Владимир Петков: Наетите по трудово правоотношение и държавните служители имат едни и същи задължения, но не и права

По време на проведените делегатски срещи в цялата страна по случай Деветия конгрес на КНСБ се срещнахме със синдикални лидери, които споделиха своя опит, визия за бъдещето, проблеми и извоювани победи. На 11 април ръководството на КНСБ посети делегатите в гр. Враца.

Владимир Петков е синдикален председател на СО в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Мездра. Тази позиция заема от 1995 година. А през 1996 г. е избран и за председател на тогавашния Националнен синдикат на работещите в бюрата по труда. След като Националната служба по заетост се трансформира в Агенция по заетостта през 2002 г., синдикатът е преименуван на Синдикат на работещите в Агенция по заетостта към структурата на ФНСДУО. 

– За всички тези години синдикален стаж виждате ли подобрение в условията на труд? Свидетел ли сте на позитивни промени?

– До 2002 г., преди да станем Агенция по заетостта към Министерството на труда и социалната политика, бяхме Национална служба по заетост, която имаше собствен бюджет, а фонд “Безработица” се администрираше от нея. Вноските, които правеха работодателите в този фонд, осигуряваха ресурс в размер на милиарди и средства имаше не само за изплащане на обезщетенията на безработните, а и за активни мерки и за преквалификация на безработните, имаше достатъчно пари за заплати и за издръжка на самата система. Не знам кой взе решението да ни направят изпълнителна агенция, но то беше породено от това, че фонд “Безработица” беше прехвърлен към другите осигурителни фондове към НОИ. И от 2003 г. дейността по изчисляване и изплащане на обезщетения при безработица премина към НОИ. Тоест освободиха ни от едно задължение, като ни взеха и парите обаче. И сега като изпълнителна агенция ние чакаме първо да са определи бюджетът на МТСП и след това министерството определя бюджета на всички изпълнителни агенции, а те са много. Проблем е, че един директор на териториална дирекция няма никакъв самостоятелен бюджет, че за всяко нещо трябва да се обявява обществена поръчка. Това според мен, разбирате, не е добре. Така е и във всички агенции, не само в нашата. Вторият проблем, който се създаде пак през 2002 година, е че се определи кръг от служители, които да бъдат по Закона за държавния служител. До 2001 г. всички служители бяхме по Кодекса на труда.  Първо директорите станаха държавни служители, после началниците на отдели. Но в момента съотношението на служителите в агенцията по служебно правоотношение е три към едно спрямо тези, които са по трудово.

– Как се отразяват разликите в правата на държавните служители и служителите по трудово правоотношение по отношение на правото на сдружаване, колективното договаряне, заплащането?

– Ако говорим за синдикализъм, всеки знае какво дава Кодекса на труда като право на договаряне, като закрила при съкращения. И да прочете какво дава Законът за държавния служител – нищо, само едно право на сдружаване. Всички документи по Закона за държавния служител са императивни, не подлежат на договаряне. Така че и това е проблем – разделението на служителите, които даже в случая работят в една стая. В една стая има служител, които е по Кодекса на труда, и двама колеги, които са държавни служители. Те са с различен статут, но са служители на една и съща администрация – имат едни и същи задължения, но нямат едни и същи права. И оттук следват и различните им заплати. Всички знаете, че държавните служители не плащаме лични осигуровки, а тези по трудово правоотношение плащат. Не само, че са с ниски заплати, но и удръжките са по-големи. И тук дойде моментът да коментираме нивото на заплащане. Да, факт е, че през последните 5 години ежегодно се увеличаваше бюджетът на министерството и респективно на нашата агенция – между 5 и 10 процента имаше увеличение на заплатите. Последното беше най-голямо – от 1 август 2020 г. То беше обосновано с работата на първа линия по време на ковид пандемията, защото ние все пак сме служители на терен. Приемаме съкратени, безработни и т.н. Но впоследствие се оказа, че не е само заради това, ами просто много сме били изостанали със заплатите. И въпреки последното 30-процентно увеличение от тогава, мога да кажа, че средната заплата в агенцията е около 1300 лева, а средната за страната е близо 1700. Все още имаме колеги, които са по трудово правоотношение на длъжност специалист, чиято заплата не достига 1000 лева. И като им сложите и едни 22% удръжки на тази сума, те работят за чисти малко над 700 лева, колкото е минималната заплата. А трябва да разбират от много неща. Във връзка с пандемията и борбата с безработицата, която избухна март 2020 година, правителството реши, че Агенцията по заетостта има най-голям експертен потенциал и всички познати мерки – 60/40, 80/20, схема „Заетост за теб“, „Запази ме“, които се финансират с пари от фонд “Безработица”, други – с европейски средства, бяха грижа на бюрата по труда, а това натовари колегите неимоверно много и затова решиха да ни вдигнат малко и заплатите. И все пак,  размерът е недостатъчен. И накрая, средните заплати в Агенция по социално подпомагане, в ГИД са по-високи, отколкото тези в Агенция по заетостта. Тоест ние сме може би на опашката. Допреди три години не беше така. Агенцията по социално подпомагане беше по-назад със заплатите от нас, сега обаче е обратното. За една и съща длъжност има разлика от 200 лева. Например един директор на дирекция в АСП взима поне 200 лева повече от един директор в АЗ.

– Как оценявате работата на КНСБ през изминалия мандат? Върху какво трябва да се наблегне по време на предстоящия?

– Специално в бюджетния сектор, за тези, които сме на бюджетна издръжка, не само държавните служители, но и лекари и учители, КНСБ има огромна роля. Първо, на национално ниво има разписани правила в КТ, има национален тристранен съвет. По агенции, по министерства също има партньорства. Всеки се съобразява със социалните партньори. Например нашата дейност се наблюдава от Национален съвет по заетостта – има представители на работниците и на работодателите. Към бюрата по труда има съвет за сътрудничество, който също се състои от представителите на синдикати, работодатели, община и директор на бюрото по труда. Така че без синдикатите в държавната администрация и изобщо в бюджетната сфера няма как да стане. Те взимат дейно участие. Ролята на КНСБ като конфедерация в партньорството си с правителството и със законодателната власт е много важна. Без синдикати, много нужни промени нямаше да се случат. Най-добрият пример е повишението на учителските заплати, но и много други. Ето минималната заплата, тя важи за всички – бизнес и бюджетна сфера. МРЗ се вдига ежегодно. Разбира се, направи впечатление това, което президентът Пламен Димитров изтъкна – че можем да очакваме тя да достигне 1700 лева през 2027 г. Няма да забравя Ивайло Калфин на един Координационен съвет, докато беше министър на труда, каза, че се връща от Брюксел и че там е трябвало да обяснява защо при ръст на брутния вътрешен продукт 2-3%, ние сме увеличили МРЗ с 9-10%. Това било противоречало на бюджетната дисциплина. И той каза: „Като чуха каква е минималната заплата и каква ще стане след новото увеличение в евро, спряха да ми се карат“. Работещи бедни май има само в България…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *