Светла Василева: За работниците в сектор „Земеделие“ вече се говори като за безценен ресурс

Светла Василева е председател на Федерацията на независимите федерации в земеделието. На тази позиция е от 2001 г.

√ Пандемията доказа, че ако работите без договор, нямате никаква сигурност като работник.

√ Сезонните работници – невидими доскоро, се оказаха сред най-ценните в ЕС.

√ В анонсираната стратегия „От фермата до вилицата“ прави впечатление, че тя ще се насочи само към екологичното измерение на ОСП, но не и към социалното.

√ Решението да се въведат квоти за българските производители в големите търговски вериги за нас е удовлетворително и сериозна заявка за държавническа грижа към родното производство на храни.

 

− Какви проблеми отключиха кризата и извънредното положение в сектора?

− Глобалната епидемия, предизвикана от коронавируса Covid-19,пренареди политическите приоритети в световния дневен ред и трансформацията в икономиката постави на ново място отрасъл Земеделие и свързаните с него сектори заради продоволствената и националната ни сигурност.Ситуацията „Корона“ отново показа сериозните проблеми в отрасъла  -като системен нед√остиг на работната ръка,високата степен на работа на черно,нежелание или невъзможност за сдружаванена над 75 фермерски организации в отрасъла,слабости на мерките при реализирането  на продукция,дисбалансът на подпомагането на земеделските производители, социалните проблеми  в селските райони,които са обект на мерките на ПРСР ,но все още са нерешени, въпреки европейското финансиране повече от 15 години и т.н.Секторът бе сред най-слабо засегнатите в периода на извънредно положение, а сезонните работници, които бяха невидими доскоро, се оказаха сред най-ценните в целия ЕС. Дори и у нас се заговори за тях с уважение и загриженост. Не е случайно, че ЕК излезе със свое комюнике и насоки за тяхната важност и движението им през март. Недостигът на работна ръка в сектора показа, че Европейското земеделие зависи изключително много от работниците – мигранти, много от тях често пъти и без документи (т.е. без правен статут).

Всъщност кризата с COVID-19 разкри тежката картина на абсолютна липса на гаранции за някои от най-несигурните форми на труд в земеделието, за тежките условия на труд и на живот за земеделските работници, които до днес бяха неглижирани.

С наближаването на сезона на прибиране на реколтата в европейското земеделие нараства и загрижеността за безопасността и сигурността на земеделските работници, една голяма част от тях са сезонните и временни работници. Не е тайна, че основните характеристики за тях са ниско и нередовно заплащане, голямо текучество, недеклариран труд, тежки условия на труд и живот.

Тази пандемия доказва, че ако работите без договор или на устна договорка, нямате абсолютно никаква сигурност като работник. Ние, синдикатите от Земеделието, през целия този период и от самото начало на извънредното положение следим ситуацията с повишено внимание и здрав разум – в страната и в Европа, и сме на своето място с нашата отговорност.

Позицията на Федерацията на независимите синдикати от земеделието  с  предложения за мерки за особено внимание към работещите в сектора беше изразена още на 15 март, а на 27 март по наша инициатива беше изпратено отворено писмо от 15 организации от сектора – представляващи социалните партньори в него, до Министерствата на земеделието и храните, на труда и социалната политика, до председателя на НСТС и до Комисията по земеделие и храни в НС.

На 2 април нашите европейски партньори от ЕФФАТ, отново по наша инициатива, изпратиха свое отворено писмо до същите институции в подкрепа на исканията на българските секторни социални партньори за особено внимание към работещите по хранителната верига и в насърчаване на родните производители в тази криза. Координираните действия дадоха резултат и днес наблюдаваме небивал интерес към сектора и заявка за решителни мерки в полза на бизнеса там. Нещо повече, днес се говори за работниците в сектора, като за безценен ресурс и се търсят начини за задържането им на българския пазар на труда.

− Какви бяха действията на европейско равнище?

− Благодарение на международната ни солидарност и дългогодишна транс-гранична синдикална работа поддържахме непрекъсната комуникация, за да обменяме актуална информация за различните страни-членки и как действат синдикатите и социалните партньори, какви мерки се предприемат, как се отразяват те на работещите, консолидираме позиции и оказвахме натиск за запазване на първо място здравето и безопасността на работниците. Нашата категорична позиция е, че днес повече от всякога продоволствената сигурност на Европа минава през здравето и безопасността на работещите в секторите от хранителната верига и в земеделието. ЕФФАТ изпрати свое писмо до ЕК – председател, комисари по земеделие, трудови и социални въпроси, до депутати в Европейския парламент, проведена бе среща със зам. председателя на ЕК Франс Тимерманс по темата за правата и безопасността на земеделските работници. В тези напрегнати дни се проведе официална среща на секретарите насекторните синдикати с комисаря по трудови и социални въпроси Николас Шмидт, на която се поставиха отново исканията на синдикатите:

  1. Спешно да се разгледа положението на работниците в земеделието и хранително-вкусовата промишленост в ситуация на пандемията.
  2. Новата Обща селскостопанска политика ОСП трябва да се преразгледа така, че да бъде както екологично устойчива, така и социалноустойчива.
  3. В стратегията „От ферма до вилица“ трябва да се постави акцент върху работниците по агро-хранителната верига.
  4. Да се гарантира пълен достъп до легална заетост на работниците мигранти и бежанци и при най-строго спазване и зачитане на човешките

В средата на май европейските социални партньори в сектор земеделие приеха обща позиция между синдикатите и работодателите в европейското земеделие (подчертавам по молба на ЕК), в която се поемат конкретни ангажименти и обвързващи мерки за безопасност и защита на работниците в земеделието, определени като „критични мобилни работници”, като се следи спазването на дистанция, осигуряване на дезинфектанти, маски и други предпазни средства, като се спазват трудови и социални стандарти за  заплащане, труд, транспорт и настаняване и др.

Информацията за спазване на безопасността, трябва да е на разположение на майчиния език на работниците-мигранти. Пред граничните власти да се предоставен заедно с пътния лист/сертификатCOVID-19 – crucialsector и пълна информация за фирмата, която го наема, трудовият договор, продължителност, условия на труд и предоставянетона жилищни и битови условия, срок и заплащане. Разбира се и достъп до здравни грижи при необходимост трябва да са осигурени за тези работници. Горепосочената позиция беше изработена с участието на Валентина Васильонова  -зам.председател на ФНСЗ и президент на сектор „Земеделие” към ЕФФАТ

Кризата днес ни дава възможност като ЕС да преосмислим агро-хранителната си система и да я направим както по-зелена, така и по-социално справедлива, с по-справедливи цени, както за фермерите, така и за потребителите и която да гарантира трудовите права на работниците.

− Очаквате ли държавата да има нова политика в селското стопанство след поуките на извънредното положение?

− Държавната политика в сектора повече от 15 г. е тясно свързана с общата селскостопанска политика на ЕС и регулациите на европейско ниво. Последните новини от Брюксел, които засягат и българското селско стопанство, са свързани с изпълнението на Зелената сделка, а именно наскоро обявените стратегии за биоразнообразието и за сигурността на агро-хранителната верига „От фермата до вилицата” иднес е крайно време да се засили социалното измерение на ОСП с мерки, които отразяват и защитават работниците по хранителната верига.Нашите неизменни синдикални искания са за обвързване на директните плащания към фермерите с условията на труд и регулациите за безопасност и здраве на техните работници; че ОСП трябва да финансира продължаващото учене на земеделските работници и да им осигури пряк достъп до професионално обучение и квалификация; а разходите за заплати и социални осигуровки на работниците трябва да са фактор при поставяне на таваните (за СЕП).Освен това, нашата вечна червена линия минава през нуждата от специална защита на селскостопанските работници при работа с пестициди и различни торове, фертилайзери и химични реагенти, както и въвеждането на задължителни стандарти за човешки и трудови права в различните правни инструменти.

В анонсираната стратегия F2F прави впечатление, че тя ще се насочи само към екологичното измерение на ОСП, но не и към социалното. За съжаление намаляването с 50% на използването на пестициди, с най-малко 20% на използването на торове, намаляването с 50% на антимикробиалните средства не са обвързани с риска на работещите, а целите да се насърчава здравословното хранене и намаляване на хранителните отпадъци и злоупотребите с храна не са обвързани със съзнанието у потребителите за реалната човешка цена на евтината храна.

Каква е оценката на ФНСЗ за въвеждането на български квоти в големите магазини?

− Позициятана Федерацията на независимите синдикати от земеделието беше изразена, както вече подчертах, още на 27 март в Отворено писмо от 15 организации от сектора – представляващи социалните партньори в него, до Министерствата на земеделието и храните, на труда и социалната политика, до председателя на НСТС и до Комисията по земеделие и храни в НС. На 2 април нашите европейски партньори от ЕФФАТ, отново по наша инициатива, изпратиха свое Отворено писмо за подкрепа до същите институции в подкрепа на исканията на българските секторни социални партньори за особено внимание към работещите по хранителната верига и в насърчаване на родните производители в тази криза. Решението да се въведат квоти за българските производители в големите търговски вериги за нас е удовлетворително и сериозна заявка за държавническа грижа към родното производство на храни. Смятам, че това е и дългогодишното очакване на българското общество. Прекланям се пред земеделските производители, които  търсят възможности да развиват земеделие, но е необходимо да напомня: те започнаха от нулата,работиха години наред без подпомагане, всеки сам се е старал да решава проблемите си, а в периода на европейското финансиране българските земеделски производители  са с два пъти по-ниско подпомагане от европейските си колеги.За съжаление,  трудно се сдружават,аза да бъдат по-силни и да се купува нашата продукция, трябва да бъдат обединени и заедно да се справят с всички изисквания, за да може българският продукт да се предлага в добро качество и във вид, редом с другия европейски продукт.

− Как оценявате мерките за подкрепа от страна на държавата?

− В ситуация на световна пандемия всяка държава има един единствен приоритет – да спаси здравето и поминъка на народа си. Още в началото на извънредното положение редица браншови организации от различни сектори на селското стопанство изпратиха своите предложения за мерки, с които да бъдат подпомогнати фермерите.Министерството на земеделието почти ежедневно провеждаше онлайн срещи със замеделските производители.На всеки сигнал за подпомагане министърТанева сестараеше да  откликне. Навременно беше предложението на Министерството на земеделието към ЕК за прехвърляне на недоговорените средства от ПРСР в общ фонд,който да се управлява като механизъм за извънредна помощ.По този начин ще могат да бъдат подпомогнати   нaй-yязвимитe пpoизвoдитeли – ceĸтop „Πлoдoвe и зeлeнчyци“, pибapcтвo и aĸвaĸyлтypи, ĸaĸтo и млeчни пpoдyĸти. Πoмoщтa щe им пoзвoли дa ĸoмпeнcиpaт нaпpaвeнитe извънpeдни paзxoди във вpъзĸa c СОVІD -19, ĸaĸтo и зa възмoжнocт зa cъxpaнeниe нa пpoдyĸциятa.

По инициатива на КНСБФедерацията на независимите синдикати от земеделието изпрати писмо до МЗХГ за свикване на извънредно заседание на ОСТС.Заседанието бе проведено на 22 април с участието наминистър Танева. Общата цел в този кризисен момент  бе да се намери консенсус и да бъдат споделени целият опит и експертизата на социалните партньори на отраслово и национално равнище, преди да се вземат необходимите решения от премиера и изпълнителната власт. Практиката показва, че в кризисни ситуации набързо се взимат епизодични мерки, които не се обсъждат с всички заинтересовани страни.  Редно е първо в този законов орган –ОСТС   да бъдат обсъдени тези мерки. На проведеното извънредно заседание на ОСТС  подкрепихме  всички спешни мерки  предложени от МЗХГ и внесохме допълнителни.

Нашите предложения, становища и мерки за подкрепа на сектора в ситуацията на криза и извънредно положение са сериозни и аргументирани и освен, че са предлагани в процеса на обсъждане на пакета мерки от март до май, са публично огласени и на страницата на федерацията. Те са изцяло в полза на правата на работещите в сектора. ФНСЗ участва в целия цикъл на разработването и обсъждането на спешните мерки в страната със свои предложения и становища и чрез членството си в КНСБ на национално ниво и с конкретни предложения за сектор „селско стопанство”, изразени в наша официална позиция.

Поради острата нужда от сезонна работна ръка за обработване на насажденията и прибиране на реколтата от селскостопанската продукция до края на 2020г. и по предложение на редица браншови земеделски организации от ФНСЗ подкрепихме насочването на групата трайно безработни лица, получаващи социална помощ, да полагат  четиринадесет дневен труд в отрасъл селско стопанство срещу заплащане и при спазване на всички трудови и социални стандарти.Тази промяна ще осигури възможност и за допълнителни доходи за сравнително голяма група от безработни лица, особено в селските райони, където бедността и социалната уязвимост са сериозен проблем пред хората там. Mяркатаще допълни палитрата от гъвкави възможности за труд в земеделието – от постоянни трудови договори до еднодневни трудови договори за краткотрайна заетост в селскостопанската работа, всички те описани в Кодекса на труда и широко използвани и днес.

− Каква е заетостта в отрасъла?

− Селското стопанство е типичен и традиционен отрасъл за България, който има стратегическо значение, не само защото осигурява продоволствената сигурност, но и защото осигурява работа и доходи на значителна част от населението в селските райони. Стратегическото му място в европейски план е също така видно и от факта, че селскостопанската политика е най-старата и най-финансово мощната в ЕС. Секторът земеделие остава и най-големият сектор, осигуряващ заетост. През 2016г. се отчита, че в земеделието на Европа работната сила от 20,5 млн. полага труд в 10, 3 млн. ферми. Работниците на пълно работно време са 9,5 млн. и представлява около 4% от общата заетост в ЕС. Как изглежда заетостта в Българското земеделие днес? Отрасъл Селско стопанство представлява едва 5 % в брутна добавена стойност. Успоредно с това устойчиво намалява и броят на заетите в отрасъла. Извършената трансформация на собствеността и създадените нови и разнообразни форми на собственост, формираха различен правно-организационен статут на стопанствата, оказаха влияние върху производството на селскостопанската продукция. Всичко това доведе до сериозна промяна на заетостта в този сектор и формите на трудовата заетост.Днес формите на трудова заетост в сектора са различни – наети, самонаети и семейна работна ръка, а договорите за наемане варират от постоянни, краткосрочни, временни, еднодневни, та дори и полудневни.Според данните наАгростатистиката от извършеното преброяване от 2013г., в българското селско стопанство с най-голям дял са самонаетите  и семейните работници – 557 408 (или 89,7%), а наетите са 57 723  (10,3%) от всички работещи в земеделието.За сравнение наетите работници в селскостопанския сектор на Дания са 52,2% от работещите в сектора, а в Германия те са 45,0%.Делът на заетите в сектора спрямо заетите в икономиката представлява 19,3 %, докато наетите по трудово правоотношение са едва 3% от общо наетите за страната. Самонаетите лица са  86% – 87% от  работещите в сектора или 2/3 от всички самонаети лица в страната.

Ще ви отегча още малко с цифри, но те са показателни за сигурността на заетите в сектора, по-точно за ограничената им сигурност. От нашите анализи на заетостта, която я следим ежегодно констатираме, че средномесечният брой на наетите по трудов договор се запазва относително постоянен през годините. В растениевъдството, животновъдството и спомагателни дейности лица (по данни на НОИ в края на 2017 г.) са  63 651 души /3,5% от общо наетите за страната/ , като от тях 57 313 души  са на пълен работен ден (или 90%). Средният осигурителен доход на наетите лица за същата година е 694,33 лв., което е 83% спрямо общия за страната среден осигурителен доход. Средна работна заплата в сектора за 2019 г. 996 лв.  като бележи увеличение с 9,3 % за предходната.

От данни на НОИ за броя на действащите, новосключените и прекратени трудови договори през годината разбираме, че около 45% от наетите работници са с договор за определен срок – за временна или сезонна заетост.

Жените в сектора са около 48% и са ярко представени навсякъде. В сезонната работа обаче феминизирането е по-силно изразено. Това означава, че вниманието към условията на труд трябва да е по-голямо заради спецификите на женското здраве и потребности. (Това е друга тема, с която ние сме ангажирани).

Еднодневните трудови договори са в сила от 2015 г. и вече натрупаха традиция и дисциплина както у работещите, така и у работодателя. Те бяха създадени, за да отговорят на потребностите от работна ръка за прибиране на реколтата в сектора и успяха да изсветлят голяма част от недекларирания труд и сезонната работа у нас. Макар че за нас, като синдикати, такава краткосрочна заетост е по-скоро компромис, ние винаги настояваме за сигурност на работниците с постоянни договори, които гарантират доходи и социална сигурност (и в дългосрочен план с пенсионирането), трябва да кажем, че поради спецификите/особеностите на сектора тази възможност за заетост е по-скоро положителна. Тя носи със себе доходи (надница според минималната работна заплата) и осигурителни права за работника. Освен това работниците не губят регистрацията си или обезщетенията си за безработица и др. ползи. Трябва да кажем, че дори ЕК дава тази наша практика като пример в останалите страни-членки. От нашето сътрудничество с Главна инспекция по труда виждаме, че интересът към тези договори нараства с всяка година – показва го регистъра на заявленията, за миналата година бяха над 200 000 договори, а  тази година до април  вече бяха 50 000. Фермерите/работодатели са облекчени и от напълно дигитализирания процес на регистрация в платформата на ГИТ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *