при сигналите за неизплащане на заплати, най-голям е процентът на оплакванията за това нарушение след прекратяване на трудовото правоотношение – 29% от всички в категорията, следвани от забавяне при изплащането и получаването на заплати в плик. Работниците алармират и за неизплащане на извънреден и нощен труд, както и на допълнителни възнаграждения при труд по време на официални празници. С една дума всичко това може да се нарече експлоатация, обобщи Тодор Капитанов.

При сигналите за нарушения на работното време и отпуските най-много са нарушенията, свързани с ползването на правото на отпуск и полагането на извънреден труд. Една от тенденциите е да се вменяват много функции на един работник – задълженията му се увеличават, но не и възнаграждението. Масово хората работят и по време на отпуск и болничен, посочи Капитанов.

8-часовият работен ден вече не се спазва. Това е в нарушение на Конвенция 1 на МОТ и директивата за работното време и трябва да спре, категоричен бе и Пламен Димитров. Той посочи, че един от ефективните начини за справяне с този, а и с голяма част от проблемите на работниците, е да се увеличи покритието с Колективни трудови договори. Димитров постави акцент върху важността на директивата за адекватните минимални заплати и насърчаване на колективното договаряне. Тя е вече факт, във финалната фаза сме на нейното приемане. За транспонирането ѝ България ще има две години. КНСБ ще настоява за цялостен преглед на законодателството по отношение на колективното договаряне заради несъвършената рамка в момента – как е охранено това право, какви са практиките, как да бъде постигнат ефективен контрол и да не се допускат нарушения.

Директивата предвижда поне 80% от работещите да бъдат обхванати от колективни трудови договори и постигането на тази цел ще е ангажимент на държавата. Колективното договаряне ще има три ефекта – ще намали неравенствата в заплащането, ще се постигне по-малък процент на нископлатени работници и ще се допускат по-малко нарушения на трудовите права, посочи Димитров.

За 2021 г.  от сигналите, свързани с правото на колективно договаряне, най-много са нарушенията на правото на защита от уволнение и отказ за водене на преговори за КТД. Сигнали са постъпили и за незачитане на признати от законодателството синдикални права – не са изключение случаите, в които работодателят казва, че няма да допусне създаване на синдикална организация. Работниците алармират и за сплашване и тормоз, както и дискриминация заради членство в синдикална организация.

Ето защо КНСБ настоява за спешни действия за транспонирането на Директивата за адекватните минимални заплати и насърчаването на колективното договаряне. Както и:

  • Да се гарантира правото на сдружаване, включително и конституционното право на сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации. Българската държава е длъжна да изпълни ангажимента си по чл.11 от Конвенция № 87 на МОТ и да гарантира това право на сдружаване на работниците и служителите;
  • Засилване на контрола на институции относно правото на сдружаване;
  • Криминализиране на деянията, насочени срещу правото на сдружаване по подобие и по начина, по който това е направено в Наказателния кодекс за правото на сдружаване в политически партии и движения;
  • Изменения и допълнения в Закона за МВР, в Закона за съдебната власт и в Закона за държавния служител съгласно изискванията на 87 Конвенция на МОТ;
  • Да се набележат конкретни мерки (план за действие) за изменения в националното законодателство за развитие на колективното договаряне;
  • Изработване на методика и инструментариум за изчисляване покритието с КТД и мониторинг на процеса на различните равнища на сключване на колективни трудови договори – по предприятия, по общини, по сектори и икономически дейности и за страната като цяло;
  • Предприемане на мерки за увеличаване обхват на  работниците и служителите с действащи О/БКТД и КТД на равнище предприятие;
  • Ратификация на Конвенция 151 на МОТ от 1978 г.  за защита на правото на организация и процедури за определяне на условията на заетост в държавната администрация и Конвенция 154 на МОТ от 1981 г. за насърчаване на колективното трудово договаряне;
  • Разширяване и обогатяване на предмета на колективното договаряне в посока покритие на работещите в атипични форми на заетост и др.

С целия доклад можете да се запознаете тук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *