В Смолян и Банско се проведе серията обучителни семинари по проект “EnvironmentYou”

На 29 и 30 ноември в град Смолян и на 2 и 3 декември в град Банско се проведоха обучителните семинари по актуални въпроси на европейското и национално законодателство в областта на околната среда, зелената икономика, зеленото предприемачество и системите за управление на околната среда в предприятията от селското стопанство. Форматът на събитието бе хибриден, като се включиха общо близо 50 участници присъствено и около 60 чрез онлайн платформа.

Семинарите се организират от Сдружение „Младежки форум 21 век“ по проект B2.6D.11/01.07.2019 “Подобряване на управлението на околната среда от МСП, управлявани от младежи“ (EnvironmentYou), който е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и националните фондове на страните, участващи в Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А „Гърция-България 2014-2020“. Основна цел на проекта е да съдейства за изграждането на екологично отговорна бизнес култура сред младите хора в трансграничния регион. Семинарите бяха насочени към млади предприемачи в земеделието; собственици, управителни или персонал на микро, малки или средни предприятия, регистрирани или работещи на територията на трансграничния регион с Гърция; студенти или ученици от професионални гимназии в региона.

Семинарите на 29 ноември и на 2 декември бе посветен на темата “Законодателството в областта на околната среда и въвеждането на системи за управление на околната среда  – предизвикателства и възможности за МСП, управлявани от млади хора”. Лектор бе Огнян Атанасов, Национален секретар на КНСБ, Отдел „Безопасност и здраве при работа. Екология“.

„Ако искате бизнесът ви да е успешен, трябва да го насочите към екология и към зелен преход“, каза Атанасов, и посъветва участниците да познават европейските нормативни актове в областта на околната среда. Той заяви, че синдикатът ще подпомага по всякакъв начин процесите и пряко участващите в тях бизнеси по пътя към постепенно налагащите се промени.

По интересен и достъпен начин лекторът въведе присъстващите в актуалните международни събития и нормативни уредби, свързани с екологичното бъдеще, разясни ефектите от изменението на климата в сектор „Селско стопанство“, решенията СОР 26 – Глазгоу и как Зелената сделка засяга сектора на земеделието.

В хода на семинара Атанасов представи напълно актуално проучване на изследователски център, публикувано на 2 декември – „Нагласи и предизвикателства при реализиране на европейския зелен пакт в България“. 78 на сто от хората в България осъзнават проблема с климатичните промени и заявяват отговорно отношение. Част от данните, които сподели лектора са, че 41% от българите пазаруват по-малко хранителни продукти, които не са от местни производители, 37% са заявили, че пазаруват стоки с по-малко съдържание на пластмаса в опаковките, 27 на сто купуват органично произведени храни, едва 7% пък са ползвателите на възобновяеми източници на енергия.

Огнян Атанасов разясни и стратегическите цели за адаптация към изменението на климата – изграждане на институционален капацитет, повишаване на осведомеността и изграждане на устойчивост чрез укрепване на инфраструктурата, защита на природния капитал и др. Лекторът заяви обаче, че 90% от фирмите в България не са предприели никакви подобни мерки.

„Ще настояваме зелените работни места да бъдат по-качествени и по-добре платени, а хората, които губят работата си по време на зеления преход да имат алтернативата да заемат точно такива нови работни места“, каза Атанасов, и допълни, че ЕС има мисията „никой да не остане зад борда“.

Възможностите за финансиране на сектор „Земеделие“ също бяха представени пред участниците. Такива има през Националния план за възстановяване и устойчивост, кохезионния фонд и Фонда за справедлив преход. „КНСБ ще следи стриктно колко ясно и прозрачно става разпределението на ресурсите към предприятията по различните фондове и програми“, каза Огнян Атанасов. Според Националния план за възстановяване и устойчивост 480 млн. лева ще бъдат насочени към „Устойчиво селско стопанство“. Те се разпределят за по-ефективно използване на водите и за Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство, посочи лекторът.

Програмата за икономическа трансформация се състои от два фонда, уточни лекторът – „Растеж и иновации“ и „Зелен преход и кръгова икономика“. Вторият фонд предлага възможности за финансиране на Малки и средни предприятия с цел изграждане на инфраструктура, закупуване на съоръжения, разходи за труд и за технологии. Подкрепа ще бъде оказана и по отношение на развитието на кръгова и нисковъглеродна икономика, представляваща оптимизация и внедряване на екологични решения и технологии с цел достигане до по-ниски нива на емисии.

Ключов въпрос, който бе дискутиран в рамките на семинара беше темата за въвеждането на системи за управление на околната среда в Малки и средни предприятия. „За съжаление, малките фирми почти не могат да се справят с въвеждането на такива системи“, като националеният секретар на КНСБ в направление „Безопасност и здраве при работа. Екология“сподели мнението, че по-големите биха могли да помогнат на по-малките в тези процеси, както и приветства усилията и действията на „Младежи форум 21 век“ в популяризиран  е на темата сред МСП, управлявани от млади хора.

Семинарите на 30 ноември и на 3 декември запознаха участниците с темата “Зелена и кръгова икономика, еко-иновации и зелено предприемачество”, а лектор бе Валентина Васильонова, заместник-председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ и Президент на Сектор „Земеделие“ в Европейската федерация на синдикатите от земеделието, храните и туризма.

Васильонова каза, че, противно на масовите разбирания, секторът на земеделието е един от най-динамично развиващите се в последните шест десетилетия и заяви: „Секторът на земеделието е основата на основите“. Тя каза, че разбирането за сектора като архаичен и изискващ нискоквалифициран труд е клише, тъй като в него се развиват висши технологии, симбиоза между наука и приложно поле. „Здрава храна, здраво общество, здрава икономика“ – така заместник-председателят на ФНСЗ обясни ролята на земеделието за бъдещото социално-икономическо развитие. Тя допълни, че е съществено екологията, а и Зеленият договор, да бъдат осмислени като възможност за нови висококвалифицирани работни места.

„Ние като синдикати сме абсолютно отговорни, активни участници в разпространяването на концепция за повече свързаност между процесите и между отделните икономически дейности и за разгръщане на локални икономически и социални модели, които да дават възможност за достоен живот за всеки гражданин“, каза още лекторът.

Ключови въпроси по време на семинара бяха стратегията „От фермата до трапезата“, сред основните цели на която са справедливата възвръщаемост в хранителната верига и увеличаването на биологичното земеделие; слоганът „Мисли глобално – действай локално“, призоваващ към смяна на парадигмата и поемане на действия на местно ниво, които дават решения на глобални проблеми; програмата „Хоризонт Европа“, която има заложен бюджет до 2027 г. в размер на 100 млрд. евро, а целите ѝ са свързани с опазването на чистотата на почвите и световния океан, изграждането на „умни градове“ и адаптиране към климатичните промени.

Според Васильонова „младите хора са на дневен ред“, тъй като те са мобилни, толерантни и с грижа за бъдещето на планетата.

Присъстващите в зала и включилите се онлайн задаваха въпроси и коментираха. Атанас Севов – декан на Факултета по агрономство към Аграрния университет в Пловдив, изказа мнението, че такъв тип форуми са много полезни, защото хората трудно разбират откъде да получават такава информация, а по време на семинара тя е систематизирана, така че директно може да бъде използвана, а и същевременно се популяризират тенденциите за развитие на ЕС. Ландшафтният архитект Никола Попкостадинов каза, че семинарът е повдигнал интересни теми като програмата „Хоризонт Европа“, в която той вижда голямо поле за развитие, както на общините, така и на местни предприятия. Изказва надежда за създаване на по-природосъобразна среда в своята община Гоце Делчев, която да бъде началото на по-качествено развитие на градовете в региона. В залата присъстваха и ученици от Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Гоце Делчев. Те споделиха, че изучават немалко от темите, обсъдени по време на семинар за „Зелена и кръгова икономика, еко-иновации и зелено предприемачество”, а в програмата им е включен предметът „Аграрна политика“, в който разглеждат и актуалното европейско законодателство в областта.

Участниците в обучителните семинари и в двата града получиха сертификат за участие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *