Тенденциите на пазара на труда за последното тримесечие на 2022 г.

Институтът за социални и синдикални изследвания и обучения към КНСБ изготви бюлетин “Пазар на труда – четвърто тримесечие на 2022 г.”.

Възстановяването на трудовия пазар в ЕС от ефектите на кризата „Ковид-19“ продължи със стабилни темпове, като нивото на заетостта премина /надхвърли/ предкризисните стойности. В края на 2-то тримесечие на 2022 г. общият брой заети в ЕС достигна рекордните 213,4 млн. /164 млн. в Еврозоната/, което с е 3,5 млн. /с 2,7 млн. в Еврозоната/ над пиковите досега стойности от 4-то тримесечие на 2019 година.

БЪЛГАРИЯ И ПАЗАРЪТ НА ТРУДА

От началото на 2021 г. наблюдението на работната сила във всички държави членки на ЕС, вкл. и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила. Тези регламенти налагат промени в методологията на наблюдението, свързани преди всичко с дефинициите за заетост и безработица, поради което резултатите от наблюдението на работната сила за 2021 г. не са напълно съпоставими с тези за предишни периоди.

Основните резултати от Наблюдението на работната сила на Националния статически институт , през третото тримесечие на 2022 г.:

Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15-64 навършени години е 74,7%, като в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 1,8 процентни пункта.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15-64 навършени години нараства с 2,4 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. и достига 71,9% (75,5% за мъжете и 68,1% за жените).

Коефициентът на безработица е 3,7%, или с 0,9 процентни пункта по-нисък в сравнение с третото тримесечие на 2021 година.

Обезкуражените лица на възраст 15-64 навършени години са 50,8 хил., или 4,6% от икономически неактивните лица в същата възрастова група.

През четвъртото тримесечие на 2022 г., в сравнение с последното тримесечие на 2021 г., търсещите работа са намалели с над 18 хил. души, поради което нивото на безработицата също е надолу с 0,6 процентни пункта до 3,9%. Спрямо предходното тримесечие юли-септември се наблюдава покачване от 0,2 процента пункта поради сезонните фактори.

Заетост

През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица е 3 215.6 хил., от които 1 717.6 хил. мъже и 1 498.0 хил. жени. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. броят на заетите лица се увеличава с 2,6%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 55,4%, като при мъжете този дял е 61,8%, а при жените – 49,5%.

Данните за заетостта също показват нарастваща активност към края на миналата година. Броят на работещите е достигнал почти 3,2 млн. души към края на 2022 г., а увеличението е едно от най-бързите за последните години. Така делът на заетите от общото население е нараснал до близо 55%, като при населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) е достигнал 71,5%. Цялостно делът на икономически активните лица леко се покачва и почти наближава 3/4 от населението в трудоспособна възраст.

Коефициенти на заетост (20-64 навършени години) 2021 г. и 2022 г. по тримесечия

Източник: НСИ

През третото тримесечие на 2022 г. преобладаващата част от заетите лица работят в сектора на услугите – 2 007.9 хил., или 62,4%, в индустрията – 975.0 хил. (30,3%), а 232.7 хил. (7,2%) – в селското, горското и рибното стопанство.

От всички заети 4% (130.1 хил.) са работодатели, 7% (224.9 хил.) – самостоятелно заети лица без наети, 88,5% (2 845.5 хил.) – наети лица, и 0,5% (15.1 хил.) – неплатени семейни работници.

От общия брой на наетите лица 2 213.1 хил. (77,8%) работят в частния сектор, а 632.4 хил. (22,2%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 139.6 хил., или 4,9% от наетите лица.

През третото тримесечие на 2022 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната:

  • Коефициентът на заетост за населението на възраст 15-29 навършени години е 39,9% (44,8% за мъжете и 34,7% за жените).
  • Коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 навършени години е 77,2%, съответно 81,2% за мъжете и 73,2% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. коефициентът на заетост (20-64 навършени години) се увеличава с 2,7 процентни пункта, като увеличението е еднакво за мъжете и жените.
  • Заетите лица на възраст 55-64 навършени години са 633.0 хил., или 69,9% от населението в същата възрастова група (75,3% от мъжете и 64,9% от жените). В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55-64 навършени години се увеличава с 3,7 процентни пункта.

Безработица

През третото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица е 122.5 хил., от които 70.8 хил. (57,8%) са мъже и 51.7 хил. (42,2%) – жени. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. броят на безработните лица намалява с 28.1 хил., или с 18,7%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 0,9 процентни пункта и достига 3,7%. Коефициентът на безработица намалява с 0,8 процентни пункта при мъжете и с 1 процентен пункт при жените и през третото тримесечие на 2022 г. достига съответно 4 и 3,3%.

От всички безработни лица 14,4% са с висше образование, 54,7% – със средно, и 30,9% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1,6% за висше образование, 3,6% за средно образование и 9,4% за основно и по-ниско образование.

През третото тримесечие на 2022 г. продължително безработните лица (безработни от една година или повече) са 69.5 хил., или 56,8% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица намалява с 0,3 процентни пункта в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. и достига 2,1%, като е по-висок при мъжете (2,2%) в сравнение с жените (1,9%).

От общия брой на безработните лица 19.6 хил., или 16%, търсят първа работа.

През третото тримесечие на 2022 г. коефициентът на безработица за възрастовата група 15-29 навършени години е 8% (9,1% при мъжете и 6,5% при жените), като в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. е по-нисък с 2,3 процентни пункта. Намалението на коефициента на безработица (15-29 навършени години) при мъжете е с 1,6 на сто, а при жените – с 3,3 процентни пункта.

Икономическа неактивност

През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години е 2 468.7 хил., от които 989.8 хил. (40,1%) са мъже и 1 479.0 хил. (59,9%) – жени. Икономически неактивните лица на възраст 15-64 навършени години са 1 098.5 хил. (467.9 хил. мъже и 630.6 хил. жени) и представляват 25,3% от населението в същата възрастова група (21,3% от мъжете и 29,5% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15-64 навършени години 39,4% са неактивни поради участие в образование или обучение.

 

ПАЗАРЪТ НА ТРУДА И ЗАПЛАЩАНЕТО

През третото тримесечие на 2022 г. размерът на минималната работна заплата (МРЗ) се запазва на нивото от 710 лв., което беше определено през април с ПМС № 37/24.03.2022 г. Отчитайки продължилия през годината инфлационен натиск, то по подобие на предходните две тримесечия реалният ръст на МРЗ е отрицателно число. През третото тримесечие на 2022 г. реалната МРЗ се стопява с -8,0% на годишна база (или с допълнителни 1,4 п.п. спрямо второто тримесечие на 2022 г.).

Източник: НСИ и собствени изчисления

* При изчисляването на реалния ръст за третото тримесечие на 2022 г. е използвана годишната инфлация за периода от септември 2021 г. до септември 2022 г. (18,7%).

Назначените на минимална основна работна заплата в края на месец септември 2022 г. достигат 457 881 лица, след като през същия период на 2021 г. са 492 702 (или годишно намаление на наетите на МРЗ с -7,1%). Като дял от общо наетите в страната, то лицата, получаващи МРЗ, представляват 20,1%; съответно през септември 2021 г. техният дял е 21,6%.

През третото тримесечие на 2022 г. съотношението на МРЗ към средната брутна месечна заплата (СБРЗ) е 40,7%.

Източник: НСИ и собствени изчисления за съотношението през третото тримесечие на 2022 г.

Това съотношение остава все още под преследвания международно признат двоен праг за измерване адекватността на минималната заплата, представляващ съотношение на МРЗ към СРЗ от 50% и съотношение на МРЗ към медианната работна заплата от 60%. Прагът е признат като инструмент за оценяване адекватността на МРЗ в приетата през октомври 2022 г. Директива относно адекватните минимални работни заплати в ЕС. Въпреки волята на служебното правителство да използва ефективно прага при определянето на националната МРЗ, то се наблюдават нелогични изкривявания по отношение на термините (вкл. желанието за въвеждането в употреба на термина брутна МРЗ) и времевата рамка за отчитане на съотношението (взимането в предвид на годишни стойности, които се публикуват с голям времеви лаг вместо на актуални тримесечни данни). В своя официална позиция от декември 2022 г., КНСБ силно разкритикува Проекта на постановление на МС за определяне на МРЗ за 2023 г., отчитайки именно тези проблеми.

Докато все още текат дебатите за размера на МРЗ за следващата година, то следва да се напомни, че България остава страната с най- ниската абсолютна стойност (363 евро) в сравнение с останалите държави членки от ЕС. Дори когато МРЗ се изчисти от влиянието на ценовите нива и се разгледа по паритет на покупателна способност (ППС), страната ни остава на незавидното предпоследно място (след Латвия). Съответно спрямо МРЗ в Люксембург (страната с най- висока стойност по ППС), то МРЗ в България изостава с близо 3 пъти.

Годишни данни

През третото тримесечие на 2022 г. средната работна заплата (СРЗ) за страната е 1743 лв. и отчита номинален ръст от 14,7% на годишна база. Наблюдава се възходяща тенденция, след като през същия период на предходната година (трето тримесечие на 2021 г. спрямо аналогичното на 2020 г.) се отчита ръст от 10,7%.  Все пак, отчитайки инфлацията в страната през настоящата година, то реалната СРЗ бележи близо 3% спад на годишна база.

Номиналният ръст разгледан по сектори, показва предимствено нарастване в частния сектор с 15,4%, докато в обществения сектор размера на СБРЗ нараства едва с 12,5%. Това се дължи на факта, че в индустрията заплатите нарастват с по-ускорени темпове в сравнение с тези в обществения сектор. Наблюдава се свиване на ножицата в размера на СРЗ между двата сектора, но все още водещ по размер на заплащане остава обществения сектор с 1806 лв., и е по-висок с 83 лв. от този в частния сектор (1723 лв.)

През третото тримесечие на 2022 г. съотношението между размера на най-ниската СРЗ (в икономическа дейност „Други персонални услуги“) и най- високата СРЗ („Дейности в областта на информационните технологии“) е 5,7 пъти. Това е знак за висока поляризация на доходите и способства за задълбочаване на социалните неравенства в страната.

Сред икономическите дейности с най- високи нива на СРЗ (нива над 2 хил. лв.) през третото тримесечие на 2022 г. са „Дейности в областта на информационните технологии“ (5 015 лв.), „Информационни услуги“ (3 033 лв.), „Дейност на централни офиси; консултантски дейности в областта на управлението“ (2 940 лв.), „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ (2 904 лв.), „Застраховане, презастраховане и допълнително пенсионно осигуряване“ (2 828 лв.), „Добив на метални руди“ (2 733 лв.), „Научноизследователска и развойна дейност“ (2 790 лв.), „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност“ (2 681 лв.), „Далекосъобщения“ (2 659 лв.), „Предоставяне на финансови услуги, без застраховане и допълнително пенсионно осигуряване“ (2 590 лв.) и др.

Най- ниско платените дейности (със СРЗ под прага от 1000 лв.) са „Дейности по охрана и разследване“ (с 939 лв.),  „Производство на облекло“ (935 лв.), „Дейности по обслужване на сгради и озеленяване“ (894 лв.), „Други персонални услуги“ (893 лв.), „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ (872 лв.).

През третото тримесечие на 2022 г. на годишна база най-силно нараства СРЗ в икономическите дейности „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“ (+36,9%), „Горско стопанство“ (+33,0%), „Даване под наем и оперативен лизинг“ (+32,7%). Спрямо различни изследвания в страната, то резкият ръст на заплатите в някои сектори не е учудващ от гледна точка на желанието на работодателите да задържат квалифицираните кадри, да зaпълнят cвoбoднитe пoзиции (като се има предвид изключително ниският дял на безработните общо в страната) и да запазят конкурентоспособността на пазара (с оглед повишаване на заплащането на компаниите, опериращи в един и същ бранш/отрасъл). Част от дейностите, които регистрират по-висок ръст на заплатите от средния за страната (+14,7%), са едни от най- засегнатите от настъпването на ковид пандемията и въведените ограничителни мерки.

Номинален спад на СРЗ на годишна база се отчита в икономическа дейност (ИД) „Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“ (-2,0%). Регистрираното намаление може да се разглежда като сигнал за проблеми във финансово-икономическото състояние на предприятията (вследствие шоковото поскъпване на енергоносителите) и/ или формирането на разходните пера (инвестиционните и оперативните разходи) на бизнеса.

Отчитайки инфлационния натиск в страната през настоящата година, то реалната СРЗ бележи на годишна база спад в 61 икономически дейности. Съответно най-съществено намалява реалната СРЗ в: „Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“ (-16,9%), „Други професионални дейности“ (-11,6%), „Дейности по обслужване на сгради и озеленяване“ (-11,4%), „Хуманно здравеопазване“ (-10,9%), „Добив на неметални материали и суровини“ (-10,2%), „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло“ (-9,1%), „Застраховане, презастраховане и допълнително пенсионно осигуряване“ (-9,3%), „Производство на електрически съоръжения“ (-8,5%), „Производство на мебели“ (-8,3%). Ако направим справка за размера на СРЗ в тези ИД спрямо СРЗ за страната, то картината е разнопосочна – има както високоплатени дейности (с ниво на СРЗ над СРЗ за страната), така и такива, които са с едни от най-ниските нива на заплащане. Т.е. видно е, че ръста на доходите изостава както сред лицата с високо ниво на доходи, така и сред тези, които са с ниски такива.

През третото тримесечие на 2022 г. в страната са наети 2 215 296 лица, като най-голяма част от наетите са концентрирани в дейностите: „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (8,8% от всички наети в България), „Образование“ (7,2% от наетите), „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (6,4% от наетите), „Държавно управление“ и „Хуманно здравеопазване“ (с около 5% от наетите). Най- малък брой наети (или по- малко от 0,2% от общо наетите в страната) са концентрирани в дейностите:  „Рибно стопанство“, „Спомагателни дейности в добива“, „Производство на тютюневи изделия“, „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“, „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“, „Воден транспорт“, „Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“, „Ветеринарномедицинска дейност“, „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“.

През третото тримесечие няма съществена промяна в броя на наетите (статистиката представя 0,0% изменение за страната). Все пак в определени икономически дейности се отчита значително нарастване на персонала в предприятията/организациите. Това са „Административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност“ (+14,8%), „Даване под наем и оперативен лизинг“ (+11,6%), „Операции с недвижими имоти“ (+10,3%).

В редица дейности обаче на годишна база намаляват наетите лица. Така през третото тримесечие на 2022 г. се наблюдава повече от 5% спад на наетите в „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ (-5,9%), „Производство на облекло“ (-6,2%) и „Строителство на съоръжения“ (-11,2%). Доколкото в някои дейности пандемията повлия за намаляване и текучество на персонала, то в други двигател зад спада на наетите може да е нерентабилността на извършвания труд с оглед ръста на цените на енерго носителите и използваните суровини/материали, размера на предлаганата работна заплата (напр. в дейностите с ниски нива на СРЗ като „Производство на облекло“, „Дейности по охрана и разследване“), така и невъзможността за намиране на нови кадри и задържане на квалифицираните такива.

При редица дейности намаляването на броя на наетите лица способства за повишаване на работната заплата, т.е. тук движението на СРЗ се повлиява от дефицита на кадри. В някои дейности наетите намаляват по-осезаемо на годишна база, което води до осезаем ръст на заплащането, напр. в „Строителство на съоръжения“, „Производство на облекло“ и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *