Валентина Цекова, главна медицинска сестра на ВМА: Стремим се да предложим работа на хората, които обучаваме

През юни стартираха обученията на безработни лица по проект  “С нови зелени и екологични знания и умения към нова заетост”. Той се осъществява от Конфедерацията на независимите синдикати в България и е част от Националния план за действие по заетостта през 2022 г.

Тази година във Военномедицинска академия в София се провеждат курсове за квалификация по специалностите „Здравни грижи“  и „Лесокултурни дейности“. 

Разговаряме с Валентина Цекова – главна медицинска сестра на ВМА, която провежда практическите занятия на обучаващите се за професията болногледач.

 

– От колко време се занимавате с обученията на безработни лица?

– Този въпрос мога да коментирам от гледна точка на периода, в който аз лично съм ангажирана с процеса. През последните две години не сме прекъсвали обученията на болногледачи, а от тази година провеждаме курс за работници в горското стопанство.

– Какви предизвикателства срещате в комуникацията обучаемите?

– Предизвикателствата са много. При нас идват и хора с висше образование, а ние ги обучаваме как да полагат първични грижи за пациента. Предизвикателство е да накараш един човек с две висши образования  (имали сме немалко такива случаи) да извършва нископлатен труд.

– С какви трудности се сблъскват обучаемите? Имат ли някакви притеснения, когато започват курса?

– Съвсем нормално е когато човек попадне в динамична среда, каквато е тази във ВМА, да има известни притеснения. Но нашите преподаватели са много опитни, диалогични и винаги намират индивидуален подход към всеки. И мисля, че поне в 90% от случаите имаме успеваемост. Идеята на проекта е хората да се запишат, да преценим потенциала им и да се стремим да им предложим работа за в бъдеще. Ако в някоя от клиниките тук не им харесва, им предлагаме възможност за размяна на места. Търсим подходящата среда за всеки, така че да се чувстват комфортно. Най-важното е диалогът с хората. Това е и работата в болницата – работа в екип. Ако не работиш в екип, нищо не можеш да постигнеш. Нито лекарят може сам, нито медицинската сестра. Това е нашата философия.

– Каква обратна връзка получавате от хората? Доволни ли са те от системата за обучение? Мотивирани ли са?

– Правим междинни тестове по време на курса и анкетни карти за вътрешна информация. По този начин имаме обратна връзка как се справя преподавателят, добре ли се развиват курсистите, каква е дисциплината. Иначе, в началото всички са малко така да се каже агресивно настроени, защото не знаят къде идват и какво им предлагаме. След това, когато навлязат в средата, нещата се променят. Назначихме на работа хора от предишния випуск и те са удовлетворени от професията и работното си място. Но наистина в началото имаме трудности.

– Каква част от обучените през миналогодишния курс са останали на работа във ВМА?

– Предложихме работа на 10 човека. В крайна сметка назначихме четирима. Някои от тях още по време на самото обучение бяха харесани от началниците на клиниките. Имаше една дама, учителка по физика. В момента тя работи в Клиниката по образна диагностика. Остана много доволна от тази позиция, защото като физик имаше голям интерес как се извършват скенерите. В момента пък в групата на обучаващите се за работници в горското стопанство имаме инженери. Разбира се, има и други случаи. Назначихме едно момче, което след два месеца избра да започне работа като готвач на кораб.

– Според Вас и Вашите наблюдения какви ползи носят тези курсове на обучаемите дори и да не се реализират в професията?

– В съвременните HR-агенции се дават много бонус точки, когато кандидат за работа има някаква предварителна базова медицинска подготовка. Голям плюс е, например, когато някой в CV-то си напише, че е бил фелдшер. Тази професия всъщност вече не съществува, но много се цени общата медицинска компетентност. Специфична подготовка е, а също и носи, както ние го наричаме помежду си в болницата, здравна интелигентност.

– Разпознавате ли хората, които имат потенциал за професията, и тези, които със сигурност няма да потърсят реализация в нея? По какво личи, че имат нужните качества?

– Разпознаваме ги. Те са по-отворени, по-контактни и по-бързи. За мен от ключова важност в нашата сфера са комуникативността на човека, от една страна, и от друга, неговите схватливост и сръчност. Има и хора, които са ни изненадвали приятно. В началото са по-резервирани и дистанцирани. Но с времето започва да им харесва, чувстват се добре в средата и завършват блестящо.

– Отрази ли се пандемията на мотивацията на хората да практикуват професията болногледач?

– И да, и не. Но все си мисля, че все повече млади хора се устремиха към професиите в сферата на здравеопазването. Смятам, че и стимулът вече е съвсем различен. Заплатите започнаха да се вдигат, а това не е никак маловажно. По време на пандемията в COVID-отделенията се заплащаха допълнителни средства, което беше много добре за голяма част от здравните работници. Все пак понесохме и страшно много негативи. В един момент цялата болница беше обвита в найлони, обстановката беше като филм на Хичкок. Но останахме задружен екип. Не сме имали проблеми и напускащи служители. Като че ли дори се сплотихме повече. Допълнително успокоение за курсистите и техните близки е това, че във ВМА нивото на безопасност, хигиена и дезинфекция е много високо и се следи от няколко инстанции. Дори и след като противоепидемичните мерки в страната отпаднаха, в нашата болница те не бяха отменени. Ние останахме с маските, PСR-тестовете след отпуск, дезинфекция на ръце и повърхности. Хората оценяват всичко това и съответно нищо не пречи на стимула им да се обучават за професията.

Вашият коментар