Весела Йорданова: Политиката на Министерство на културата трябва да се промени

Весела Йорданова е председател на синдикалната организация на КНСБ в Народно читалище “Развитие-1870” в град Севлиево. Разговоряме с нея по повод на последните събития в бранша, изразеното чрез различни протестни действия недоволство от параметрите на бюджет 2022 г. 

 

– В какви условия съществуват културните учреждения във Вашия регион?

– Отговарям на въпросите в интервюто от позицията си на дългогодишен самодеец-изпълнител в самодеен състав, на дългогодишен служител в читалището, на Председател на СО в НЧ „Развитие-1870” в гр. Севлиево и като член на ФС на Федерация „Култура” в КНСБ. Мнението си съгласувах с г-жа Нели Михайлова – Председател на НЧ „Христо Смирненски” в гр. Златица, която също е член на Федералния съвет.

Начинът на съществуване на културните учреждения в региона ни е труден, както е в цялата страна. За да са предпочитано място за посещение от граждани, в тези учреждения трябва да има привлекателна дейност, уютна обстановка и мотивирани служители. Самите служители са всеотдайни хора, с много инициативи и желание за развитие на съответната структура. Обаче дали това развитие е възможно?! Съответства ли държавната политика в областта на културата на необходимостта на обществото ни да има достъп до качествен културен продукт и дали държавата спомага за създаването на качествени културни продукти и за съхраняване на традициите. Разбира се, на държавно ниво лозунгите за такава готовност са налице. Но резултатите от действията на държавните институции показват явно дистанциране от реалните проблеми в сферата на културата и още по-малко виждаме действия в посока развитието на културните учреждения. Съществуващите законови разпоредби дават право на общинските ръководства да подпомагат дейността на културните институции. Но това има пожелателен, а не задължителен характер.

Аз мога да бъда по-конкретна по проблемите, свързани с читалищата. Народните читалища са уникални институции. Знаем причините и начините за тяхното създаване. Знаем и че през годините функциите на читалищата бяха съхранени, дейностите развити, а резултатите от работата – неоспорими. Какво е днешното състояние на читалищата? Ниски заплати (на нивото на минималната), студени помещения и невъзможност за работа през зимния период. Красиви при създаването си сгради, но неподдържани и дори в някои населени места опасни за ползване.

Тук държа да подчертая следното: Категорично отстоявам мнението си, че община Севлиево е добър пример за положителни и градивни отношения между културните институции и общинското ръководство. Нашата дейност винаги е била и сега е подкрепяна във всякакъв аспект, усилията ни за справяне с несгодите се оценяват и така чрез съвместна работа успяваме да съществуваме и да се развиваме. Давам този пример, защото искрено се надявам такъв начин на взаимодействие да стане практика навсякъде.

– Как се справяте с разходите за ток и отопление в културните учреждения?

– Отговорът на този въпрос е: Не се справяме. Работим в студени помещения – и служители, и посетители, и самодейци. Разчитаме на благоволението на ЕРП да договорим разсрочено плащане. Поради епидемичната обстановка през последните години и при наличието на Заповеди на министъра на здравеопазването за затваряне на нашите дейности, ние – в читалищата, не провеждахме групово обучение на деца в школите ни. Това означава, че бяхме лишени от приход от такси. Пак поради пандемията нямаме концертна дейност, с което също намаляха приходите. Трудно, много трудно е в момента. Надяваме се на топло време и топъл вятър, който да размрази мисленето на политиците, защото те решават. Но ние ще отстояваме правото на нормални условия на труд!

– Пандемията има сериозни последици за всички сектори. Освен в икономически и финансов аспект  как още тя повлия на културния сектор особено в по-малките градове?

– Ние все още сме в извънредна епидемична обстановка. Както вече казах, поради Заповеди на министъра на здравеопазването, присъствените дейности бяха затворени. Ние – работещите в читалищата, направихме и невъзможното, за да продължи работата с нашите възпитаници. Всеки от преподавателите организира дистанционна форма на работа. Дори школите по класически балет и по народни танци предприеха такъв начин на работа. Това беше добро решение, но за кратък период от време. Във втората пандемична година се оказа, че намалява интересът на децата и младежите към съответните дейности. Така във времето на присъствена форма на работа се завърнаха малко деца и младежи. Няма как да не изразя възмущението си от факта, че един и същи министър на здравеопазването забранява в залата за танци, балет или изобразително изкуство да се събират деца от различни паралелки и училища. В същото време същите тези деца може да посещават спортни тренировки на закрито, защото са картотекирани състезатели. Дали картотеката предпазва от разпространението на заразата? Благодарение на такива неадекватни административни решения, голяма част от децата вече не се занимават с изкуства в нашите школи. Всъщност нямаме нищо против спортовете. В малките населени места заниманията и в спорта, и в изкуствата в голямата си част се посещават от едни и същи деца. Просто искахме да работим и правилата да важат за всички при спазване на противоепидемичните мерки. А в читалищата те се спазват.

– Какво е нужно или иначе казано – колко ще коства, за да има стабилна и развиваща се културна среда в по-малките общини, а и в национален план?

– По този въпрос мога да споделя мнението си за читалищната дейност. Ще започна по-отдалеко. В момента в нашите музикални театри, симфонични оркестри, балет, театър и в други сфери има недостиг на млади попълнения. Колеги от посочените изкуства се притесняват, че няма на кого да предадат опита си. Бъдещето на сценичните изкуства не е особено светло откъм попълнения. Подобни притеснения има и в средните училища по изкуствата – няма достатъчно младежи, желаещи да се развиват професионално в сферата на съответното изкуство. Този проблем има своята история. Всъщност той е резултат от дългогодишното подценяване на първоизточника на кадри.

Предимно читалището е мястото, където децата се запознават с изкуствата, овладяват техники за изпълнение, научават се как да въздействат на публиката, как да разбират философията на съответното изкуство. В основата на всичко това е читалищният преподавател. Той е човекът с правилното и подходящо образование, с добрия и завладяващ подход към децата. Преподавателят е този, който мотивира, изисква и поощрява активността на малките и младите. Той е този, който насочва подрастващите към професионално развитие в сферата на съответното изкуство. За съжаление, намалява и броят на желаещите млади специалисти да работят в читалища. Причината е в заплащането. А какво заплащане получават читалищните преподаватели ? Отговорът – малко над минималната работна заплата. Колегите им от университета работят например в училище. Работят толкова, колкото преподавателя в читалището. Само че в училище вземат двойна заплата. Защо е така? Защото така е отредил законодателят, т.е. народните представители. Те чрез гласуваните суми за субсидираните бройки отреждат тази финансово тъжна съдба на българските просветители и духовни пазители в нашите читалища. Разбира се, според Закона за народните читалища Общинските съвети могат да подпомагат дейностите на читалищата. Но това има пожелателен характер.

И отново давам положителния пример за активна съвместна работа между Народно читалище „Развитие-1870” в град Севлиево и Община Севлиево.

Много важно е, че в Министерството на културата няма механизъм за контрол на финансирането. Получава се така, че съществуват неработещи читалища – без реална дейност, но с финансиране. Това се позволява от държавните институции – още една болезнена и дълга тема. А там, където наистина кипи работа, парите са същите. Крайно време е да се изработят механизми за контрол при разходването на средствата и за РЕАЛНО отчитане на дейности .

Отделен, но МНОГО ВАЖЕН е проблемът, че все още читалищната дейност е единственият бранш без Браншови колективен трудов договор. Нужно е започване на разговори по изготвянето на този договор.

– Протестът ви досега бе символичен. На 22 февруари музеи и галерии затвориха врати. Ще има ли затворени културни учреждения и във Вашия регион?

– Както вече подчертах, в нашия регион се работи добре, но ние сме една от малкото светлинки на фона на черната картина в читалищния живот в България. Политиката на Министерство на културата трябва да се промени в това отношение.

– Да сравним евентуалното бъдеще в песимистичния и оптимистичния му вариант. Какво би последвало за културния сектор, ако се запазят така предвидените разходни стандарти за браншовете в културата от 5% за музеи и галерии до 9,2% за библиотеки? А какво биха означавали тези 25%, които бяха обещани през миналата година и за които се борите днес?

– Песимистичният вариант: 1. Затваряне на отделни дейности или цели структури в читалищата. 2. Затваряне на цели читалища. 3. Безработни специалисти. 4. Липса на място за духовно съхранение, израстване и развитие на младото поколение. В крайна сметка ОСАКАТЕНА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ.

Оптимистичният вариант: 1. Подновяване на активната работа след пандемията. 2. Приобщаване на повече хора – малки, млади, възрастни, към различните културни дейности. 3. Развиване на усещането за общност и общество.  4. Уважение към читалището като първоизточник на съхранение на българската духовност и култура. 5. Уважение към държавните институции, даващи възможност за пълноценен живот на българската култура.

Надявам се Министерството на културата и Народното събрание да работят така, че българският народ да е духовно здрав.

– Предстои 9-ият Конгрес на КНСБ. През следващите пет години какви трябва да са приоритетите в синдикалната дейност в областта на културата?

– Ръководството на КНСБ изготви и представи приоритетите за работа в следващия петгодишен период. Запознати сме и считам, че това е правилният път и вярната посока, за да има в България здрава икономика, духовна зрялост и щастлив народ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *