Възможности за стратегическо развитие на сектор Енергетика

Стратегическото планиране може да бъде мощен инструмент за секторни развитие при залагане на ясни цели и привличане подкрепата на широки обществени слоеве за осъществяването им.

Това е още повече вярно за сектор Енергетика, при който наред с текущите предизвикателства и проблеми има и значителни възможности, които се съдържат в общия процес на трансформация и планиране на финансови ресурси на европейско ниво.

На настоящия етап стратегическото планиране в сектор Енергетика има особенно високо значение за синхронизация на усилията, както на национално, така и на европейско ниво, за да бъде постигнато ефективно управление и усвояване на ресурсите. Но за това е необходимо да се поставят ясни цели и планове за осъществяването им. В противен случай се получава документ без практическа стойност.

Енергетиката е критична инфраструктура, както за икономиката,  така и за населението – използването на енергийните ресурси е в тъканта на съвременното благосъстояние, но достъпността до тях не е даденост, а следва да се управлява.

Същевременно възможностите за паралелното прилагане на мерки в икономиката и в бита, които подобряват условията за използването на енергийните ресурси, може и следва да се използват и за икономическо развитие, с развитие на национални вериги на добавена стойност, и за подобряване на социалните условия, с въвеждане на нови и щадящи здравето технологии.

Така на челно място в стратегическото планиране е важно да се изведат онези мерки, които имат висок хоризонтален принос, и които са в съзвучие с политиките за кръгова икономика.

Стратегията за развитието на енергийният сектор у нас следва да се основава на предложения за осигуряване на устойчива заетост и ръст на доходите в България.

Това може да се постигне чрез комплексен подход за използване на собствени финансови ресурси и разполагаемите фондове на ЕС за развитие на съществуващи или създаване на нови вериги на добавена стойност у нас.

Какви са възможностите?

Енергийният сектор съдържа редица възможности за комплексни решения ангажиране с държавно подпомагане при използвне на европейски фондове за производства, които решават локални екологични проблеми или водят до подобряване на околната среда в райони с висока степен на замърсяване – оползотворяване на отпадъци (битови и селскостопански), усвояване на непродуктивни площи или ефективно използване на горската биомаса.

За задоволяването на енергийните нужди може да се работи като се постави акцент върху използване на собствени ресурси, знания и инфраструктура. Например за развитие на програмите за подобряване на сградния фонд и на програмите за енергийна ефективност и внедряване на ВЕИ да се поставят изисквания за гарантирано местно участие във веригата на доставки и суровини, което да е над 50%.

Електромобилността има значителен потенциал, както за намаляване на замърсяването на въздуха в градска среда, така и за развитие на местни производства с висока добавена стойност. Страната ни има капацитета да развива инфраструктура за електромобилност и следва да се акцентира върху подпомагането за индустриално производство на батерии и електрически компоненти.

Целесъобразно е да се изведе като стратегическа мярка развитието на национална кампания за подпомагане на предприемачеството при производство, реализация и сервизни услуги за типови инсталации за отопление, охлаждане и електропроизводство, която да е обвързана с фондовете за икономическо възстановяване на ЕС. По този начин мерките за внедряване на ВЕИ при консуматорите, успоредно с осъществяване на политиките за енергийна ефективност ще допринесат за общо икономическо развитие, като се използва финансиране по програми на ЕС.

Разбира се развитието на сектор Енергетика е немислимо извън плановете за развитие на генерираните мощности. В съвременния свят вече има широк набор от технологични решения, както на системно ниво, така и на локално ниво, но те идват със съответната цена за нужните нови инвестиции. Същевременно наличните към момента енергийни производствени мощности имат остатъчен ресурс, който при добро управление може да осигури достъпна енергия. Така основният стратегически въпрос е как да се използва максимално ресурса на наличните технологии и постепенно да се преминава към нови решения.

Решаването на този стратегически въпрос у нас минава през плана за развитие на комплекса “Марица Изток”, защото

Без да бъде посочен ясно пътят за развитие на комплекса “Марица Изток” не може да се планира развитието на енергийният сектор у нас

В тази връзка е критично необходимо да се представи обвързана комплексна програма за развитие на комплекса, в която да се отрази мястото и хоризонта за работа на всички производствени дружества в него.

При за разработване на регионален план за справедлив преход на Стара Загора/Ямбол/Сливен, да бъде ясно предвидено консултиране със синдикатите в комплекса на ранен етап от развитието му.

Да се планира по месеци работата в конкретни направления като:

– създаване на институт за развитие на комплекса “Марица Изток”, който да прилага в регионалния план дейности за развитие на нови технологии. Ангажиране на Института с пилотното развитие на водородната енергетика и с пилотни проекти за екологично оползотворяване на въглища;

– създаване на социално-свързани търговски дейности: дружества с гарантиран дял за колективите на работещите в комплекса, които да бъдат начално финансирани на база на помощи от фонда за Справедлив преход;

– изграждане и експлоатация на нови заместващи енергийни мощности в комплекса, включително и енергийната инфраструктура включително за топлоснабдяване на населените места;

– изграждане на високоенергийни акумулиращи системи – определяне на предпочитани площадки за разполагане в комплекса и възлагане на задача за проектно развитие и ориентиране към фондове на ЕС;

– изграждане на пилотна инсталация на водородно гориво – ангажиране с подпомагане на национална научна база, определяне на предпочитани площадки за разполагане в комплекса и възлагане на задача за проектно развитие и ориентиране към фондове на ЕС;

– управляване на рекултивационните дейности в мините, включително и развитието и управлението на индустриални паркове.

Отговорният подход за разработване на стратегия изисква да се очертаят не само оптимистичните сценарии за развитие, но и песимистичните, като се дадат предварително решения за тях. Това е още по-важно тъй като е възможно икономическото отпадане на част от генериращите мощности при липсата на модернизации, а тенденцията за намаляване на производството на електрическа енергия от въглищните централи е ясно видима. Широко представяното решение на проблема чрез въвеждането на „общопазарен механизъм за капацитет“ не съдържа детайли към настоящия момент, а е необходимо разработване и въвеждане на национален план за реформиране на електроенергийния пазар, какъвто вече разработиха повечето страни в ЕС и за което е необходимо време, включително за обсъждане с обществеността.

Като се добави наличието на дългосрочни договори, които пречат за въвеждане на „общопазарен механизъм за капацитет“, се вижда, че този процес няма да е лесен и всеобхватен.

В заключение може да се посочи, че един стратегически план може да бъде отправна точка за развитие, но следва да:

  1. Планира мерки и да посочи приоритети, които да са подходящи за изплозването на финансови ресурси от програмите на ЕС, и са съдържа измерими фактори за успех на предлаганите политики.
  2. Съдържа анализ за социалната поносимост на ценовия ръст, защото редица от обсъжданите мерки ще са свързани с увеличаване на цените за крайните потребители, например въвеждане на ценови параметри на балансиращия пазар, които да дават коректни ценови сигнали към инвеститорите или стимулирането на енергийната ефективност и мерките за опазване на околната среда.
  3. Обвързва прилагане на мерки за повишаване на енергийната ефективност в страната с въпроси и мерки от хоризонтален характер.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *