Още с приемането на Бюджет 2021 г. през есента на 2020 г., КНСБ изрази в своя писмена позиция мнението, че ще има нужда от актуализация на основните параметри на държавния бюджет в средата на настоящата година. Тази актуализация вече е факт и тя беше породена от редица обективни процеси, които наложиха подобно поведение от страна на изпълнителната власт. Считаме че България е все още далеч от пълно възстановяване от кризата, особено в условията на прогнози за настъпваща четвърта вълна в края на 2021 г. и не е време държавата да отстъпва там, където до този момент е присъствала под някаква форма.
В този смисъл Конфедерацията на независимите синдикати в България изразява следното мнение по конкретните предложения за промени в проекта на ЗИД на ЗДБ 2021:
- Подкрепяме коригираните макроикономически прогнози в мотивите, но считаме че прогнозирания растеж за 2021 г. от МФ в размер на 3,5%, дори е леко подценен. Припомняме че прогнозите на МФ до този момент са най-консервативни от всички останали институции (национални и международни). Например, БНБ очаква реален ръст на икономиката ни за 2021 г. в размер на 4,1%. Същият коментар е в сила и по отношение на инфлацията: Министерство на финансите прогнозира 2% инфлация в края на 2021 г., докато БНБ прогнозира 3,5%.
- Подкрепяме промяната в основните фискални параметри по отношение на приходите и разходите. Предлаганите 2 млрд. лв. повече приходи и 1,8 млрд. лв. повече разходи, от една страна водят до свиване на бюджетния дефицит още тази година от 3,9% на 3,6%, но от друга страна, разширяват ролята на държавата в икономиката и като цяло преразпределителната функция на бюджета. Това е нещо за което КНСБ настоява от години. По този начин разходите за 2021 г. ще бъдат в размер на ок. 54,2 млрд. лв., а приходите в размер на 49,6 млрд. лв. И двете стойности са рекордни за страната ни.
- По отношение на структурата на допълнителните приходи, отнасяме се положително и оценяваме свършената работа през последните месеци, но поставяме под особено внимание очакваните 424 млн. лв., които са част от тези допълнителни 2 млрд. лв. приходи, от Националният план за възстановяване и устойчивост. Припомняме че България е една от последните страни в ЕС, която все още не е внесла своя план и все още няма категорична оценка за реформите, които се предлагат в него. Това поставя под въпрос възможността да се възползваме от средства още в рамките на есента на 2021 г. Така потенциално може да се създаде допълнителен бюджетен риск, който трябва да се калкулира превантивно.
- По отношение на структурата на допълнителните разходи, КНСБ изразява подкрепа, тъй като трите основни пера в тях са: 1) социални разходи, 2) подкрепа за бизнеса и домакинствата и 3) здравеопазване. Общата стойност от допълнителните разходи, която е насочена към тези три основни за нас пера, е 1,34 млрд. лв. (75% от всички допълнителни разходи).
- По отношение на структурата на допълнителните социални разходи (общо 575 млн. лв.), изразяваме подкрепа. Тя е както следва: 1) 353 млн. лв. за актуализация на пенсиите, 2) 86 млн. лв. за отопление и епидемиологичната обстановка, 3) 72 млн. лв. надбавка по ЗЛП за нарастващ брой ползватели, 4) 35 млн. лв. надбавка за пенсионери с пенсия под линията на бедност и 5) 30 млн. лв. подкрепа за родители на деца до 14 г.
- Подкрепяме структурата на допълнителните разходи за подкрепа на бизнеса (общо 430 млн. лв.) от които 400 млн. лв. за мярката 60/40 и 30 млн. лв. за авиопревозвачите;
- Подкрепяме структурата на допълнителните разходи за здравеопазване (общо 335 млн. лв.), както следва: 1) 121 млн. лв. за здравноосигурителни плащания и административна издръжка, 2) 81 млн. лв. за 1000 лв. на месец за медицинския персонал на първа линия, 3) 47 млн. лв. за закупуване на 1,5 млн. ваксини Pfizer, 4) 35 млн. лв. за лекарства срещу COVID-19, 5) 33 млн. лв. за 1000 лв. за персонал във ВРБ, както и 5) 19 млн. лв. за поставяне на ваксини (НЗОК и МЗ);
С оглед на гореизложеното, КНСБ настоява за следните допълнителни мерки, които да бъдат включени в проекта за актуализация на държавния бюджет:
- Мярката 60/40 да бъде преструктурирана във формат 100/75 по смисъла на предложението, което отправиха социалните партньори още през пролетта на 2021г.
- Кризата засегна дейността на транспорта и се наложи извършването на редица промени. Бяха редуцирани делнични, предпразнични и празнични разписания на обществения надземен транспорт, временно преустановяване на автобусни линии, преустановена беше продажбата на превозни документи от водачите на обществения надземен транспорт. Вследствие на наложените рестрикции реализираните приходи от продажба на превозни документи са намалели. Същевременно, пътническият транспорт не може да спре дейност. По този начин трупа загуби, за което е необходимо да се предвидят спешни допълнителни средства в актуализацията на Бюджет 2021 г. Към момента не е ясно точно колко средства са необходими, но при всички положения те няма да бъдат по-малко от ок. 50 млн. лв. Става въпрос за разходи за покриване на натрупани загуби от пандемията (за 2020 г. и 1-во трмесечие на 2021 г.), а не за разходи за дейности напред във времето.
- Увеличаване на максималният осигурителен доход за страната от 3000 лв. на 3600 лв., което ще доведе до съответните изменения в бюджета на ДОО за 2021[1]
- Промените в ЗДДС, приети от парламента в края на 2020 г., увеличиха максималната необлагаема стойност на ваучерите за храна от 60 на 80 лв. В резултат на това 40% от работодателите увеличиха сумата на ваучерите за храна още през първите месеци на 2021 г. По наши изчисления, на пазара през 2021 г. ще е необходимо увеличение на квотата с 40 млн. лв. повече спрямо средствата, които са отпуснати до момента (от 350 млн. лв. на 390 млн. лв.). В противен случай, годишната квота от 350 млн. лв. би се изчерпала преди края на годината и 450 хил. потребители биха останали без месечните си ваучери за храна. Към края на май 2021 г. над 50% от годишните квоти за ваучери за храна вече са изразходвани;
- Настояваме за допълнителни 500 000 лв., с които да се актуализира бюджета на Министерство на образованието и науката. Посочената сума е необходима, за да се осигури финансовото обезпечаване на СТЕМ звено към МОН;
Припомняме, че България прогнозира и продължава да прогнозира един от най-ниските дефицити за 2021 г. (първо 3,9% от БВП, сега 3,6% от БВП) спрямо всички останали страни в ЕС, при условие че процедурата по прекомерни макроикономически дисбаланси не действа до края на 2022 г. Подкрепата на държавата е важна и необходима, защото България е едновременно с 1) с най-ниския БВП на глава от населението в целия ЕС, както и 2) с най-малката стойност на фискалните мерки на глава от населението до този момент. Държавите с относително по-нисък БВП на глава от населението са приели по-малки фискални пакети на глава от населението и разполагат със значително ограничени възможности за реакция, докато държавите, чийто БВП на глава от населението е над средния за ЕС, са приели по-разнообразни фискални мерки за реакция, които изглежда не зависят от размера на БВП. Това е предпоставка за излизане от рецесията по различно време, което би довело до допълнително задълбочаване на дивегентните процеси в ЕС в посткризисния период. Ето защо настоящата актуализация е стъпка в правилната посока.
Припомняме и че конкретно по отношение на финансирането на мерките за подкрепа на заетостта (60/40 и 80/20), страната ни винаги има възможност да поиска допълнителни средства по механизма SURE, откъдето до момента е получила едва 511 млн. евро. Припомняме, че България е взела едва 0,55% от общата сума, която ЕК разпредели по този механизъм (над 93 млрд. евро). Освен това, с получените пари са подпомогнати най-малък процент от заетите спрямо останалите страни-членки на ЕС. Според нас, тук става въпрос за пропуснати ползи в значителен размер, тъй като заемите по този инструмент не се калкулират в салдото по държавния бюджет, което означава, че те няма да влошат предварително заложения дефицит и биха улеснили целият процес по предстоящата актуализация. Припомняме, че това е заем за покриване на краткосрочни мерки за запазване на заетостта, който е изключително изгоден, заради дългосрочният си характер на връщане и ниските лихви. Страни със сходно икономическо развитие и население на България, са се възползвали много повече от тези средства (Румъния е получила 4 млрд. евро, осем пъти повече от България).
В заключение, Конфедерацията на независимите синдикати в България изразява принципна подкрепа към ЗИД на ЗДБРБ за 2021 г., като настоява отправените бележките в настоящото становище да бъдат взети под внимание.
[1] По изчисления на КНСБ, това ще доведе до увеличение на приходите с 21,7 млн. лв. месечно, а на разходите с 2,1 млн. лв. месечно.