Доц. д-р Славчо Петров е председател на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост
– С какви цели и нагласи стартира новата година Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост?
– Целите и задачите, които си поставя Федерацията, до голяма степен зависят от социално-икономическата, здравната и политическа обстановка в страната.
Водещото в нашите действия е чрез колективното договаряне да не допускаме намаляване на реалните доходи на заетите в предприятията, където имаме синдикални организации.
– Енергийната криза се отразява върху всички икономически сектори. Какво е състоянието на предприятията от хранителната промишленост?
– Хранително-вкусовата промишленост /ХВП/ не е от отраслите с големи енергийни разходи. В същото време енергийната криза оказва сериозно пряко и косвено влияние върху производствените разходи. Пряко чрез високите цени на енергоносителите, които използват те. Косвено чрез повишените цени на суровините и материалите по цялата верига на доставките.
– Големите производители или малките и средни предприятия изпитват по-големи затруднения? Повишаването на цените на базови храни успява ли да компенсира фирмите?
– Според нас по-голямо затруднение изпитват малките и средни предприятия. Големите имат повече възможности за опериране. Включително и с това, че някои от тях успяха да изградят собствени фотоволтаици, а други са в процес на изграждане.
Що се касае до компенсиране на разходите, чрез увеличение на цените е трудно постижимо. От една страна, цените по веригата на доставки растат, от друга – големите търговски вериги се стремят да лимитират цените на доставената им продукция.
Не по-маловажен е проблемът с липсата на работна ръка. С оглед задържане на работниците, много предприятия бяха принудени да увеличат работните заплати.
– Здравната криза също не подмина никой икономически сектор. Остава ли производството на храни и напитки най-стабилният сегмент в производствения сектор от началото на пандемията?
– Да, тук бихме могли да кажем, че ХВП остана един от най-стабилните от началото на пандемията. До голяма степен тава се предопределя от спазването на високи хигиенни и здравословни изисквания на производство.
– Какъв е отзвукът на работниците от хранително-вкусовата промишленост по въпроса с ваксинацията, имайки предвид естеството на работа, което прави здравето на служителите абсолютно приоритетно?
– Нашите проучвания показват, че нагласата за ваксинация на заетите е много ниска. Федерацията, съвместно с браншовите работодателски организации и с активното участие на администрацията по предприятия, организира кампания за имунизация на заетите в ХВП. На практика обаче много малко хора се ваксинираха и то предимно от администрацията.
– Зеленият преход засяга и аграрния, и хранителния сектор. Има ли Вашият отрасъл готовност да се преориентира към екосъобразно производство? Какви са основните предизвикателства?
– Безспорно зеленият преход ще засегне всички сфери на живот. В най-голяма степен енергийния сектор, транспорта, земеделието и други. На пръв поглед изглежда, че ХВП ще бъде по-малко засегната. На практика не е точно така, защото тя ще бъде засегната най-скоро. В близко време с пълна сила ще влезе в сила Директивата срещу ползването на пластмасовите опаковки. Един от най-засегнатите браншове ще е бутилирането на минерални води и безалкохолни напитки. Това ще наложи пълна промяна на технологичното оборудване. В същото време в Националния план за възстановяване няма и дума за ХВП.
Така че не бих казал, че отрасълът има готовност за преминаване към екосъобразно производство.
– Предстои 9-ят конгрес на КНСБ. Световните социално-икономически течения ще доведат ли до промяна и на синдикализма?
– Според нас тя – промяната, вече е налице. Ограниченията, наложени от пандемията, ни поставиха при съвсем различни организационни условия на работа. Дигитализацията до голяма степен ще промени допълнително условията на работа и живот.
Всичко това поставя пред сериозни изпитания синдикатите на всички нива.