[vc_row][vc_column][vc_column_text]Соня Чакърова е едно от лицата на благотворителната инициатива „Защото сме хора“, възникнала в разгара на извънредното положение. Тя и още три дами стартират акцията от центъра на София, а днес има последователи и в други големи градове, сред които Варна и Пловдив. В началото инициативата мобилизира доброволци на Орлов мост в София, които носят всяка делнична вечер пакети с храна за бездомни и нуждаещи се хора. Включват се и известни лица като Ники Кънчев, Кубрат Пулев, волейболистите Георги и Валентин Братоев, певци и артисти и др.
КНСБ също протегна ръка като осигури помещения за съхраняване на продукти.
В момента акцията продължава да подкрепя хора в беда след получаване на сигнали, че се нуждаят от храна, подслон или вещи. Фейсбук страницата на кампанията се разраства все повече и вече има над 2400 последователи.
Соня е на 38 г., занимава се с телевизионна техника и реклама. Освен голямо сърце, има и неизчерпаема енергия и добра дума за всеки.
– Как възникна идеята за инициативата „Защото сме хора“?
– Роди се от една снимка, която се появи в началото на пандемията от квартал Младост в София – някой беше оставил хляб на метростанцията. Ние бяхме ентусиазирани от примера и решихме да направим същото на Орлов мост. Първоначално оставяхме с наши средства много малко неща – хляб, вафли, пастет, буквално 5-6 торбички с храна. Оставяхме ги вечерта към 21 ч и си тръгвахме. В началото не знаехме кой ги взема. След това идеята придоби популярност. Искахме да бъдем анонимни, но журналистка ни убеди да дадем интервю за това, което правим. Благодарни сме, защото след това се включиха много хора, които ни подкрепиха. От 4 човека в началото, пет с Ники Кънчев, вече сме 2200, които искат да помагат. Направихме 33 дни на Орлов мост, като последните 2 седмици хранехме по 350 -400 човека. Много фирми и големи корпорации ни подкрепиха. Не го направиха с бюджетите, които имат, а хората, работещи там, събраха сами пари или хранителни продукти. Включиха се много хора на музиката, на спорта. За щастие, почти нямаме негативни коментари, което ни показва, че правим правилното нещо.
Далеч сме от голяма фондация или организация. Нашата цел беше да накараме хората да си помагат взаимно, не да търсят „Защото сме хора“ или други фондации и организации. Всеки човек сам може да помага на друг, който е в нужда. Просто трябва да се огледа кой се нуждае от подкрепа. Мисля, че го постигнахме, защото виждам, че все повече храна се появява на различни места. Все повече хора плащат сметките на възрастни хора в супермаркетите. Щастливи сме от това, което постигнахме.
– Как ще развиете все пак инициативата?
– Обещахме си това, което се случваше на Орлов мост, да е до края на пандемията. Ще посещаваме нуждаещи се хора на адреси. Но не само. Очакваме в нашата фейсбук група всеки, който види човек без дом, да ни изпрати снимка, да ни каже къде е, за да можем да му помогнем. Нашата цел не е да помогнем на 5 хил. човека. Искаме да помогнем на 20, но да е наистина. Не просто да им дадем хляб и пастет, а да разберем техните съдби, да им намерим дом, ако е необходимо. Общо взето – да бъдем до тях. Роди се и една нова идея – защото има доста самотни възрастни хора – ще има един човек от групата, който да отговаря за тях. Помагаме, например, на една баба в центъра на София. Едно момче ще се грижи за нея, всички дарители ще говорят само с него. Така, като си разпределим отговорността, всеки човек ще има повече време и ще може да обръща повече внимание, за да накара тези хора да не се чувстват сами.
– Откъде черпиш енергия и време, за да се занимаваш с организацията?
– Почти не сме спали 32 дни. То е като наркотик – като видиш хората, че са благодарни, всеки ден като чуеш хубави думи за това, което правиш, то те зарежда. Беше много изтощаващо, защото беше всеки ден. Най-страшното беше, че всеки ден треперехме дали ще имаме достатъчно храна, защото нито знаехме колко дарители ще се включат, нито колко нуждаещи се ще дойдат. Слава богу, успявахме всеки ден да нахраним всички, така че горе-долу успяхме.
– Всъщност доброто е заразно.
– Да! Нямаше да успеем без всички тези хора, които ни помагаха. Аз на 28-ия ден не издържах физически и си казах: „До тук съм“, но нямаше как да спрем, защото зад нас вече имаше много хора, които ни вярват и ни питат накъде. Сега всеки ден изпращаме храна, виждаме се с някой нуждаещ се, но не е толкова интензивно, колкото на Орлов мост. Ще започнем да събираме храна два пъти в месеца пред някой супермаркет, ще ходим по адреси и ще чакаме зов за помощ. Ако някой чуе за човек, който има нужда – ще отидем да му помогнем.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]