Росица Бояджиева-Вълева, председател на СО в Духовия оркестър на община Добрич: Неизвестното плаши, но трябва да запазим оптимизма

Неизвестното плаши, но трябва да запазим оптимизма и стремежа към нови знания

-Как кризата, предизвикана от коронавируса, се отрази на сферата, в което работите? 

-Кризата започна първо в културата и за съжаление, най-късно културните организации ще се върнат към обичайните си форми на работа. Голяма част от артистичното въздействие се дължи на пряко, живо въздействие върху публиките. В извънредното положение ни се наложи да търсим алтернативни методи, но те категорично са временни заместители, подчертавам временни. Към момента всички културни институти са преустановили дейността си, независимо дали са държавни, общински или частни. И докато за държавните и свободните артисти правителството се погрижи, то общинските остават отново отговорност само на местните общности. В голяма част от случаите се касае обаче за общински институции с регионално и дори национално значение.

– Каква е цената – лична и професионална, която се налага да платите вие и колегите ви, заради кризата? 

– Самоизолацията е антипод на колектива, а смисълът на оркестъра, на хора, на ансамбъла е именно в колективното музициране. Индивидуалната работа е едва първа стъпка към същината. Губи се форма, мотивация. Емоционално страдаме и ние, и нашите слушатели и зрители. Пропуснахме много концерти и международни фестивали, за които се готвим отдавна.

Страхувате ли се? Какви са вашите притеснения?

Винаги неизвестното плаши. Не просто непозната болест, но и непознато извънредно положение с ограничения, които не сме свикнали, неизвестни за бъдещата организация на обществения живот, неизвестни за методите на работа… Притеснения има както за физическото здраве, така и за запазване на психическата стабилност. Когато един творец е лишен от същината на живота си – пряко въздействие и жив контакт с аудиториите, лесно изпада в депресия, въпреки съзнанието, че сме нужни, въпреки множеството доказателства за това и изобретателността в търсенето на алтернативни методи.

– Какво е необходимо да се направи, за да се подобрят условията, в които работите – сега и занапред? 

Условията се променят динамично, но в нашата община диалогът е добронамерен и градивен. Трябва да съхраним тъкмо това – духа на разбиране и партньорство, за да създаваме най-подходящите условия за труд и творчество.

– Какво може да направи всеки от нас, за да минем по-лесно през това изпитание?

– Да бъдем отговорни към здравето и към професията, да запазим оптимизма и стремежа към нови знания.

*Доктор Росица Бояджиева-Вълева е първи заместник председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД ), концертмайстор на Духов оркестър град Добрич, преподавател по флейта в СУ “Св. Климент Охридски”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *