Секторен анализ в Земеделието сочи: 87% от работещите са самонаети

В българското селско стопанство с най-голям дял са самонаетите и семейните работници. Динамиката обаче показва, че те намаляват. През 2007 г. са били 897 хиляди, 2013 г.– 557 хиляди, а през 2018 г. – 375 хиляди. Намаляването на семейната работна сила е по-висока в сравнение със спада на общата работна сила и това показва ниска степен на приемственост на земеделския труд между поколенията. При прилагане на адекватни финансови мерки в аграрната политика за насърчаване на приемствеността в отрасъла, което е един от приоритети на ЕК за следващия програмен период, може да се постигне социален ефект и е възможност за съхранение поне на 1/5 от сегашните земеделски стопанства. Освен мерките, свързани с финансовото подпомагане, от важно значение за привличането на млада работна ръка в отрасъла са технологичните, ергономични, социално-битови и други условия на труд.

Това се посочва в анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне в сектор Земеделие, който бе представен на форум в КНСБ в края на септември. Анализът е изготвен от Федерацията на независимите синдикати от земеделието и очертава състоянието, тенденциите в развитието както на сектора като цяло, така и на колективното договаряне. Форумът бе открит от президента на КНСБ Пламен Димитров, на него присъства зам.-министърът на земеделието Лозана Василева, която подчерта важността на социалния диалог за развитието на сектора. По време на форума ФНСЗ подписа рамково споразумение за сътрудничество и партньорство с Националния съюз на земеделските кооперации в България, който бе представен от неговия председател Явор Гечев.

Анализът посочва, че демографският и образователен профил на българските фермери не прави изключение от този в европейски план и е силно тревожен – само 6,4 на сто от българските фермери са на възраст под 35 г. Най-голям е процентът на земеделците над 65 г. – повече от 36,7%. Близо 44% от работната сила в селата е с основно и по-ниско образование, около 8% от нея е със средно и висше образование. Управлението на отрасъла е поверено предимно на възрастни хора без аграрно образование, а  3,5% от управителите са със средно или висше селскостопанско образование.

В определени подотрасли на селското стопанство необходимостта от полагане на труд и грижа е ежедневно, което не позволява спиране или прекъсване на производствения процес при никакви обстоятелства и изисква съответната осигуреност с трудови ресурси. Именно тук се осигурява постоянна форма на заетост на работниците в животновъдните  стопанства, в стопанства в  които се отглеждат повече от една култура или практикуват оранжерийно производство на пригодени за това култури.

Значително по-малка е групата на наетите лица, но тя е натоварена с множество специфични проблеми, които също поставят предизвикателства за решаването им, се казва още в документа. Числеността на наетите лица в отрасъла относително се запазва в рамките  57-58 хиляди. Средномесечният брой на наетите  по трудов договор в растениевъдството, животновъдството и спомагателни дейности лица (по данни на НОИ в края на 2018 г.) са  63 651 души или 3,5% от общо наетите за страната, като от тях 57 313 души са на пълен работен ден (или 90%). Средният осигурителен доход на наетите лица за същата година е 694,33 лв., което е 78% спрямо общия за страната среден осигурителен доход. Средна работна заплата в сектора за 2018 г. 905 лв.  като бележи увеличение с 9,3 от предходната. За сравнение наетите работници в селскостопанския сектор на Дания са 52,2% от работещите в сектора, а в Германия те са 45,0%.

Анализирайки статистическите данни за заетостта в сектора, с тревога се отбелязва участието им в осигурителната система, като регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители осигурени за всички социални рискове,  без трудови злополуки и безработица през 2018 г. са  21 573 души със средномесечен осигурителен доход – 359 лв., осигурените само за пенсия земеделски стопани и тютюнопроизодители са 22 500 със средномесечен осигурителен доход – 358 лв.; работещите без трудови правоотношения в кооперациите  са 938, със средномесечен осигурителен доход 274,27 лв., а наетите  по трудов договор лица, които са осигурени задължително за всички социални рискове са 63 651 или общият брой на официално внасящите осигурителни вноски в селското стопанство е  108 662  от  2 802 898 осигурените лица /или 3,87% от общия брой/.

Делът на заетите в сектора спрямо заетите в икономиката е 19,3 %, докато наетите по трудово правоотношение са едва 3% от общо наетите за страната. Самонаетите лица са  86% – 87% от  работещите в сектора или 2/3 от всички самонаети лица в страната.

Икономически обективен факт е, че поради спецификата на аграрната дейност не е възможно да се поддържа максимална заетост през цялата година. Обикновено през летните месеци и есента, във връзка с прибирането на реколтата, е необходимо да се наема допълнителна работна сила.  Затова  и за сектора са характерни  временната и сезонната форма на заетост, която най-вече е предпоставка за неформалната форма на заетост, представляваща съществен социален проблем за сектора.

Въпросът за доходите, както на земеделските производители, така и за работниците и специалистите от обслужващите и изпълнителски структури на МЗХГ, които сериозно ни отдалечават от европейските, е един от най-важните въпроси на аграрната политика, се посочва в анализа. Заплащането на труда в земеделието е по-ниско, отколкото в останалата част на икономиката, което се дължи на ниската добавена стойност на единица площ и на заплащане в сектора, съобразено със средните за района, страната и вида на труда. Ниските доходи в земеделието обясняват до голяма степен отлива на заетост, но това не е единствената причина за негативните нагласи за прилагане на труд в земеделието има редица рискови фактори

В останалите икономически сектори разходите за труд представляват между 45-50% от създаваната добавена стойност, докато в земеделието това съотношение е значително по-малко. По-ниското заплащане на труда в земеделието се дължи от една страна на по-ниската производителност и възвращаемост в отрасъла на единица разход, но така и в оценката за качеството на предлаганата работна сила и във вида на предлаганата работа.

В България нивата са около 25% и, за да се намали острият недостиг на работници в отрасъла е необходимо 50-60% увеличение на разходите за труд. Това няма да реши всички проблеми с недостига на работници, но ще преодолее част от най-острите дефицити. Проблемът с липсата на желаещи да работят в земеделието се дължи и на качеството на работата, която се предлага в земеделието, на демографската криза в селата и на светогледа по отношение на труда на съвременното общество. Спецификата на селскостопанското производство и ниските доходи не стимулират задържането и на млади хора. Причините са много и разнородни, но като че ли основните се свеждат до особеностите на земеделското производство, ниските доходи, неблагоприятните условия на труд, както и условита на живот в селските райони, които далеч не удовлетворяват разбиранията и потребностите на младия човек. Обезлюдяването и отливът на млади хора от селските райони, както и застаряващото население в селското стопанство, са сериозни предизвикателства пред развитието на сектора. Предложението на Европейската комисия за бъдещето на ОСП след 2020 г. поставя обновяването на поколенията в земеделието и навлизането на млади хора в сектора като приоритет на новата ОСП. Модернизацията и внедряването на нови технологии и техника са устойчивия път за преодоляване на преобладаваща част от проблемите.

Доходите на наемните работници в селското стопанство е един от най-важните въпроси на аграрната политика, от решаването на които до голяма степен зависи не само от стабилността на отрасъла, но и от социалното партньорство между синдикати и национално представителни  организации от земеделието. Неоспорим факт е, че социалното партньорство и колективното трудово договаряне са най-ефективеният инструмент за анализ и преодоляване на възникващите сложни проблеми в социалната и трудова среда, се откроява като извод в анализа.

Политиката на нарастване на доходите и проблемите на заетостта в земеделието трябва да се осъществява чрез отраслово сътрудничество, в съответствие с икономическите възможности, осигуряващи догонващо развитие на ЕС – основен приоритет в дейността на Федерацията и да покрива следните цели:

• ежегодно договаряне повишаването на доходи от труд;
• браншово договаряне на минимални основни работни заплати;
• постоянни преговори за запазване на работните места в структурните звена в системата на МЗХ;
• активна позиция при прилагането новите инструменти на ОСП в земеделските стопанства, в които плащанията ще бъдат оценявани и по критерии за актуална заетост, обвързани с броя на работните места и работните заплати;
• разширяване обхвата на осигурените лица и особено на земеделските производители и тютюнопроизводители;
• въвеждане на специфични схеми за осигуровка при безработица за категории работещи в отрасъл селско стопанство.

Анализът посочва още, че до началото на новото хилядолетие, земеделието формира над 10% от БДС и от БВП на страната. С времето значението и мястото на селското стопанство непрекъснато намалява и през 2018 г.  съставлява около 3,6% от БВП. Само земеделието, без горско и рибно стопанство през целия преход съставлява около 2,5% .

По данни на Националния статистически институт, през 2017 г. се отбелязва значителен ръст в Брутната добавена стойност от земеделие, която достига 3,76 млрд. лв. Това са едни от най-високите нива на БДС от 2008 г. и като цяло от началото на новото хилядолетие. Причина за осезаемото увеличение на добавената стойност е намалението при разходите за производство, докато брутната продукция от земеделие остава на нива подобни на тези от преди няколко години

Производителността на труда в сектора е далеч под средното европейско равнище и отбелязва негативно развитие, с кумулативен спад от 8.3% за  десетгодишен период, докато средната производителност в икономиката нараства с почти ¼.  Произведената продукция от селското стопанство и от предприятията на ХВП през 2018г. е 19,180.2 млн. лв. – 8,077.2 от селското стопанство и 11,102.985 в ХВП, т.е. 17,7% от БВП. Износът от двата сектора представлява 13,4  % от общия.

Използваната земеделска площ (ИЗП) е 5 030 276  ха или 45 % от територията на страната. Селските райони заемат 54% от територията на България, което е близо до средния в ЕС (52 %). Делът на населението в селските райони е 37 % и е значително по-висок от средния за ЕС  (23%).

Най-голям е броят на земеделските стопанства до 2 000 евро стандартна продукция (СП), които са дребни натурални стопанства без възможности за подобряване на техническата осигуреност, модернизация, пазарен достъп и без потенциал за кандидатстване за обществена подкрепа. Най-динамичните промени в посока към намаляване е при тази група стопанства, чийто брой за посочения по-горе период намалява около 2 пъти и през 2016 г.

В структурно отношение българското земеделие се характеризира с полярно групиране на стопанствата с определена специализация – от една страна голяма група малки стопанства, главно в животновъдството и градинарството, и от друга, сравнително малобройна група едри стопанства от зърнопроизводството и някои индустриални култури. Дребните стопанства, които са над 150 хиляди  се характеризират  с малък брой наети селскостопански работници,  притежавани и управлявани от земеделския стопанин и неговото семейство.

Структурната политика в земеделието следва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство. Такава политика не само ще създаде предпоставки за стабилизиране на земеделското производство, но и ще допринесе за развитие на  селските райони.

В аграрния сектор след 2004 г има прилив на средства – европейски субсидии, национални доплащания, схеми за подпомагане, европейски фондове и програми. Независимо, че всяка година финансовия ресурс предназначен за отрасъла се увеличава, все още подпомагането на българските земеделски производители е  около два пъти  по-ниско от размера на подпомагането с директни плащания на земеделските производители от старите държави–членки на ЕС.

Наблюденията от приложимостта на механизмите на ОСП – подпомагането с директни плащания показват, че 80% от финансовите средства се усвояват от едва 6% от земеделските производители, а дребните земеделски производители: зеленчукопроизводители, животновъди, картофопроизводители и пр., които представляват голяма част от производителите, са оставени на втори план и се лишават от полагащите им се достойни средства. Диференциацията между едрите и дребни стопанства задълбочава и двуполюсният модел на земеделските структури, който става все по-ясно изразен. Едрите стопански структури акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници.