Светла Василева: Надградихме поставените цели за ръст на доходите, открояваме 4 приоритета до 2027 г.

Светла Василева е председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието. На 5 април предстои ХХ редовен конгрес на федерацията.

 

– В навечерието сме на ХХ конгрес на ФНСЗ. Каква е Вашата равносметка? Кои са успехите, които можете да откроите и съответно въпросите, които тепърва ще очакват своето решение?

– Федерацията на независимите синдикати от земеделието на 5 април 2020 година навърши 30 години от учредяването си и 100 години от създаването на земеделския синдикат в България. За нас тези годишнини са знаменателни и затова ХХ конгрес на ФНСЗ се провежда на същата дата за да бъдат отбелязани макар и по–късно.

С гордост днес трябва да подчертаем,че създаденото и изграденото от основателите и учредителите на нашия синдикат съхранихме,продължихме и развихме, водени от ценностите и традициите на отрасъла, на които никога не изменихме и независимо от  трансформациите на общественото развитие в нашата страна, ние бяхме от малкото, които водехме последователна, балансирана и предвидима  политика на съзиданието, а не на разрушението и никога, никога не променихме своята  позиция.

През изминалите години преминахме през много трудности и изпитания, борби и протести, израснахме професионално и експертно. Преживяхме дълги години на изпитание и доказване, но днес спокойно можем да заявим – Федерацията на независимите синдикати от земеделието е развиваща се и модерна организация, здраво стъпила върху традициите и достиженията на синдикалното движение и с амбицията за принос към  социален модел както на национално, така и на европейско ниво  отговаряща на предизвикателствата на нашето време.

Отчетният ни период се характеризира  с политическа нестабилност и несигурност, Зелена сделка, енергийна криза,високи цени на енергоносителите, националният стратегически план по ОСП, националният план за възстановяване и устойчивост – всичко това определяше и нашите действия и усилия в отрасъла и работещите.

Извънредната обстановка и социалната изолация причиниха трудности на всички наши синдикални структури, които представляваме, но независимо от това трудовата дейност в тях продължи, съобразявайки се с всички разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Със сериозна загриженост за здравето, безопасността и сигурността на всяко работно място на работниците и служителите, Федерацията на независимите синдикати от земеделието, още след обявяване на извънредното положение в България, подготви и отправи редица Отворени писма до Народно събрание, НСТС, МЗХГ, МТСП и социални партньори за изключително внимание към секторите, осигуряващи хранителната сигурност.

Дейността, както на работещите в отрасъла и обслужващите звена, така и във Федерацията не бе преустановявана, а се изпълняваше в гъвкав режим на присъствена и дистанционна форма на работа. Последователно и целенасочено  следвахме разписаните цели и задачи в Устава, конгресните документи и заложената годишна програма. Разбира се, цялостната дейност бе адаптирана към ситуацията в страната и актуалните проблеми на деня. Липсата на присъствените форуми, отлагането на мероприятия и срещи, затруднения при  преговорните процеси, не ни попречиха да работим активно на всички нива както на национално така и на европейско, да участваме, макар и дистанционно, във всички форуми, заседания, тематични работни групи.

Освен със здравна, икономическа и социална криза годините 2020 – 2021 бяха  сериозно натоварени с подготовката на редица стратегически планове и програми в следващите двугодишен, четиригодишен и седемгодишен период на Европейската финансова рамка и политики в контекста на Зелената сделка, дигитализацията, ОСП, Национален план за възстановяване и устойчивост. ФНСЗ подготви и прие редица становища и позиции и активно участва в организираните форуми по тези проблеми.Отговорно и експертно бе предоставен приноса на нашата организация при обсъждането на горепосочените предизвикателства, които ще определят бъдещето на следващите поколения.

След почти две десетилетия настойчиви и последователни действия на синдикатите от Европейската секторна федерация на земеделието, храните и туризма, КНСБ, ФНСЗ след много дебати, преговори, пресконференции,позиции и становища, триалози, формални и неформални срещи, най-сетне милиони селскостопански работници, в това число 4 милиона сезонни работници, ще присъстват в новата ОСП. Благодарение на подкрепата и мобилизацията на земеделските синдикати от цяла Европа, съюзници и съмишленици за изграждане на нова и социално-отговорна и справедлива Европа, най-накрая беше възможно да се постигне, разпише и приложи социалната условност в ОСП, която да противодейства на нарушаването на правата на работниците. Федерацията на независимите синдикати от земеделието, ФНСЗ е активен участник в целия процес – и на европейско, и на национално ниво – на обсъждане и политически натиск за позицията на България в Съвета за по-справедлива ОСП.

Отчетният период 2017-2021 се различава съществено от предходните наши мандати, в които трудно можехме да отчетем постигане на по-голямата част от заложените ни цели и задачи в програмните  ни документи.

Запазване на заетостта, в нито една наша структура не се проведоха съкращения, отлепихме се от замразени работни заплати, като във всички второстепенни разпоредители с бюджет ежегодно се увеличаваха трудовите възнаграждения – къде с натиск, къде с последователност и добър диалог.

Първата приоритетна област в Програмата на ФНСЗ, приета на ХIХ конгрес бе „За устойчиво българско земеделие, чрез прилагане на справедлива политика , ориентиране към осигуряване на заетост, достойни доходи и качество на живот. До 2021 г. да се постигне увеличение на доходите на работещите с 42%, което постигнахме и надградихме. Благодарение на активната работа на КНСБ и ФНСЗ в бюджетната процедура в бюджетите от 2017 до 2021 имаше положителна развръзка за работещите в структурните звена и системи на МЗХГ. Бе постигнато увеличение на разходите за персонал в бюджета на МЗХГ в периода на нашия мандат от 5% с 20%, преодолян бе най-после дефицитът в бюджета на Министерството. В отделните структури средната работна заплата надхвърли 50% увеличение, но за съжаление галопиращата инфлация в 2021 „изяде“ постигнатия ръст. Вместо да продължим положителната тенденция за повишаване на работните заплати с оглед най-вече покриване на загубите от инфлацията и независимо от настояванията на синдикатите, с бюджет 2022 г. се замразиха работните заплати. В подробни справки и изводи са представени доходи и заетост на всички синдикални структури в доклада.

Наред с изброените актуални въпроси се изпълняваха и текущите и неотложни наши синдикални задължения – организационно развитие, преговори, обсъждане и сключване на КТД, бюджетна процедура, искания, настоявания, подписки, браншови срещи, секторни форуми и др. В обобщение, работата и усилията на Федерацията през целият отчетен период бяха насочени в три ключови области:

  • запазване на работните места и защита доходите на работниците и служителите
  • увеличение на работните заплати
  • опазване здравето на всички работещи.

– Кои са приоритетите, които ще заложите за следващите години?

Синдикалните приоритети на ФНСЗ за следващия конгресен период – 2022 – 2027 г. са формулирани в четири области:

  1. Изграждане на силна синдикална мощ и солидарност в постковид реалността.
  2. Изграждане на по-справедливо общество, в което интересите на работещите са зачетени.
  3. Заплащането на труда и колективното договаряне са водещ приоритет на ФНСЗ. Действия за по-високи и справедливи доходи, за подобряване на условията на труд и за безусловно спазване на трудовите права.
  4. Устойчиво и справедливо към работещите развитие/ бъдеще на сектора и на цялата верига „От фермата до вилицата“ в светлината на Европейския Зелен пакт

 – Последните години са изключително трудни и изпитанията не приключват – пред какво е изправен секторът в момента и съответно заетите в него?

В ситуация на глобална здравна и икономическа криза, свързана с пандемичното разпространение на Covid-19, ясно се открои важната роля на селското стопанство и свързаните с него сектори най-вече заради продоволствената и националната ни сигурност и допринесе да бъде призната и ключовата роля на работещия в отрасъла. Земеделието и производството на храни са отрасли, чиято продукция във време на икономическа рецесия, обикновено понасят най-малко щети, което ги прави относително печеливши на фона на спадовете, които се отчитат в другите икономически отрасли. В този период потреблението се стимулира. Освен осигуряване на качествени и безопасни храни, на селското стопанство се възлагат и ангажименти за значим принос към целите на зеления и цифровия преход, които трябва да бъдат реализирани в следващите няколко години.

Сектор селско стопанство, заедно с другите сектори по хранителната верига са в сърцевината на европейската Зелена сделка. Изпълнението на Зелената сделка и реализирането на стратегията „От фермата до вилицата” е тясно свързано с прилагането на Общата селскостопанска политика след 2020. Селскостопанската политика на България трябва да отразява интересите на работещите в сектора – в т.ч. и наетите работници и на най-уязвимите групи несигурен труд. Недостигът на работна ръка може да бъде преодолян с целенасочени мерки за легални, сигурни и устойчиви работни места.

Днес Българското земеделие има нужда от сериозно национално  подпомагане,  повишаване на конкурентоспособността и увеличаване на добавената стойност, за да се разшири производството на качествена и здравословна храна, обръщайки специално внимание на социалните и екологични аспекти на фермерската дейност.

– Каква е Вашата прогноза за отражението на Зелената сделка върху земеделския сектор?

Изпълнението на Зеления договор и реализирането на стратегията „От фермата до вилицата” са тясно свързани с прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Това е принцип, който ФНСЗ  ще продължи да отстоява във всички свои позиции по темата.

Зелената трансформация – освен възможност – неминуемо ще бъде съпътствана от сериозни трусове в сектора – от потенциални загуби на работни места до въвеждане на нови бизнес модели и създаване на работни места с нови изисквания за умения на работещите.

Естествено, синдикатите ще настояват зеленият справедлив преход да бъде обвързан с факторите за достоен труд, като достъп до колективно трудово договаряне, безопасни и здравословни условия на труд, повишаване квалификацията на работниците, която да отговаря на изискванията на новите  инвестиции и технологии.

– Предстои Деветият конгрес на КНСБ. Той ще постави акцент върху дигиталните промени и зеленото бъдеще. Как ще протече според Вас тази трансформация за работещите хора в България?

Категоричният политически ангажимент в Зеления договор на Европа е, че никой няма да бъде изоставен в този преход, а в сърцевината му е поставен Европейският стълб за социални права.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *