Размествания на политическия терен: Анализ на парламентарните избори в България

Парламентарните избори от 4 април 2021 г. задълбочиха фрагментацията на политическата система в България. Ситуацията е сравнима с периода на друга политическа криза (2013-2014 г.), когато на сцената се появиха също голям брой нови политически сили, но този път една от тях успя да пробие с по-значителен вот и да достигне второто място (“Има такъв народ”). В този смисъл, може да се каже, че се намираме в различна политическа конфигурация, като едновременно не се наблюдава поява на нов политически хегемон, както бе с изборите през 2001 (НДСВ) и 2009 (ГЕРБ), но в същото време общият брой подкрепа за новите формации е по-голям от изборите през 2014 г.

Таблица 1 Динамика на парламентарните избори в България, 1991-2021

1991 1994 1997 2001 2005 2009 2013 2014 2017 2021
Избирателна активност 83.9 75.2 58.9 66.6 55.8 60.6 52.5 51.1 54.9 50.6
Партии над 4% 3 5 5 4 7 6 4 8 5 6
Подкрепа за „нови партии“, в % 42 11.2 5.5 42.7 19.7 50.6 0.0 26 4.2 31.8
Източник: ParlGov database (Döring and Manow 2021) и Централна избирателна комисия;

 

В контекста на засилваща се здравна криза и трета вълна от Ковид-19, избирателната активност бе по-висока от очакваното като гласуваха над 3.3 милиона българи в страната и в чужбина (50.6%). В други европейски държави през последната година активността удари историческо дъно, например в Хърватия. У нас обаче, вероятно заради покачването на политическо напрежение и политизацията сред младите и българската диаспора, се отбелязва ръст във вота на тези социални групи. Ако вземем предвид това, че избирателните списъци имат нужда от преразглеждане и рационалният брой гласоподаватели е много по-нисък от обявените над 6.5 милиона избиратели, то реалната избирателна активност е в диапазона на 60%, което е сравнимо с тази в другите демокрации по света.

В 45-ото Народно събрание вязоха шест политически партии и коалиции като се наблюдава значителен превес на досегашните анти-правителствени сили (135 депутати): “Има такъв народ” (51), БСП (43), Демократична България (27), “Изправи се! Мутри вън!” (14). Първата политическа сила ГЕРБ-СДС е със 75 мандата, но остава без своите коалиционни партньори от Обединените патриоти, а ДПС получават близък брой депутатски места в сравнение с предния парламент (30).

Демографски профили на вота

 

Таблица 3 Вертикални демографски профили на избирателите

Сили 18-30 31-60 над 60 Висше-полувисше Средно Основно и по-ниско София Областен град Друг град Село Чужбина
ГЕРБ-СДС 12 62 26 42 49 8 12 36 25 25 2
ИТН 33 57 10 51 46 3 11 39 27 14 9
ВМРО 15 67 18 48 46 6 12 36 29 21 2
Възраждане 21 66 13 49 49 2 20 42 13 9 16
Воля-НФСБ 11 57 32 29 57 14 4 42 34 19 1
ДБ 22 64 14 78 20 2 41 35 10 4 10
ИМВ 9 69 22 60 38 2 16 46 21 12 5
ДПС 18 55 27 9 57 33 1 9 23 60 7
БСП 7 44 49 36 52 12 10 33 29 26 2

 

Таблица 4 Хоризонтални демографски профили на избирателите

Сили 18-30 31-60 над 60 Висше-полувисше Средно Основно и по-ниско София Областен град Друг град Село Чужбина
ГЕРБ-СДС 15 24 23 21 23 19 19 22 23 24 9
ИТН 30 16 7 18 16 6 13 19 19 10 31
ВМРО 4 5 3 5 4 3 4 5 5 4 2
Възраждане 3 3 1 3 2 0 4 3 1 1 7
Воля-НФСБ 1 2 3 1 3 3 1 3 3 2 1
ДПС 10 9 11 2 12 35 0 2 9 25 13
ДБ 12 11 6 18 4 2 30 10 4 2 18
ИМВ 2 6 4 7 4 1 6 6 4 3 4
БСП 7 13 33 14 18 22 12 16 20 18 7

Източник: екзит-пол на „Галъп Интернешънъл“ в деня на вота. Вертикален: структура на вота за конкретната партия; хоризонтален: структура на вота за социална група.

Данните от деня на вота показват няколко тенденции спрямо демографския профил на гласоподавателите. Тъй като в анкетните карти нито „Галъп Интернешънъл“, нито друга агенция включват характеристика спрямо работното място, няма как да разберем дали има разлика в гласуването спрямо различни професии и социални класи. Това може да се извърши едва след година-две при следващото издание на Европейското социално допитване (European Social Survey – ESS), което се извършва през две години в цяла Европа и включва данни за симпатия и гласуване за партия, така също и работно място, икономически статус (доходи, разположение сред класите), заплащане.

От видимото в двете таблици – вертикален и хоризонтален профил – се вижда, че някои от политическите сили мобилизират конкретен сегмент от обществото. В този смисъл, политическата наука говори за т.нар. разломи (кливиджи) в обществото, които биват мобилизирани от страна на партиите. БСП видимо е предпочитана от най-възрастното население в по-малките населени места и градовете, което е традиционна тенденция за Столетницата. ДПС мобилизара т.нар. етнически вот, а Демократична България е изключително силно представена в столицата и натежава вотът на по-образованите и младите. Най-силна роля за процента на Има такъв народ изиграва младият вот, като около близо една-трета от гласоподавателите между 18 и 30 г. са предпочели тази партия (30%). ГЕРБ и националистическите формации отговарят на характеристиката на населението като процентното съотношение там съответства спрямо тежестта на конкретния профил в населението.

Използвайки данните на „Галъп Интернешънъл“ от деня на вота, могат да се видят преливания между партиите и коалициите, участвали на изборите през 2017 и тези през 2021 г. Този вид данни дават ясна картина за значими преливания от традиционните партии (ГЕРБ и БСП) към нови формации. 38% от сумарния вот на гласувалите на предните избори за ГЕРБ и БСП сега се е прелял към “Има такъв народ”, Демократична България и “Изправи се! Мутри вън!”, като съотношението е изравнено – от ГЕРБ 20% и от БСП 18%. БСП не е преляла към себе си никакъв значим вот, но много по-голям е отливът към други формации, най-вече към ИТН и ИМВ. Протестният вот – видим при преливането на вот от негласували на предните избори – е с най-голяма тежест в подкрепата за “Има такъв народ”, Демократична България и “Изправи се! Мутри вън!”.

Във всички категории на негласували („не подкрепям никого“, негласувал на избори и под 18 г.) партията на Слави Трифонов има най-голям дял, следван от Демократична България. Най-малко мобилни се оказват електоратите на ДПС и на националистите, което показва, че тези формации мобилизират конкретен капсулиран сегмент от обществото. Динамиката вътре сред националистите е на база на разликите протест-статукво, като партия “Възраждане” изглежда, че набира постепенно сила за сметка на националистите, които бяха в управлението досега.

 

Таблица 5 Преливания на вот между 2017 и 2021 г.

2017 ГЕРБ БСП ИТН ДПС ДБ ИМВ ВМРО НФСБ-Воля Възраж-дане РБ БНО Никого
ГЕРБ 61 3 13 1 5 2 4 1 1 2 1 1
БСП 2 68 10 2 2 6 2 1 1 1 1 0
Обединени патриоти 2 6 17 1 5 10 30 7 4 2 2 1
ДПС 2 3 2 89 1 0 0 0 0 1 0 0
Воля 6 4 19 2 5 7 4 36 2 1 3 0
Реформаторски блок 8 3 16 0 41 12 4 2 3 1 3 0
Да България 2 2 5 2 71 7 0 0 2 2 3 1
ДОСТ 26 4 0 43 0 4 4 0 0 0 9 0
Нова република 2 0 7 9 64 2 2 0 0 0 0 0
Други 6 5 27 1 12 8 3 1 10 3 6 4
„Не подкрепям никого“ 4 4 34 2 12 6 3 1 2 3 6 16
Не гласувах 10 7 32 4 11 7 4 2 5 2 6 4
Под 18 г. 15 5 23 8 14 2 3 1 3 1 12 3

Източник: данни на агенция „Галъп Интернешънъл“;

 

Краткосрочните и дългосрочните тенденции в политическия процес

В новия парламент влезнаха шест политически сили като изглежда, че правителство може да се състави единствено след подкрепата на половината парламентарни формации. С всеки изминал ден става все по-ясно, че вероятно ще се върви към нови избори, които да пренаредят политическата сцена отново. В тази ситуация става все по-трудно да се прогнозират възможните сценарии, но някои от тях изглеждат по-вероятни от други.

1. ИТН, ДБ, ИМВ и БСП: издигане на правителство на „протестните партии“ с мандат на “Има такъв народ”, Демократична България или “Изправи се! Мутри вън!”. Броят депутати няма да бъде достатъчен и ще бъде нужна подкрепата на една от традиционните сили, като единствената досега, която е заявила желание за такъв кабинет е БСП. Амбвивалентната позиция на протестните партии към Столетницата показва, че пътят към подобен кабинет е с множество бариери. Поведението и посланията на две от трите протестни партии, Демократична България и Има такъв народ, в изборната надпревара бяха съсредоточени в отхвърлянето на вариант за съглашение както с ГЕРБ и ДПС, така и с БСП. При постигане на споразумение с БСП има голяма вероятност опозиционните сили да намалят своята подкрепа сред избирателите си, най-вече антисистемния вот и хората, които не са гласували на изборите досега, но са видяли алтернатива в новите формации.

2. Задълбочаване на кризата и „връщане на бял кон“ на Борисов: кратък и неуспешен протестен кабинет и ново правителство на ГЕРБ. Дългосрочните тенденции за подкрепата към най-голямата партия в България обаче показват, че дори при злощастно развилото се краткотрайно правителство на „Орешарски“, ГЕРБ не успяват да мобилизират голям брой нови симпатизанти, въпреки че печелят изборите през есента на 2014 и съставят кабинет. Този път намалената подкрепа към тях е прикрита от фрагментираната опозиция, но в дългосрочен план не може да се очаква такъв ръст на гласоподаватели, какъвто би изпратил с ракета-носител ГЕРБ в съставянето на еднопартийно правителство.

3. Нов кабинет на ГЕРБ и националисти след нови избори (плюс ДПС?): ако се стигне до нов вот през есента, съществува голяма вероятност националистическите формации да оформят обща коалиция и да преминат бариерата с очакван вот от около 5-6%. Това отново няма да бъде достатъчно за формиране на четвърти кабинет на ГЕРБ с тяхното участие, и ще е нужна подкрепата на трета или четвърта сила, но нито една от другите не дава сигнали за подобно съглашение. Дори да се оформи обща електорална коалиция между ГЕРБ и националистите, по всичко изглежда, че няма как да спечелят достатъчно вот за съставяне на правителство.

4. “Има такъв народ” като първа политическа сила: друг сценарии за бъдещето е възможността “Има такъв народ” да се превърне в основният конкурент на вота на ГЕРБ, особено в областните градове, и да се оформи като първа политическа сила с подкрепа от около 22-25%. В такъв развой, тази формация ще разчита отново на подкрепа от останалите протестни формации, като една от тях ще бъде на границата от 4% на следващите избори – Изправи се! Мутри вън!. Дори да увеличат вота си, ИТН и ДБ ще имат нужда отново от подкрепата на БСП.

5. Местните избори са решаващи: ако не на изборите през есента, то на по-късен етап обаче, дългосрочно може да се очаква, че Демократична България ще измести ГЕРБ от столицата. Такъв сценарий е възможен и при “Има такъв народ” в някои от областните градове, ако съумеят да изградят структури, или да влязат в надпреварата заедно с други формации в големи електорални коалиции на анти-ГЕРБ основа. Това означава, че на бъдещи местни избори ще има сериозно разместване на пластовете в страната, а оттам и в съотношението на силите на национално ниво на бъдещи парламентарни избори.

6. БСП или нова лява партия?: не трябва да се изключва възможността БСП да се съвземе от големия крах и да си върне мястото като основна политическа сила, това ще зависи обаче от лидерската позиция, от подмладяването на партията и в идеологическата й преориентация към европейската социал-демокрация и обхващане на протестния потенциал. Засега изглежда, че БСП няма от кого да бъде заменена като основната лява партия, а и предни опити като тези на Българска Евролевица през 1997 и АБВ и Д21 през 2013-2014 са имали малък и краткотраен успех. БСП разполага с изключително немобилен вот, сравним само с този на ДПС, като основната база на партията още от 2001 г. насам е от около 400 000 души. Въпросът е какво се случва с периферията от около половин милион души. На тези избори те отидоха към ИТН, ИМВ, националистите или не гласуваха.

При развитие, на който и да е от вариантите, България изглежда, че навлиза в задълбочаване на политическата криза и във вероятност за попадане на преход към нова политическа система.

За да разберем по-дългосрочните процеси в страната, политическият терен ще бъде разгледан не само като конкуренция между различни политически сили, но и като борба между различни идейно-ценностни политически блока. В българската политическа система тези блокове са център-дясното консервативно (изразено от персоналистката партия ГЕРБ), център-лявото (изразено от БСП), националистическите формации (изразени от ВМРО, НФСБ, Възраждане, Атака), партията на турското малцинство ДПС, либералните сили (коалицията Демократична България, протестни групи на Зеленото движение, Изправи се.БГ и „Отровното трио“). На тези избори в категорията център-дясна персоналистка формация можем да включим Има такъв народ, където се смесва мек патриотизъм с технократска център-дясна програма и идеи за пряка демокрация и референдуми.

Фигура 2 Динамика на броя гласоподаватели за основните политически партии и блокове в България, 2009-2021


Източник
: Изчисления на автора на база на данните от Централна избирателна комисия

Данните от демографията, преливенията в деня на вота и тенденциите при подкрепата за основните политически сили и идейно-ценностни блокове показват следните дългосрочни варианти за развитие на политическия терен в България:

1) появява се съперник на ГЕРБ в терена на персоналисткото център-дясно: ГЕРБ не просто не са вече хегемон, а отбелязват загуба на над 800 000 избиратели (половината им електорат) спрямо първите спечелени парламентарни избори през 2009 г.;

2) резултатите преди дни изравняват силите между всички политически блокове, което се случва за първи път от 2009 г. насам;

3) дългосрочните тенденции показват, че БСП са могли да напреднат спрямо ГЕРБ на тези избори, ако бяха задържали подкрепата си от 2017 г. (която е по-голяма от настоящия вот на ГЕРБ), но тази възможност е пропусната;

4) либералните сили имат постоянен ръст, а това най-добре се наблюдава в София, където са и концентрирани основните им политически акции и кампании; дори да бъдат извадени от този блок Изправи се! Мутри вън!, отново се наблюдава ръст от няколко десетки хиляди гласа;

5) националистите остават сериозен играч на политическия терен с малко под 300 000 избиратели, въпреки че нито един от тях не премина 4%; спадът там е от около 1/3 спрямо сумарния резултат на изборите през 2013 г.

6) новите персоналистки партии бележат ръст. Предният такъв феномен беше партията на Николай Бареков, след това партията на Веселин Марешки, сега в подобна категория влиза партията на Слави Трифонов. Може да се предполага, че именно подобен тип партия каквато е Има такъв народ ще спечели голяма част от разочарованите избиратели на ГЕРБ и антисистемен вот, и ще се превърне в основна политическа сила; ако обаче не изгради структури и не промени поведението си от антисистемна партия към системна партия с визия и идеология, може да се очаква бърз крах, какъвто бе наблюдаван и при НДСВ;

7) ако протестните партии оформят общ политически проект, то той би бил новият хегемон с над 1 милион избиратели сумарно; разграничителните линии там са много обаче;

8) изглежда, че оредяването на ГЕРБ може да бъде заместено с появата на нови два географски центъра на властта – либералните сили в София и Има такъв народ в градовете; в селата БСП и ДПС са основната конкуренция на ГЕРБ;.

9) най-важното за развоя на политическата система обаче ще бъде до каква степен основните международни партньори на България ще реагират на разместванията на политическия терен.

Както краткосрочните, така и дългосрочните процеси в страната показват тенденция към промяна на политическата система. Изглежда, че масовите антиправителствени протести от лятото на 2020 г. са намерили своя политически изразител в лицето на „протестните партии“ “Има такъв народ”, Демократична България и “Изправи се! Мутри вън!”. За разлика от предни критични периоди за политическия терен в България, този път протестният вот срещу традиционните партии не е концентриран в една политическа сила, а е фрагментиран. При тази нова за страната ситуация, възможните варианти за развитието на политическата система са не един или два.

Възможно е да се гледа фрагментацията на протестния и антисистемен вот като израз на задълбочаващите се социални, демографски и икономически процеси в страната, които водят до все по-голяма пропаст между различни социални групи, в това число изострянето на икономическите неравенства, изоставането на страната спрямо няколко бързоразвиващи се икономически центъра, продължаващата негативна демографска тенденция и големият брой емигриращи. Продължаващите социално-икономически лишения за голяма част от населението, бавното и недостатъчно нарастване на доходите и високите нива на недоверие в демократичните институции засега биват олицетворени в гласуването за нови и протестни формации. Дали техният живот ще бъде дълъг и дали няма да наблюдаваме нови размествания на политическия терен съвсем скоро, остава отворен въпрос. Отворен остава и въпросът защо сред основните политически сили и като цяло в публичната сфера липсват по-социално ориентирани икономически алтернативи за подобряване на благосъстоянието на хората, въпреки незавидните места на България по не един социално-икономически индикатор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *