Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите

Работещите в мините се чувстват предадени, държавата не им обяснява какво ще последва от „Зелената сделка“

Подзаглавие: Искаме пътна карта за предстоящото в енергетиката

  • Г-н Вълчев, какъв очаквате да е ефектът от решението на парламента за ТЕЦ „Марица изток 2“?
  • Адмирирам решението, защото най-сетне Народното събрание взе отношение по ставащото в енергетиката. Нещо, за което винаги сме настоявали. Решението ще даде глътка въздух за финансовото състояние на ТЕЦ „Марица Изток“, а от там и за „Мини Марица Изток“, понеже тецът е най-големият им консуматор. Другото важно, което бе направено е, че от тук насетне, каквито и решения да бъдат взети в енергетиката, те трябва да бъдат обсъдени в парламента, гласувани и тогава да се прилагат. Другият важен момент е свързан с „Въглищни региони в преход“, към които само България не се е присъединила. Мога да кажа, че в кулоарите на НС, колкото и нескромно да звучи, участвах във формулирането на това решение с министър Петкова и Валентин Николов, що касае частта за присъединяването към платформата без намаляване дейността и мощностите и затваряне на централите.
  • Това постижимо ли е?
  • Възможно е, защото България има и други региони – например Югозападният, където има затворени въгледобивни предприятия. На първо време България може да участва с тях и да видим как ще се получи – какви проекти, ще има ли средства за възстановяване на инфраструктурата, или за инвестиции, които да се създадат други работни места, за хората, които са останали без работа. Подкрепям решението на НС, въпреки че, като страна-членка на ЕС, трябва да се съобразяваме с всички директиви, решения, регламенти, които се вземат. Но все пак това е глътка въздух за енергетиката и се видя, че и сами можем да се защитаваме и да се противопоставяме на някои от решенията на ЕС, които не са благоприятни за малка България. Мисля, че вече влизаме в групата на държавите от Централна и Източна Европа, които изказват тези опасения, че въз основа на решенията на ЕК можем да останем без икономика, без енергетика.
  • Има ли срок за присъединяване към „Въглищни региони в преход“. Другите държави от Централна Европа вече са се включили. Не се ли забавихме фатално?
  • Може би се забавихме. Единствената въгледобивна държава, която не е член на тази платформа, е България. Ние от двата синдиката имахме опасения, същите ги имаше и министерството на енергетиката, че, ако влезем там, вече ще сме се съгласили с мерките и обричаме комплекса „Марица Изток“ на затваряне. Затова досега се противопоставяхме. Въпреки че самата дума платформа реално означава една група, която се събира да обменя информация, мнения, практика и да взема най-ценното, което е необходимо за съответната държава.
  • Какво финансиране би могло да се получи по линия на тази платформа?
  • За справедлив преход на въглищните региони са предвидени някъде от порядъка на 456 млн. евро от Еврокомисията. Което означава, че за да бъде изразходвано 1 евро от там, нашата държава трябва допълнително да даде 1,5 до 3 евро, така че средствата ще станат повече. Те ще бъдат инвестирани в инфраструктура, съпътстващи дейности, нови производства и т.н. Няма да бъдат за сега съществуващите мощности.
  • Какво означава за нашата реалност „справедлив преход“?
  • На всяко мероприятие, конференция, кръгла маса, винаги съм задавал същия въпрос, питал съм каква е дефиницията за това. Кое е справедливо за България? Не виждам през последните 30 години кое е справедливо за българския гражданин. Ако справедливо за гражданина на Германия е едно, кое е справедливо за българина. Нима за един работник, който получава средна заплата 2 хил. лева, ако затвориш предприятието, в което работи, е справедливо да започне да работи за 1000-1500 лв. Когато говорим за справедливо, имаме предвид работни места, заплати, сигурност, развитие на региона и на цялата страна. За мен справедлив преход е, когато обикновеният работник каже „браво, ето – аз живеех така, но сега съм по-добре“.  През последните 30 г. обаче не съм видял такива хора.
  • Зад формулировките стоят човешки съдби, всички тези мерки се отразяват директно на хората. Колко работници ще бъдат засегнати в сектора?
  • В комплекса „Марица Изток“ пряко заети са около 15-18 хил. човека, индиректно, със съпътстващи дейности, обслужващи фирми и семейства, са около 120 хил. човека. Като имате предвид, че работните заплати са бих казал добри за българските стандарти. Ако комплексът затвори, ще се случи непоправимото.
  • Могат ли лесно да се преквалифицират и насочат към други сектори след 2030 г., какъвто хоризонт са дава в момента?
  • Хоризонтът, който се дава в интегрирания план „Климат и енергетика“, който бе представен на публично обсъждане в края на декември миналата година, даваше такъв вариант до 2030 г. и дългосрочен до 2050 г.,  като след 2035 г. са със затихващи функции въгледобивът и производството на електрическа енергия от въглища. Като наблюдавам политическата и икономическата обстановка в страната, не виждам алтернатива до 2030 г. Не е ясно ще строим ли АЕЦ „Белене“, или не, ще се строят ли газови централи? Единственото сигурно, което имаме в момента,  е производството на електронергия в комплекса и особено сега в зимните месеци там се работи активно. Има периоди, в които няма нужда, но особено в есено-зимния имаме нужда от доста електроенергия. Постоянно говорим за национална сигурност, енергийна сигурност, а единственото, което малка България има, са тези лигнитни въглища. Те й осигуряват независима енергетика и ако загубим този източник, може би ще се наложи да внасяме постоянно електроенергия и то при доста по-различна цена, която ще е непоносима за българския гражданин. Да не влизаме и в темата за енергийно бедните.
  • Расте ли напрежението сред работещите в сектора покрай плановете за Зелената сделка?
  • Разбира се, че расте. Хората, работещи там се чувстват предадени поради две причини. Едната е, че се подписва нещо, което не е коментирано и те не са запознати, и втората, че въпреки всички браншови съвети, срещи с министър Петкова в Раднево и в София с хората, те не бяха информирани какво става. Ние, синдикатите, естествено, сме    участвали на заседания, конференции в Брюксел, но информацията, която имаме, е коренно различна от това, което става. Така че напрежение има, хората са готови даже и на крайни действия, за да защитят работните си места и семействата си и затова сега е моментът и управляващи и мениджмънтът да обяснят какво представлява реално тази Зелена сделка. За мен това е следващият удар не само за енергетиката, а за икономиката на България. Ние, като една от най-бедните държави в ЕС, нямаме готовност. Много добре разбираме, че тази Зелена сделка се е подготвяла с години, че неща не са измислени сега в момента.

Няколко северни и западни държави се наложиха, избраха си и комисия, и председател, и ние като членка трябва да се съобразим. За каква сделка говорим? Когато има такава, тя се договаря между двама-трима, между всички страни, а в случая нямаше никакво договаряне. Ние, синдикатите, мислим, че не само България, но и държавите от Централна и Източна Европа ще се опълчат, ще искат да променят дадени клаузи, решения, години, срокове, количества, защото не се говори за безвъзмездно финансиране, а за кредити. Нима сега България има малко кредити за изплащане, че да получим още и да заробим още страната. Ще го допуснем ли? За мен това, което идва, е нещо страшно, и наистина трябва да предприемем действия, за да защитим икономиката на България.

  • И на високо равнище управляващите обясняват, че трябва да се направи първо оценка на въздействие на мерките в Зелената сделка, после да се реши какво точно да се случи, но кой точно трябва да я направи? Сякаш очакваме ЕК да дойде и да ни каже – да, наистина, вие не сте подготвени, ще ви се отрази зле.
  • Голяма част от държавите не са подготвени, не само България. Трябва в по-широк формат, заедно с всички засегнати, да се обсъжда. Това е и което винаги сме искали. Правили сме срещи с премиера, с президента, с вицепремиера Томислав Дончев, който е ресорен за енергетиката, но тук вече не касае само енергетиката, а много сектори – почти всички сектори на индустрията, селското стопанство, да не говорим за транспорта. Затова всичко трябва да бъде подложено на по-широко обществено обсъждане, за да се информират хората, гражданите и за да видим какъв е изходът. От тук насетне управляващите трябва да казват и говорят истината. Колкото и да боли, колкото и да е трудно, ако се обединят всички заедно, както направиха при приемането на решението за „Марица изток“ в НС, може би ще има някакъв изход.

Всичко трябва да бъде поносимо и то за българския гражданин и ако влезем в руслото на справедливия преход – да бъде хем поносимо, хем по-добро за българския гражданин. Тук стои и въпросът дали българският бизнес е готов да инвестира огромни средства от печалбите си в този зелен преход. Средствата за него ще дойдат и от кредити и частно финансиране. Затова трябва да има широк форум и да се изработи програма, пътна карта, позиция на България, която всички заедно да защитаваме.

  • Имаме ли външни пазари за нашите въглища?
  • Имаме пазари за електроенергия. Въглищата ни са нискокалорични, централите в комплекса са така направени, че да ги горят. През всички тези години сме се шегували, че в България от кал правим ток. Но пък ни дават сигурност и не можем на този етап да се лишим с лека ръка от тях. Винаги съм казвал, че в българската енергетика са инвестирани огромни средства, всичко това е правено от умни хора и затова трябва да се управлява от умни хора. Ако загубим енергийната си независимост, губим всичко в тази страна.
  • Спазват ли се колективните трудови договори в сектора?
  • Понеже говорим за комплекса „Марица Изток“, в мините там от демокрацията насам няма един ден да сме останали без КТД, сключва се на всеки две години, дори в момента колегите са в процедура за новия период 2020-2022 г.  Договорите се спазват,  има леки отклонения, но всички заедно – и мениджмънт, и двете синдикални организации, успяват да постигнат нужното. Колективният трудов договор е един от най-добрите в България. При тези трудни времена, които предстоят, това е един вид гаранция за работещите там.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *