Резултати от наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издръжка за третото тримесечие на 2022 г.

През трето тримесечие на 2022 г. се запази тенденцията на поскъпването на живота и нарастване на разходите за издръжка на живот, макар и с по-забавени темпове в сравнение с предходните тримесечия.

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство през септември достигна до 1 320 лв. Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, само живеещо, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка.

Използването на еквивалентната скала на Евростат (1-0.5-0.3) дава представа за необходимите средства за осигуряване на приемлив живот при тричленно домакинство (2–ма работещи с 1 дете до 14 г.). Необходимият нетен месечен доход за издръжка  на тричленно домакинство достига 2 376 лв.

За едногодишен период разходите за издръжка на живота за 3-членно семейство нарастват с 391 лв., а за 1 работещ от едночленно семейство с 217лв.

Съобразно методиката необходимият нетен доход за издръжка на 1 работещо лице се трансформира в заплата за издръжка (нетна и брутна) в съотношение с броя на работещите в семейството/домакинството. Използването на еквивалентната скала (1-0,5-0,3) отразява икономията на ресурси в резултат на съвместното съжителство на лицата в домакинството. Заплата за издръжка е стойността на необходимия нетен доход за издръжка, която трябва да е достатъчна, за да покрие нуждите и на работника, и на неговото семейство.

Както се вижда от таблицата, брутната Заплата за издръжка за 1 работещо лице е 1 701 лв., а при двама работещи в семейството с 1 дете за всеки от двамата работещите не трябва да бъде по-ниска от 1 531 лв., за да може да се осигури необходимият доход за социално приемлив начин на живот. Ако само единият от родителите работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 3 062 лв.

За годишен период брутната Заплата за издръжка нараства:

  • за 1 работещ от 3 чл. семейство с 252 лв. (или общо с 504 лв. за двамата работещи)
  • за работещ (сам живеещ) с 280 лв.

Последните данните на НОИ за броя на осигурените лица по размер на осигурителния доход показват, че се запазва тенденцията от предходното наблюдение за нарастване дела на работещите с трудово възнаграждение по-ниско от Заплата за издръжка, за 1 работещ, сам живеещ (1 701 лв. бруто). Повече от  2/3 от работещите не достигат заплата за издръжка, а при това нарастването на годишна база е с около 104 хил. лица и достигат до около 1 813 хил. лица.

Данните показват, че 46.4% от лицата се осигуряват до 1000 лв. или 1 189 хил. лица. Тези данните свидетелстват за силни неравенства, като огромното мнозинство от работещите се трудят на ниски доходи, които не могат да достигнат необходните средства за издръжка и да излязат от капана на „работещите бедни“. Крайно време е за мерки, които да бъдат адресирани към проблема с неравенството и в посока по-справедливо разпределение на благата, които създават работещите. В тази посока, КНСБ от години настоява въвеждане на необлагаем доход до размера на МРЗ.

Още в Европейската социална харта се признава правото на всички работници на справедливо възнаграждение, достатъчно за достоен стандарт на живот за тях и техните семейства. В приетата Директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз е заложено, че МРЗ се счита за адекватна, ако осигурява достоен стандарт на живот на работниците (въз основа на трудово правоотношение на пълен работен ден). Съответно зад идеята за „достоен начин на живот“ стои именно изчисляването за издръжката на живота, която следва да се отчита от държавите при определянето и актуализирането на МРЗ. Директивата постановява още държавите да използват ориентировъчни референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. В тази връзка могат да използват национални ориентировъчни референтни стойности (като напр. сравняването на нетната МРЗ с прага на бедност и разглеждане на покупателната способност на МРЗ) и/или използваното на международно равнище съотношение (на МРЗ) от 60% към брутната медианна заплата и 50% от брутната средна заплата.

Настоящото изследване, показва че съотношението на МРЗ/ЗИ (бруто) през м. септември бележи намаление и достига до 46.4%, след като за същия период на предходната година е от 50.8% (за ЗИ за 1 лице от 3-членно домакинство). От тази низходяща тенденция следва, че необходимият доход за издръжка нараства с по-бързи темпове в сравнение с минимална заплата. Това е достатъчен аргумент да се твърди, че МРЗ не покрива необходимия доход за издръжка и сме далеч от покриването на разходите за ЗИ, от което следва че работещите и техните семейства са обречени на бедност.

СЪОТНОШЕНИЕ МРЗ КЪМ ЗАПЛАТА ЗА ИЗДРЪЖКА, В %

Ускореното нарастване на необходимия месечен доход за издръжка се дължи на пълзящото движение нагоре на цените на хранителните стоки, енергоносителите и горивата, следствие както от военния конфликт в Украйна, така и от политическата криза и несигурната бизнес среда. Причини за нарастване на дохода за издръжка през септември 2022 се дължи на ускорения ръст на потребителските цени, следствие от:

  • цените на природния газ – нарастват с около 5 пъти за годишен период. Така  през месец септември достига рекордна цена от 354,03лв/МWh, след като през същия месец на 2021 е 69,40лв/MWh.
  • Цената на тока за бизнеса и през трето тримесечие се задържа на високи нива. Повишението е с около 4 пъти по-високо в сравнение със същия период на 2021 г.
  • Забавените енергийни компенсации за бизнеса, а и липсата на такива за природния газ, тласкат предприятията към повишаване на производствените цени. Отчетеният ръст на цените на производител в промишлеността е 50% през август на годишна база. Търговците от своя страна също вдигат надценката с оглед да запазят маржа на печалбата;
  • Наред с това от 1 юли нарастват цените за електроенергията за домакинствата с 3.4%; топлоенергията средно с 39%; водата средно с около 40%. Цените на хранителните стоки се задържат на високи нива, а някои от основните продукти продължават да нарастват.
  • Тази възходяща динамика на енергоносителите, горивата и на основни храни поставя пред сериозни изпитания българските домакинства пред предстоящите зимни месеци. Проведените национални социологически изследвания, показват че 76% от хората се притесняват за плащането на битовите си сметки през предстоящия зимен сезон. (Източник: “ТРЕНД“)
  • Според 40% от българското общество най-големият проблем в България са високите цени, инфлацията и ценовият шок. Тази тревога е обоснована на фона на ръста на доходите, който отдавна е „изконсумиран“ от достигната инфлация и води до реален спад на покупателната способност. През второто тримесечие на 2022г. СРЗ номинално нараства с 13.4%, но реално отчита спад с -1.9%.

Тази възходяща динамика на енергоносителите и горивата се отразява на всеки един компонент във веригата на производство и предоставяне на услуги, а въведените държавни антикризисни мерки не допринесоха съществено за овладяване на инфлацията. Всичко това води до последователно нарастване на цените, което пряко кореспондира с нарастването на необходимия доход за издръжка и поскъпването на живота. Данните на националното представително проучване относно икономическите нагласи сред пълнолетното население у нас показват че 78% от българите се страхуват как ще се справят във финансово отношение през 2023 г. ( социологическа агенция “Тренд”).

На тримесечна база доходът, необходим за издръжка, нараства с 4.1%, а на годишна база с 19.7%.

Необходимият доход за храна и обществено хранене е от 497,35 лв. за 1 работещо лице. Това представлява 37.7% от общия разход. Нарастване с 2.8% спрямо предходното тримесечие и с 24.2% на годишна база.

Ускорено нарастване през последното тримесечие се отчита при:

  • Мляко и млечни продукти – групата бележи тримесечен ръст с 11.7%, на годишна база с 38.4%. За годишен период нарастване при сирената е с около 5-8 лв., а при кашкавалите с около 6 лв. Драстично поскъпване се наблюдава при групата на кисели и пресни млека. За тримесечие е в диапазон 7-10%, а на годишна база с около 50%.
  • Захар и захарни изделия с 4.5%, на годишна – с 24.5%. Запазва се тенденцията на нарастване на захарта, на тримесечна база със 7.4%. На годишна база нарастването е от 0,90 до 1,40 лв.
  • Месо и месни продукти – тримесечният ръст общо за групата е с 2.5% и с 22.7% на годишна база. Докато при свинско месо цените се задържат, то при мляното месо (кайма) средното увеличение е с 3.1% и на годишна база с 30%. Запазва се тенденцията на нарастване при пилешкото месо – съответно с 1.6% и с над 45% на годишна база. Основания за нарастването е силния натиск на растящите разходи за фуражи и другите допълнителни ресурси. Нарастване се наблюдава и при сухите колбаси в диапазон от 2.5 до 5% на тримесечна база.
  • Яйца – нарастват с 44.5% на годишна база, а на тримесечна с 15.2%;
  • Задържане на цените на тримесечна база се наблюдава в групата „Хляб и зърнени храни“ – нарастват с 0.3% на тримесечна база, но на годишна база ръстът остава висок – 28.2%. При това, ако при разновидностите на хляба се отчита средно намаление около 10%, то при производните на хлебни изделия нарастването е значително. Така например закуските поскъпват с 18% на тримесечна база, а на годишна – с около 46%. Подобна е ситуацията при „Животински и растителни масла“. Цените в групата нарастват с 1.3% на тримесечна база, на годишна с 44%. Слънчогледовото олио отчита намаление с 2.5% на тримесечна база, но достига годишен ръст от 43.9%. В групата нарастват цените на краве масло с 5.9%, като достига годишен ръст от 54%. Същата възходяща тенденция се наблюдава и при маргарина.
  • Цените на услугите в заведения за обществено хранене също бележат ръст с 5% на тримесечна база. На годишна темпът на нарастване общо за групата е с 25.4%.

Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи също ускорение с 5.0%, а на  годишна база ръст от 17.1%. Необходимият доход за нехранителните стоки и услуги е 822,79 лв. за 1 работещо лице – 62.3% от общия доход. По-забележимо нарастване се наблюдава при:

  • Електроенергия, газообразни и др. горива е с най-висок дял и представлява 23% от общо разходите в групата. Нарастването е с 23.9% на тримесечна база и с 38.6% на годишна. Забележимо е нарастването при:
    • природен газ за битови потребители – за тримесечен период с 106% и 3,6 пъти годишно;
    • дърва за горене с 12.2%, годишно с 74.5% ;
    • топлоенергия с 39% на тримесечна база и 42.7% на годишна;
    • електроенергия с 3.4% на годишна.
  • Жилищно обзавеждане и домакински уреди бележат тримесечен ръст с 2.1%, а годишен с 12.8%. Само групата на мебели нараства с 16.3% на годишна база.
  • Групата на „Здравеопазване“ отчита годишен ръст от 6.8%. Само лекарства нарастват с 5.2% на годишна база. Нарастване се отчита при лекарства, които са масово употребявани като: витамини, аспирини (ацетизал), аналгини.

 Изследването за ръста на цените на малката потребителска кошница,  включваща 20 жизнено важни стоки, показва, че нарастването за едногодишен период достига до 45%. Нарастването на цените от първа необходимост имат пряко отношение към нарастването на разходите за издръжка на живота, особено за онези групи, при които покупателната способност намалява и ги води към бедност и самоограничения. Затова 56% от българското общество се ограничава и пазарува по-малко хранителни стоки, показват данните на „Тренд“. Това е достатъчен аргумент, че в тези условия на инфлационен шок от важно значение е повишаването на реалните доходи на българските домакинства.

Цените на основните 20 хранителни стоки като стойност се доближават с тези в наблюдаваните държави членки на ЕС. Това означава, че ценовите равнища се сближават, но от друга страна, изостава размерът на МРЗ. Изследването показва, че с една МРЗ в България може да се закупи тази потребителска кошница 7.5 пъти, докато в Германия 31,2 пъти, в Румъния 12,5 пъти.

Закъснялото увеличение на МРЗ от 1 април с 9.2% се обезцени от растяща инфлация от 18.7%. Към септември покупателната способност на МРЗ реално намалява с 8% спрямо същия период на миналата година. Това постави пред сериозни затруднения около 500 хил. наети лица, получаващи МРЗ. При това за тях, както се вижда от малката потребителска кошница, инфлацията е на по-високи нива, поради нарастването на цените на стоки от първа необходимост, които имат висок разходен дял в семейния бюджет.

Недостатъчният ръст на МРЗ не успява да изтласка България от последното ѝ място сред страните членки на ЕС. Размерът на МРЗ (в абсолютна стойност) в Германия е с 4.8 пъти по-висок от този в България, в Полша с 1.8 пъти, в Румъния с 1.4, в Сърбия с 1.1 пъти. След нас е само Албания. Подобна е ситуацията и по ППС – България отново е на дъното, макар разликата леко да се свива.

Тревожна остава ситуацията със средната работна заплата. Данните за второто тримесечие на 2022 г. показват номинално нарастване за средната за страната с 13.4%, в обществения сектор с 7.8%, а в частния с 15.4%. При този ръст, се отчита реален спад и в двата сектора. Въпреки по-забележимия ръст в частния сектор, реално и при него се отчита спад от -0,2% през второто тримесечие, при това измерени с ИПЦ към същия период. Това означава, че към настоящия момент този спад се задълбоча, ако доходите не се увеличат.

След направената от НСИ ревизия на данните за БВП за 2021 г. стана ясно, че реалният растеж на икономиката през 2021 г. е бил 7.6%, а не 3.4%. Това автоматично предизвика изменение на БВП и макрорамката за 2022 г. Очевидно брутната добавена стойност на един зает е значително по-висока от отчетената, както през 2021 г., така и през 2022 г.

За второто тримесечие на 2022 г. българската икономика отчита реален ръст на брутния вътрешен продукт от 3.9% спрямо същия период на 2021 г., а на потреблението с 4.5%.

С 16.5% на годишна база се ускорява растежът на производството в промишлеността. Преработващата промишленост расте с 12.7% на годишна база,  енергетиката с 51.3%, ръстът в строителството е с 3.9%. През първите осем месеца на 2022 г. при засилена производствена активност износът на български стоки от България към Европейския съюз и трети страни се е увеличил с 41.6% в сравнение със същия период на 2021г. Всички тези показатели са индикации, че икономиката се възстановява след Ковид пандемията и това дава възможност на бизнеса за пренасочване на средства за повишаване на работните заплата, с оглед да се покрият загубите им от натрупаната инфлация.

Освен това, инфлацията осигурява допълнителни приходи за държавния бюджет, извън гласуваните с актуализацията на бюджета от юли, при условие, че растежът на БВП продължи до края на годината. Новите приходи ще могат да се пренасочат към повишение на заплатите в бюджетния сектор и за повече социални разходи.

КНСБ с Националната протестна кампания “Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата!”  ще продължава да отстоява:

  • Да се гарантират енергийните компенсация, включително и за природен газ за небитовите потребители, за да се запази заетостта. Съществуват сериозни за съкращаване на работни места при неизплащане на компенсации;
  • Да се гарантират приоритетно дискутиране и определяне на дефиницията „енергийно беден“. При тази инфлация и очакванията за високи комунални разходи през предстоящия отоплителен сезон е наложително да се увеличи както размерът, така и обхватът на подпомаганите лица за целевите помощи за отопление. През 2021 г. 1642 036 лица (23.7% от населението) не са могли да поддържат дома си адекватно топъл, докато едва 300 хил. лица са получили целева помощ за отопление;
  • Ръст на доходите до края на 2022 г., който да компенсира кумулативното нарастване на инфлацията, която вече достигна до 18.7%;
  • Достигане на размер на МРЗ на 50% от СРЗ (второ полугодие от предходната година) и приоритетно транспониране Директивата за адекватните минимални работни заплати.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *