Трети етап от развитието на организираното работническо движение

Създаване и дейност на казионните синдикати, вградени в структурата на тоталитарната държава (19 май 1934 – 1944 г.)  

След преврата на 19 май 1934 г. правителството суспендира Търновската конституция, разпуска Парламента, забранява политическите партии и свързаните с тях масови организации. На мястото на старите професионални организации на работниците и служителите започва създаването на нови, държавни синдикати, като за модел се възприема професионалното движение в Италия. Законодателно, с Наредба-закон за професионалните организации, се започва организирането на работниците и служителите – първоначално от Министерството на народното стопанство, а в последствие – от Дирекцията на Обновата.

Поради затруднения в организирането на работещите от частния сектор, през 1935 г. се приема нова Наредба-закон за работническите професионални организации. В нея се определят целите на работническата организация: да излъчва представители от своите среди за различните държавни и общински учреждения, съдилища и др.; да организира работническата просвета и каси и др.; да служи като орган на държавата в провеждането на нейната стопанска и социална политика и да се грижи за моралното възпитание в национален дух на членовете си; да развива чувство на дълг и култ към държавата.

В структурно отношение, според Наредбата, изграждането ще става на браншови и на териториален принцип – по населени места, околии и области. Ръководните органи са избираеми от съответната организация или съюз, но се утвърждават от Министъра на народното стопанство или упълномощено от него лице, а държавната администрация има правото на пълен контрол върху финансите на профсъюза.

В изпълнение на Наредбата – закон се включва цялата държавна бюрократична машина, като за създаването на работническите дружества се използват различни методи, включващи освен доброволност и натиск и крайното средство – терора.

След приключване на териториалното и браншовото изграждане през октомври 1935 г. се провежда Учредителният конгрес на Българския работнически съюз (БРС).  На него присъстват 535 делегати, но за предложения Устав гласуват само 50 души и ръководството на Конгреса се принуждава да пренесе работата по Устава и корекциите му в комисии, но в тях нищо съществено не се променя и Уставът се обявен за приет. Със заповед на министъра на Министерството на народното стопанство той е утвърден.

Под натиска на създалата се опозиция на Конгреса се приема Резолюция, която включва искания за намаляване на работното време, изработване на трудови закони, увеличаване на надниците и пенсиите, за помощи при безработица.

За една година дейност  БРС обхваща около 1/3 от подлежащите на синдикализиране работници и служители. Основно място в дейността му заема уреждането на системата на индивидуалния и колективния трудов договор. Съюзът подпомага разработването на исканията в КТД и води преговорите с работодателите. При неизпълнение на вече сключените КТД, се търси намесата на държавата като арбитър.

В законодателен план са приети трудови закони, гарантиращи минималните надници, правилници и др., но в същото време се забранява стачката и се въвежда системата на глобите.

През 1937 г., когато се провежда І Конгрес на БРС, се отчита синдикализация почти 75 %, която до следващия Конгрес спада на 47% от работничеството, защото, както се отчита на Конгреса, БРС е прочистен напълно от комунистите и опозиционните прояви са сведени до минимум.

БРС се намесва значително в стачните конфликти в периода 1936 г. – 1944 г. Въпреки че не е в състояние да ги предотврати напълно, той допринася за тяхното ограничаване.

Общо за периода 1934 г. – 1944 г. са проведени около 290 стачки. Стачкуват текстилци, металоработници, шивачи, обущари, строителни работници и др. Най-масови са протестите на тютюноработниците – Обща стачка на тютюноработниците в Южна България през 1934 г. и 1936 г. и Тютюноработническата стачка през 1940 г.

През 1939 г. се провеждат най-масовите първомайски манифестации в цялата страна, на които се издигат искания в защита на трудови и социални права.