Възраждане на автентичния синдикализъм в условията на преход към демокрация (1996 – до наши дни)

Протестите срещу правителството на Жан Виденов започват с организирания през октомври 1996 г. общ Национален граждански митинг, организиран от КНСБ и КТ “Подкрепа”, подкрепен от опозиционните политически сили, а  през декември 1996 г. се провежда Национална политическа стачка, организирана от КНСБ, с искания за оставка на правителството, нови избори и изработване на програма за оцеляване на гражданите на България.

Хиперинфлацията, стопанският хаос, повсеместна мизерия на населението и неспособността на правителството да се справи с тях нагнетяват социалното напрежение и през януари 1997 г. започва Обща Генерална стачка, организирана от КНСБ, КТ “Подкрепа” и Гражданско обединение “Промяна”, която спомага за свалянето от власт на правителството на Жан Виденов.

На 25 февруари 1997 г. КНСБ, КТ “Подкрепа”, БСК и служебното правителство на Стефан Софиянски подписват Пакт за социален мир, в който се договарят за обвързване на цената на труда с икономическите показатели, ежемесечно компенсиране и индексиране на заплатите, защита на работодателите от политически и синдикален натиск.

След въвеждането на Валутен борд в страната през юли 1997 г. социалните партньори – КНСБ, КТ “Подкрепа” и БСК, приемат Меморандум за намеренията. Те поемат своята отговорност за хода на демократичните процеси и подкрепят политиката на правителството за осъществяване на реформите и финансова стабилизация. В същото време считат, че това може да стане чрез действен социален диалог, който да прилага европейските стандарти, принципи и  правила чрез създаване на нов модел на институционализирани тристранни взаимоотношения. За целта предлагат подписването на Социална харта, която да осигури поддържането на граждански и социален мир като условие за успех на реформата и за развитието на пазарни отношения. През октомври тя е подписана и в нея се определят приоритетните направления за общи действия, както и отговорностите на страните по тяхното изпълнение. В резултат на изпълнението на Меморандума за приоритетните общи действия, който е първият по рода си акт за практическо прилагане на Европейския социален модел в България, съвместно със социалните партньори са приети редица трудови и социални закони: Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта; Закон за здравословни и безопасни условия на труд; Закон за допълнително пенсионно осигуряване.  В същото време, в нарушение на общите споразумения, правителството приема Закон за здравното осигуряване и Закон за съсловните организации, без зачитане на мнението на социалните партньори. Не са съгласувани с тях и редица отраслови програми за преструктуриране, в които няма виждания за алтернативна заетост, а някои са дори и без социални раздели. Протестите и стачките в този период са породени от ликвидацията и изолацията на предприятията, без алтернативи за работните места и защита на работещите.

През септември 1998 г. КНСБ стартира Национална кампания за защита на фундаменталните права на работното място. Целите на предприетата кампания са да се активизират наемните работници в защита на своите права, да се направи обществено достояние погазването на конституционните права на трудещите се хора в България, да се ангажират обществото и отговорните институции за обединяване на усилията за защита на фундаменталните права на работното място. В хода на кампанията ръководството на КНСБ и Районните инспекции по труда посещават стотици предприятия, за които има сигнали за нарушения, провеждат се срещи с работници, синдикалисти, работодатели. Констатираните нарушения и предприетите санкции добиват широка гласност чрез медиите в регионите. На нарушаващите законите работодатели и собственици става ясно, че КНСБ е национална сила, която защитава правата и интересите на хората на наемния труд.

През февруари 1999 г. социалните партньори (без КТ “Подкрепа”) подписват План’99 на КНСБ за приоритетни общи действия. В него се залагат в законодателен план необходими промени в Кодекса на труда, Закона за осигуряване при трудова злополука и професионални заболявания и Закона за уреждане на колективните трудови спорове. По заетостта се предвиждат разработване на програми за заетост, създаване на регионални съвети за заетост и приемане на съгласувана програма за финансова стабилизация и преструктурирането на отраслите от реалния сектор. В областта на доходите се предвижда изработване на съгласувана политика за 2000 г. В изпълнение на този план е разработен Проектозакон за Икономически и социален съвет, приет е Законът за социално подпомагане, разработен е Кодексът за задължително обществено осигуряване. В същото време са приети от Парламента изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, внесени от Правителството без обсъждане със социалните партньори.

Стартирането на икономическите реформи, преструктурирането и приватизацията са съпроводени с действия на правителството по ликвидацията на редица производства и предприятия. В знак на протест срещу тази политика е организираният на 15 април 1999 г. митинг на КНСБ под надслов ”Не на ликвидацията без алтернатива”, а през май се провежда протестно шествие, организирано от федерациите на работещите в металургията към КНСБ и КТ “Подкрепа” с искания за спешна приватизация, а не ликвидация. В резултат на протестите и активната експертна работа на КНСБ със съответните компетентни институции бяха спасени около 47 000 работни места.

При проведеното синдикално преброяване през 1998 г. за национално представителни са определени само КНСБ и КТ “Подкрепа”, които покриват критериите за представителност – КНСБ наброява 607 883 синдикални членове, а КТ ”Подкрепа” – 154 894. Останалите 6 профсъюза имат общо 14 499 синдикални членове.

След провеждането на Националния митинг през март 2000 г. под надслов: “Не на бедността, не на безработицата, не на срочните трудови договори”, организиран от КНСБ, с правителството се сключват три споразумения за: срочните трудови договори и формата на трудовите правоотношения; по доходите и цената на труда; за предприемане на спешни мерки за намаляване безработицата и създаване на нова заетост.

Цялата 2000 г. протича под знака на протестите в БГА “Балкан”, Българското национално радио, ВМЗ – Сопот, ГОРУБСО – Мадан и др., породени от извършената непрозрачна приватизация; политически назначения, липса на програми за преструктуриране и визия за бъдещето в редица отрасли.

Поради неизпълнението на подписаното преди година Споразумение по заетостта през март 2001 г. КНСБ организира митинг под надслов “България трябва да работи”. Основните искания на протестиращите са за: обвързване на икономическата политика с нова политика по заетостта; либерализация на цената на труда; гарантиране на правото на стачка. Настоява се за коректив на икономическата, данъчната и социалната политика, за осигуряване на икономически растеж и приемлива социална цена на реформите.

През ноември същата година се провежда първата съвместна демонстрация на КНСБ и КТ “Подкрепа” – “Не на бедността, мизерията и безработицата”. В приетата Декларация до правителството и Народното събрание, 12 000 протестиращи издигат искания за незабавни преговори по: обвързване на икономическата политика с нова политика по заетостта; за либерализация на цената на труда и нарастване на доходите на населението; за социално поносима и прозрачна приватизация.

През октомври 2001 г. Правителството взима едностранно решение, в нарушение на Кодекса на труда, без съгласуване със социалните партньори, за увеличаването на цените на ток, парно и телефони. КНСБ и КТ “Подкрепа” подават искова молба до Върховния административен съд за спиране и обявяване на нищожност на тези нормативни актове на правителството, която е удовлетворена. Въпреки решението на ВАС, след имитация на преговори в НСТС, правителството приема отново същите решения.

На 15 февруари 2002 г. представителните организации на работниците и служителите и на работодателите подписват Харта за социално сътрудничество с правителството, която определя принципите на партньорството, чрез което да се постигне широк обществен консенсус за продължаване на икономическите и социалните реформи. В тази връзка КНСБ връчва на правителството Актуализиран икономически и социален пакет 2002 – 2003, който съдържа най-спешните мерки и параметри за промяна на икономическата и социалната политика, която да бъде предмет на преговорите между социалните партньори и правителството.

Поради липсата на конкретни параметри в предложеното от правителството Споразумение за промени в областта на доходите и заетостта, КС на КНСБ взима решение да не даде мандат на Председателя на КНСБ да подпише този документ и да организира Национална демонстрация под надслов “За нова икономическа и социална политика”, която да бъде обърната към проблемите на хората и която да се реализира чрез постоянен и ефективен социален диалог.  Демонстрацията е предшествана от протестни акции в цялата страна, в които се включват над 130 000 души по региони.

В Националния ден на протеста, организиран от СБУ към КНСБ (27 март 2002 г.) над 100 000 работещи в образованието предупредиха управляващите, че не са съгласни с административните съкращения от 10%, нередовното изплащане на заплатите и техния нисък размер.

Опитите на управляващите и Съюза на работодателите в България да се промени закрилният характер на Кодекса на труда с крайно либерален, предизвикват синдикалната реакция. Организирана е подписка, в която се включват близо 200 000 души. На Националния митинг-шествие на 1 ноември 2002 г. 10 000 членове на синдикатите излязоха с Декларация до изпълнителната и законодателната власт за извънредни икономически и социални мерки, за работеща икономика със социално лице. Настоява се да не се допуска осакатяване на социалния диалог и ново орязване на правата на работниците чрез промени в Кодекса на труда.

През 2003 г., въпреки запазването на устойчивия ръст на икономиката и макроикономическата и финансова стабилизация, не се забелязват промени в жизнения стандарт на българите. Средната работна заплата остава най-ниската сред страните-кандидатки, запазват се трайно високият относителен дял на дълготрайно безработните и ниският коефициент на заетост, задълбочава се бедността и разслоението на обществото; драстично се повишават цените на жизнено важни стоки и услуги; липсва национална политика по доходите; над 130 млн. лв. са неизплатените заплати; задълбочава се хаосът в здравеопазването; провежда се непрозрачна приватизация на структуроопределящи предприятия без социални ангажименти. В тази обстановка правителството не използва създадените механизми на социално партньорство за постигане на баланс между социалното и икономическото измерение на провежданите реформи и не отчита тяхното социално измерение. Трипартитното сътрудничество се подменя с консултации по политиката, действа се на основата на принципа на “свършения факт”.   Опитите за договаряне на Национално споразумение на социалните партньори и правителството, предложено от КНСБ, се провалят.

Всички тези причини довеждат до вземане на решение от централите на КНСБ и КТ “Подкрепа” за организиране на стъпаловидни протести в цялата страна под надслов “Солидарност за права и справедливост”. В протестните акции участват над 60 000 души, включващи както синдикални членове, така и нечленуващи работници и служители, пенсионери, безработни, младежки и др. граждански организации и движения, които се солидаризират със справедливите искания. Кулминация на есенните протести е организираният от двата синдиката Национален синдикално-граждански протестен митинг-шествие на 13 ноември 2003 г. Участващите в митинга декларират, че ще се борят за балансирана и справедлива данъчна, бюджетна и социална политика, която да направи живота на българина малко по-добър и поносим. Поставят се искания за коледни заплати и добавки към пенсиите, за намаляване на данъка върху социалните разходи и отказ от облагането на ваучерите за храна. Протестира се срещу намеренията да се гласува намаляване на обезщетенията при болест. Последвалата акция на двата синдиката е образуване на жива верига около Парламента в деня на гласуването на бюджета за 2004 г. Синдикалният натиск дава своите резултати: запазват се обезщетенията по болест за първите пет дни; извоювани са 13-та заплата за бюджетните служители и коледно плащане за пенсионерите; намаляване на ДОД за ниските доходи и др.

При проведеното преброяване на организациите на работниците и служителите и на работодателите в края на 2003 г. за национално представителни се признати КНСБ и КТ “Подкрепа” и пет работодателски организации.

По повод приемането на България в Европейския съюз след 1000 дни през май 2004 г. КНСБ и КТ “Подкрепа” излизат с обща Позиция до Министър-председателя на РБългария и Председателя на Народното събрание. Двата синдиката считат, че е необходимо постигането на обществен консенсус за основните параметри за развитието на страната ни в краткосрочен и средносрочен план. Те заявяват, че като национално отговорни социални партньори за пореден и последен път са готови да подадат ръка на управляващите за започване на спешни национални преговори по минимален пакет от неотложни мерки.

Правителството не реагира на исканията за спешни преговори по въпросите от дневния ред на обществото и синдикалният отговор не закъсня. През есента започват регионални протести в цялата страна. На 10 ноември се провежда Национален протестен митинг-шествие “15 години по-късно – все по бедни”. Близо 30 000 синдикалисти от КНСБ и КТ “Подкрепа” поискаха от изпълнителната и законодателната власти в Република България:

  1. Незабавен отказ от всякакви намерения за промени на трудовото законодателство с цел премахване или орязване на права и придобивки на работниците и служителите.
  2. Увеличаване на всички работни заплати в страната в началото на следващата година с не по-малко от 11%, колкото е сборът от инфлацията и ръста на БВП.
  3. Увеличение на бюджетните работни заплати с 10% от 01.10.2004 г.
  4. Изпреварващо увеличаване поне с 30% годишно на минималната работна заплата за страната до влизането на България в ЕС.
  5. Наказателно преследване и затвор за работодатели, неплащащи заплати и осигуровки на работниците и служителите.
  6. Прекратяване на нарастването на личните осигурителни вноски на работниците и служителите и замразяването им на 30% от общата осигурителна тежест.
  7. Увеличаване на обезщетението за отглеждане на малко дете на 150 лв. и на максималния и минималния размер на обезщетението за безработица съответно на 175 лв. и 90 лв.
  8. Освобождаване от данъци и осигуровки на ваучерите за храна на работниците и служителите.
  9. Гарантиране правото на стачка за работещите в енергетиката, съобщенията, здравеопазването и държавните служители.
  10. Гарантиране на равен достъп до качествени здравни услуги и на правата на пациентите без допълнителни плащания, чрез законодателни промени, строг финансов контрол и ефективност на институциите в здравната система.

Искането за спешни национално отговорни преговори по основните проблеми с министър-председателя и управляващите, не беше чуто, а липсата на преговори по време и след протестите предопредели провеждането на 18 ноември 2004 г. на Национална предупредителна едночасова стачка, в която се включиха над 417 000 членове на КНСБ и КТ “Подкрепа”, други работници, специалисти и служители от отделни фирми, ведомства и учреждения в България. След Националната стачка ръководствата на двата синдиката връчиха проект на споразумение, съдържащо 13 точки, формирани основно на база исканията залегнали в Декларацията от протестния митинг.

На 19 ноември 2004 г. СБУ към КНСБ  организира еднодневна ефективна браншова стачка, поради неизпълнение на стачните искания, поставени в декларацията на СБУ, НУС и Учителския синдикат на КТ “Подкрепа”. В еднодневната стачка се включиха над 93 000 души от 1820 детски градини и училища. В следващите дни, до приемането на първо четене на Бюджета за 2005 г., СБУ организира протестен палатков лагер пред Народното събрание за събиране на Подписка в подкрепа на основните искания. В резултат на тези действия Парламентът прие увеличение на средствата за средно образование със 135 млн. лв.

Есенните протестни действия на КНСБ и КТ “Подкрепа” принудиха Правителството да декларира, че няма да предлага едностранни промени в трудовото законодателство, а само и единствено във връзка с присъединителния процес и с оглед изискванията на съответните директиви на Европейския съюз. То поема и ангажимента, че промени в трудовото законодателство, предлагани от работодателски организации, ще бъдат обсъждани от Правителството, само след като по тях е постигнато взаимно съгласие между представителните работодателските и синдикални организации.

Поради изчерпване на всички законови средства за промени на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, въпрос, който от години е поставян на масата на преговорите, на 1 ноември 2004 г. КНСБ и КТ “Подкрепа” отправиха Колективен иск до Генералния секретар на Съвета на Европа относно нарушаването на прилагането на чл. 6 от Европейската социална харта (ревизирана), в който се гарантира правото на стачка. Искът е заведен срещу Република България, която е ратифицирала ЕСХ. Мотивите са, че сега съществуващото положение относно абсолютната забрана за стачка на работниците  в трите отрасъла – “Енергетика”, “Съобщения” и “Здравеопазване”, както и пълното бездействие на държавата относно своевременно уреждане на компенсаторни механизми за ефективна защита на трудовите и социалните права на заетите в тези отрасли чрез  приемане на Закон за изменение и допълнение на ЗУКТС, представлява незадоволително изпълнение от страна на РБългария на задълженията й по чл.6, параграф 4 от ЕСХ (ревизирана).

….

Обзора подготвиха: Татяна Михайлова и Христо Атанасов

Пълният текст на изданието можете да намерите в Ресурсния център на КНСБ

Посвещаваме на милионите синдикални членове, които със своята енергия, ентусиазъм, саможертва и солидарност, с борбата си за трудовите и социалните права на наемния труд написаха и продължават да пишат историята на българското работническо движение.

С благодарност за упорития и всеотдаен труд на Александър Пеков (1936-2001), дългогодишен изследовател на историята на работническото движение в България, който до последния си дъх работи, за да направи достояние на днешните поколения неизвестните и засекретени в миналото страници и истини за работническото движение у нас.

Посвещаваме на младите и бъдещите синдикалисти, които, черпейки поуки от миналото и настоящето, да съхранят ценностите на синдикализма за утвърждаване на Европейския икономически и социален модел.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *