Само 21,7% от синдикалните лидери подкрепят идеята за организиране на протести

През последните седмици сме свидетели на обществено-политическо напрежение, съпроводено с граждански протести обхващащи вече не само  София-столица, но и редица областните центрове. В изпълнение на прието решение от заседание на ИК на КНСБ, се  организира и проведе онлайн проучване, насочено към синдикалните активисти с оглед получаване на достатъчно информация за оценките и нагласите относно настоящите протестни действия. Целта е да се формулира и  очертае общата синдикална позиция и последващите действия.

Основни характеристики

В периода 16.07. – 7.08. 2020г.  са получени и обработени данните от  1011 синдикални лидери на основни организации. От тях: жени  75.1%, мъже 24.9%. Разпределението по възрастови групи е както следва: до 40 г. са представени 14.7%;  от 41-до 50 г. – 34.2%;  над 51 г. – 51%.

Разпределението по регионален признак е пропорционално. Обхванати са лица от всички типове населени места: София-столица (27.4%), Областен център (34.6%), Друго населено място (38%).

В обема на извадката са включени синдикални лидери на основни организации представители на основните членове на КНСБ. Разпределението  на участниците в проучването за съответните федерации е в пряка зависимост между дела на синдикални членове в общата синдикална численост за сектора, пропорционално разпределени по регионален признак.

МНЕНИЯ И ОЦЕНКИ НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ ЛИЦА

Първата половина от настоящата година премина под знака на прилагане на мерки за преодоляване на епидемична криза, спад на икономиката и доходите, а през последния месец и на масови граждански протести в цялата страна, които преминават в гражданско неподчинение, като се блокират ключови кръстовища и национално значими обекти в цялата страна. Възхвалявано от някои политически партии, охулвано от потърпевшите граждани, но и гледано с безразличие от мнозинството българи, гражданското неподчинение показва натрупаното напрежение в обществото и недоволство от управлението на България.

След протестите през 2013 г., които изразиха социалното недоволството на хората от по-високите сметки за ток и от енергийните дружества, седем години по-късно отново сме свидетели на нарастващото напрежение в обществото. Разликата е, че сега на преден план излизат проблемите свързани с разрастващата се мафиотизация и ширещата се корупция и беззаконие в управлението на страната. Повод за протестите дават серия от събития, свързани с действия и бездействия на изпълнителната и съдебната власт, които нарушават Конституцията и законите на Република България в полза на корпоративни и олигархични интереси.

На фона на тази ситуацията КНСБ проведе допитване сред своите синдикални лидери относно идентифициране на тяхното отношението  към настоящите протестни действия, причините и очакванията. Какво показват резултатите:

  1. Имат ли основание протестните действия

Значителна част от изследваните лица 71% дават положителен отговор, а едва 20% считат, че тези протести нямат основание. Това показва, че като цяло синдикалните лидери на КНСБ оценяват протестните действия, като необходима гражданска позиция в настоящата ситуация. В основата на  демократичните протести е изконното право на всеки гражданин, който желае свободно да излезе и изрази своите искания за промяна.

Графика 1

Профилът на респондентите  показва, че половината от лицата (51%), които считат за основателни протестните действия са на възраст над 51 г. Това означава, че младите хора са на улиците, това са действащите лица на промяната, тези които виждаме по медиите, но възрастните определено ги подкрепят. Това е разбираема реакция, защото при по-възрастното поколение този ентусиазъм вече има затихващи функции, но остава социалното недоволство от задълбочените неравенства и липсата на усещане за промяна в жизнения стандарт на населението. В основата на недоволството са наслагвани с години проблеми, които през последните месеци се изостриха допълнително заради кризата, породена от пандемията с COVID-19.

Графика 2

2. Причини за протестните действия

Първите три позиции очертаващи основните причини за протестните действия се заемат от усещането за липса на справедливост в обществото (65.8%), от високите нива на корупция и неработещи институции (64.8%) и влиянието на олигарси и бизнесмени в икономиката и политиката (55.3%).

Натрупванията в тези три отговора показват, че мотивацията за протестите е по-скоро морално-етична и социална, отколкото икономическа. Когато говорим за липсата на усещане за справедливост в обществото, фокусът не е само и единствено върху съдебната реформа. Важно е как се разпределя публичния ресурс и то не само чрез обществени поръчки, как се разпределят европейските средства, как работят институциите и как се отнасят към гражданите, имат ли еднакъв достъп до услуги. Всичко това е съществена част от мотивите за усещане на липса на справедливостта.

Изкривяването на тази норма променя ценностната система , а това вече не се приема от обществото. Тази промяна е причина за емигрирането на млади хора и до се загуба на работна сила, при това талантлива. Дефицита на морал и справедливост е причина за липсата на инициативност, защото успешният бизнес се свежда до излизане извън моралната рамка.

Но небива обаче, да се забравя, че крайният ефект от изброените първи три причини имат нежелателни икономически щети за държавата, водещи до загуби както на работни места, така и на доходи на населението. Най-важното е, че тези причини – липса на справедливост, корупцията и влияние на олигарси в икономиката и политиката, подкопават доверието в законните институции и намаляват способността им да осигуряват адекватни публични услуги и благоприятна среда за развитието на частния сектор. Това обезсърчава частните предприятия да осъществяват дългосрочни стратегии за развитие, което затруднява постигането на устойчивост на развитието.

В същото време се вижда, че синдикалните лидери не вярват протестите да са предизвикани от действия на президентската институция (23.8%) или да са манипулирани/платени от олигарси (25.1%). Показателно е, че мерките на правителството срещу пандемията не са основание за протести (13.5%), което очертава тяхното одобрение.

Графика 3

Отговорите надхвърлят 100%, защото са повече от един

3. Очаквания от протестните действия    

Повече от една трета от изследваните синдикални лидери (37.1%), очакват оставка на правителството и предсрочни парламентарни избори. За около ¼ очакванията от протестните действия се свеждат до смяна на някои министри (23.5%). Наред с очакванията за промяна в управлението, за повече от 1/3 от анкетираните очакванията са за въвеждане на електронно гласуване (дистанционно гласуване).

Изграждането на надеждна система за дистанционно електронно гласуване е сериозно предизвикателство. По същество, очакванията търсят отговори за бъдещето на българската нация, защото в момента изборният процес страда от тежки дефицити. Въвеждане на електронно гласуване би било най-напред средство българите зад граница да могат широко да участват в националния демократичен дебат, в структурирането на институциите на представителната демокрация. Високият дял отговорили лица с очаквания за въвеждане на електронно гласуване е  силен знак, послание към младите хора извън България, че нацията държи те да са част от нея.

На трета позиция, с относително висок дял от отговорите са лицата, които не очакват промени (26.6%). Това вероятно се дължи на по-голямата тежест в общата съвкупност на лица над 51 г., които изстрадаха дългите години на прехода.

Графика 4

4. Искания за промени в управлението на Правителството

Основните искания на респодентите за промени в управлението на правителството се свеждат до борба с корупцията (75.9%) и повишаване на доходите (75.1%).

Тези данни показват оценката на синдикалните лидери, че корупцията влияе негативно и непосредствено на доходите на населението. Действителната социална цена на корупцията не може да бъде измерена само чрез размера на платените подкупи или на отклонените публични средства. Тя включва и загубата на продукция поради неправилно разпределение на ресурсите, загуба на работна сила,  загуба на доходи и др. стимули.

За повече от половината от респондентите промяната в управлението на правителството следва да бъде в посока създаване на нови работни места и сигурност на заетостта (60.3%). С висока тежест се отличават и отговорите на синдикалните лидери, за които промяната в управлението е насочена към намаляване на неравенствата (46.3%) и ефективните мерки за излизане от икономическата криза след КОВИД19 (42.7%). Като цяло в отговорите на този въпрос, който е свързан не само с протестите, а със желанието за промени изобщо, се отличава синдикалното мислене и подход на анкетираните. Желанието им е насочено към промяна в политиките по доходи, защото те остават най-ниските в ЕС, въпреки постигнатия последователно в годините ръст на работните заплати и доходите. Не е изненада голямата тежест на отговорите свързани с намаляване на неравенствата, който подкрепя редица изследвания показващи, че социалните неравенства у нас се задълбочават и богатите стават все по-богати, а бедните по-бедни. Причините са не само широкия обхват на работещи на МРЗ или близка до нея, но и  липсата на справедлива данъчна система, която да освобождава финансов ресурс за нискодоходните групи и да стимулира вътрешното потребление.

Графика 5

5. Посока на действия на КНСБ, отстоявайки независимостта си

Данните показват, че мнозинството от синдикалните лидери считат, че протестните действия са основателни, но едва  21.7%  искат  участие в организирането на протестни и стачни действия. Това дава основания да се счита, че за синдикалните лидери участието в протестите не трябва да бъде резултат на решение от ръководството на КНСБ, а по скоро на лична гражданска позиция, морал и съвест.

Посоката на действие на КНСБ според синдикалните лидери, трябва да бъде насочена към решения и действия в социалната област искат 63.8% и решения и действия в икономическата област (51.5%).

Графика 6

ОБЩИ ИЗВОДИ:

Данните от изследването дават основание за следните констатации:

  1. Доминира оценката, че протестните действия имат основание. Но едва 21.7% подкрепят идеята за организиране на протести и стачни действия. Това означава, че подкрепяйки протестите като граждани, те не смятат, че синдикатите трябва да са организираща и движеща сила в тях. Синдикатът трябва да запазят независимост и посока на неговите действия да бъде насочена към социално-икономическата област.
  2. Като водещи причини за протестните действия се отличават с най-висока тежест в разпределението на отговорите – 1). Усещането за липса на справедливост в обществото; 2). Високи нива на корупция и неработещи институции; 3). Влияние на олигарси в икономиката и политиката. Въпреки че тези причини косвено имат отношение към несправедливостта в разпределението на печалбата, на доходите и на сигурността на работните места, те излизат от контекста на синдикалните искания за повишаване на доходите, намаляване на неравенствата и подобряване условията труд.
  3. В крайна сметка, исканията на синдикалните лидери за промяната в управлението на правителството е насочена към борбата с корупцията, която е в основата на икономическото развитие на страната.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *