Съветът на ЕС, Европейският парламент и Европейската комисия се договориха на 9 декември 2020 г. за окончателния компромисен текст на регламента за Фонда за справедлив преход. Основните положения в него са:
- ФСП ще разполага със 17,5 млрд евро – 7,5 милиарда евро от МФР и 10 милиарда евро от фондовете за възстановявяне от коронавируса „Следващо поколение ЕС“. Полша продължава да бъде най-големият бенефициент по схемата и ще получи 3,5 милиарда евро. Германия получава 2,25 милиарда евро, Румъния – 1,94 милиарда евро, Чехия – 1,49 милиарда евро, България – 1,178 млрд евро.
- В окончателния текст, приет на срещата, се казва: „Държавите-членки трябва да подготвят, чрез социален диалог и сътрудничество със съответните заинтересовани страни и в съответствие с принципа на партньорство, установен от член 6 от Регламент (ЕС) … / … , и подкрепени от Комисията, териториални планове за справедлив преход, с детайлно описан процес на преход, в съответствие с техните национални енергийни и климатични планове. „
- ФСП няма да подкрепи инвестиции, свързани с изкопаеми горива, включително природен газ. Фондът не може да се използва и за извеждане от експлоатация или за изграждане на атомни електроцентрали.
- Само държавите-членки, които са се ангажирали да изпълнят целта за постигане на неутрален от климата ЕС до 2050 г., ще получат пълния размер на средствата на фонда. За държави-членки, които не биха се ангажирали с такава цел, ще бъдат на разположение само 50% от финансирането.
- Силна подкрепа и фокус за възобновяема енергия, за да може да се достигне до нива 70-75% от енергийния микс в ЕС.
- Микропредприятията, университетите и публичните изследователски институции вече ще отговарят на условията за финансиране, като на разположение ще бъдат и средства за възобновяеми енергийни източници, технологии за съхранение на енергия, енергийна ефективност, както и отопление от възобновяеми източници:
- производствени инвестиции в МСП, включително стартиращи предприятия, водещи до икономическа диверсификация и преструктуриране;
- инвестиции в създаването на нови предприятия, включително чрез бизнес инкубатори и консултантски услуги, водещи до създаване на работни места;
- инвестиции в научноизследователски и иновационни дейности, включително от университети и публични изследователски институции, и насърчаване на трансфера на модерни технологии;
- инвестиции във внедряването на технологии и инфраструктури за чиста енергия на достъпна цена, включително технологии за съхранение на енергия и в намаляването на емисиите на парникови газове;
- инвестиции в енергийната ефективност и енергия от възобновяеми енергийни източници, включително за целите за намаляване на енергийната бедност;
- рехабилитация и модернизация на топлофикационни мрежи с оглед подобряване на енергийната ефективност на централните отоплителни системи и инвестиции в производството на топлинна енергия, при условие че те се доставят изключително от възобновяеми енергийни източници;
- инвестиции в дигитализация, дигитални иновации и цифрова свързаност
- инвестиции в интелигентна и устойчива местна мобилност, включително декарбонизация на местния транспортен сектор и неговата инфраструктура;
- инвестиции във възстановяването и обеззаразяването на обекти, в рехабилитацията на земя и в проекти за зелена инфраструктура, на принципа „замърсителят плаща“;
- повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците, търсещи работа;
- подобряване на кръговата икономика чрез предотвратяване на отпадъци, намаляване, ефективно изплзване на ресурсите, повторно използване, ремонт и рециклиране;
- помощ при търсене на работа, подкрепа за активно стареене и подкрепа на доходите за работниците в преход межу работни места;
- активно вклюяване на търсещите работа, особено на жените, хората с увреждания и уязвимите групи;
- други дейности в областта на образованието и социалното приобщаване, като при необходимост и съответната обосновка изграждане на центрове за обучение, заведения за грижа за деца и възрастни хора, като това трябва да е посочено в териториалните планове за преход;
- ФСП може да подпомага инвестиции в предприятия, различни от МСП, при условие че такива инвестиции са одобрени като част от териториалния план за справедлив преход […]. Такива инвестиции са допустими само когато са необходими за изпълнението на териториалния план за справедлив преход и когато допринасят за прехода към климатично неутрална икономика до 2050 г. и свързаните с тях екологични цели. Тези инвестиции трябва да водят до създаване на работни места в съответния регион, а не извън него.
Какво представляват териториалните планове?
Фокусът на Фонда за справедлив преход ще бъде върху икономическата диверсификация на териториите, които са най-засегнати от климатичния преход и преквалифицирането и активното приобщаване на работната ръка в тях. Подкрепата от Фонда за справедлив преход ще се основава на изготвени от държавата териториални планове за справедлив преход, в съответствие с националните планове за климат и енергетика, и зависи от тяхното одобрение от страна на ЕК. Планът за всеки регион следва да представя социалните, икономически и екологични предизвикателства и да идентифицира нуждите от икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда при отчитане на спецификите. Изготвянето и прилагането на плановете включва активното участие на местните, регионални и национални заинтересовани страни.
Във всеки план ще трябва да бъде направена оценка на предизвикателствата, които създава преходът за всяка една от определените територии и определени механизмите за управление, съгласно обхвата и изискванията на Регламента за създаване на ФСП и Приложение 2 към него. По предложението на ЕК за структура на план това включва по-конкретно:
- Оценка на икономическото, социалното и териториалното въздействие на прехода към неутрална по отношение на климата икономика
- Потребности от развитие и цели до 2030 г. с оглед постигане на неутралност по отношение на климата
- Съгласуваност с други национални, регионални или териториални стратегии и планове
- Предвидени видове операции
- Специфични за програмата показатели за крайния продукт или за резултатите
- Партньорство
- Мониторинг и оценка
- Орган/и за координация и мониторинг
По отношение на регионите на ниво NUTS3 (области) въглищният сектор у нас е съсредоточен в три региона – Стара Загора в Югоизточния регион и Кюстендил и Перник в Югозападен район. Друг важен фактор, който следва да бъде отчетен е, че 25% от заетите в комплекса Марица Изток в Стара Загора са жители на съседни общини със слабо диверсифицирани икономики в областите Хасково, Сливен и Ямбол, които са тясно интегрирани във веригата на добавената стойност на енергийния сектор и ще бъдат засегнати в социално-икономически план. Тези региони са идентифицирани от ЕК за изготвяне на териториални планове за справедлив преход.
С оглед необходимостта от балансирано териториално развитие и разпределение на ресурсите на територията на страната, правителството прие Решение на Министерския съвет, с което определи Министерството на регионалното развитие и благоустройството като отговорно ведомство за осигуряване изпълнението на териториалните планове за справедлив преход чрез Фонда за справедлив преход по „Програмата за развитие на регионите“ за периода 2021-2027 г.
Проведени срещи на КНСБ с PwC
До този момент се проведоха 8 срещи с консултантите от PwC. Първата от тях се проведе онлайн, със съвместното участие на КНСБ и КТ“Подкрепа“. На проведената начална среща по проекта за подготовка на териториални планове за справедлив преход в България КНСБ очерта съществени за целия процес въпроси, като на първо място постави необходимостта от много по целенасочена и конкретна за постигане на адекватни резултати в кратките срокове за съставяне и реализиране на такива планове.
Президентът на КНСБ подчерта, че конфедерацията е готова да работи с всеки, който има адекватни предложения за развитие на въглищните региони в България, но ще следва вече начертаните линии за работа на Синдиката. В тази връзка беше очертано намерението за създаване на Институт за устойчив преход и развитие, който да има водеща роля при формулиране и осъществяване на необходимите проекти.
Бяха посочени очакванията на КНСБ за развитие на цялостната стратегия за преход в засегнатите региони и особено по отношение на Комплекса Марица Изток, без това да се ограничава до преквалификация на останали без работа работници или до проекти за изграждане на ВЕИ на мястото на работещите базови енергийни мощности. Такава стратегия задължително следва да показва както начините за гарантиране на енергийните доставки в страната, така и обвързването на плановете за преход с икономическото развитие, базирано на устойчиви вериги на доставки в засегнатите региони. Изрично беше посочено, че регионалният план за справедлив преход не може да бъде разглеждан отделно от цялостния план за икономическо възстановяване в България. Беше подчертана необходимостта от единен орган, отговорен за териториалните планове, справедливия преход и енергийния преход на България и адресирането на този аспект в предвидения механизъм на управление. Повдигна се темата за общия казус с енергетиката в България, финансирането на енергийния преход и защо това излиза от рамките на териториалните планове. Пл. Димитров предложи да се разгледа възможността за участие на IndustriAll в проекта, заради тяхната експертиза. Повдигна се въпросът, до каква степен индикаторите, заложени в ФСП ще бъдат в основата на териториалните планове.
Участието на работещите в тези процеси и проекти е ключово за КНСБ и ще бъде поставяно като въпрос при всички следващи срещи по проекта.
Беше посочено, че PwC следва да организира интензивна програма за срещи по проекта, в рамките на която да бъдат предлагани за обсъждане конкретни проектни и организационни предложения, които в последствия да оформят приемливи решения за регионално и национално развитие.
През месец януари се проведоха три срещи със представители на синдикалните организации на миньорите и енергетиците в Стара Загора, Кюстендил и Перник. Консултантите представиха фазите на подготовка на териториалните планове за справедлив преход :
- Встъпителна фаза
- Установяване на Механизъм на управление и взаймодействие
- Аналитична фаза
- Представяне на проект на териториалните планове
Бяха предложени за обсъждане следните въпроси:
- Кои са факторите за успешен механизъм на управление с оглед на българския контекст?
- Как може да се подсигури участие и ангажираност на заинтересованите страни?
- Как може да се осигури подход, отразяващ баланс между позициите на отделните заинтересовани страни?
- Какви очаквания имате от механизма за управление на справедливия преход и по-специално – под каква форма виждате участието на своята организация – напр. включване в работна група, др.?
- Идеи за текущо идентифицирани и потенциално бъдещи тип / вид проекти, които да се включат в плановете за справедлив преход.
Консултантите посочиха три основни типа проекта по Регламента на ФСП, които ще бъдат предложени за включване в териториалните планове:
- Проекти, свързани с икономическата трансформация на регионите – нови сектори, инвестиции, т.е. какъв икономически профил искаме да изградим.
- Проекти, насочени към работещите в сектор енергетика, свързани с преквалификация и повишаване на квалификацията.
- Проекти, свързани с ВЕИ, рекултивация и др.
Всички проекти трябва да съдържат аналитична част по отношение на негативните ефекти от тяхното прилагане. Териториалните планове за справедлив преход трябва да бъдат насочени към привличане на стратегически инвеститори и реални инвестиции към високи технологии, свързани с нисковъглеродна икономика. Според КНСБ, в тази посока ЕК трябва да разработи инструментариум в подкрепа на трансфера на технологии, свързани с нисковъглеродния преход.
В началото на месец февруари се проведе 5 среща с консултантите само с участие на КНСБ. От страна на консултантите от PwC беше представен механизъм за управление и взаймодействие между заинтересованите страни. Г-н Пламен Димитров изрази мнение, че посочените 4 нива на взаимодействие между правителство, социални партньори, местна власт, други неправителствени организации е неработещ и трябва да бъде преразгледан. В следващите няколко дни очакваме ново предложение от страна на консултантите. На 23.02 и на 25.02 се проведоха нови срещи с консултантите от PwC и представители на всички заинтересовани страни, като беше представен анализ на събраната до този момент информация.
Акценти за които КНСБ настоява при подготовка на плановете за справедлив преход:
- Разработване на модели и проекти за привличане на значителни инвестиции в индустрии, свързани с нисковъглеродния преход, които максимално да оползотворят активите и потенциала на засегнатите сектори:
- Електроенергийни системи за базово енергопроизводство и създаване на комплексни енергийни системи, комбиниращи улавяне, съхранение и/или утилизация на въглероден диоксид, нискоемисионни системи за газификация на отпадъци.
- Развитие на водородните технологии и енергийните системи – системи за производство, съхранение и пренос на водород, водородни горивни системи, индустриални технологии, използващи водорода като суровина, водородна електромобилност и обезпечаваща инфраструктура, водородни технологии за енергосъхранение, енергопроизводство и управление на електроенергийните системи.
- Конверсия на въгледобивния комплекс – геоложки и ландшафтни проучвания на минни терени за търсене на възможности за съхранение на СО2, добив на вода за производство на водород, геотермални източници и др. Проучвания и разработване на нови материали, утилизиращи отпадни продукти от осъществяваната минно-добивна дейност при най-високи екологични стандарти и устойчиви съвременни технологични решения.
- Развитие на въглеродно-неутрална съвременна градска среда – разработване на проекти за нова интегрирана енергийна архитектура на градската среда, включваща нискоемисионни инсталации за отопление и електропроизводство за домакинствата и публичните сгради(водородни клетки, соларни инсталации, геотермална енергия, термопомпи, газопотребление и др.)
- Биоикономика, агроенергетика и високо-технологично селско стопанство – разработване и синтез на биогорива, газификация на биоотпадъци, комбинирани решения, в т.ч. електрогенериращи мощности и селскостопански дейности.
- Разработване на програми и механизми за създаване на работни места в предприятия с висока добавена стойност, добри условия на работа и високо заплащане, които да бъдат привлекателен избор за засегнатите от прехода работници.
- Разработване на програми за справяне с екологичните проблеми на въглеродно интензивните региони.