Явор Гечев е председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България
– Кои са най- наболелите проблеми в сектора, които очакват спешно решение?
– Проблемите са толкова много, че не знам от къде да започна. Едно е ясно със сигурност, че без намесата на държавата, няма да има решение. Тази година времето беше неблагоприятно за зърнопроизводителите. Има райони в България, където добивът беше едва 50 кг от декар, което е направо катастрофа.
– Какви са предимствата на кооперациите?
– Предимствата са огромни. Освен това в крайна сметка земята, ползването на земята, стандартът на живот в самите населени места и по селата е по-друг начин. Една кооперация на 3000 човека не е самостоятелно юридическо лице. В огромна си част от работниците, почти всички са и член-кооператори всъщност, т.е. те решават собствената си съдба и като работна заплата, и като разпределяне на дивиденти. Т.е. кооперативният модел е много сериозно доказал се и е по-скоро модел на бъдещето, а не от миналото. Стига наистина да го осъзнаваме и разбира се, да минем към законови промени, които да гарантират модерните типове коопериране, защото нашият закон, по който работим, е доста остарял.
– Какво е равнището на заплащане в кооперациите спрямо останалите в бранша?
– Равнището е доста по-различно. Ние в интерес на истината чисто статистически за нас не просто печалбата е най-важното нещо, а стандартът на живот в населените места, където има кооперации. В селата, където има кооперации, се наблюдава доста по-сериозен стандарт на живот. Някой път поддържаме необосновано високи заплати в интерес на истината и повече работници, които не са чак толкова необходими. Самите заплати при нас са на доста сериозно ниво. Затова може би не сме имали проблем с договореностите със синдикатите. От много дълъг период от време при нас няма хора на минимална работна заплата. Квалифицираните работници – механизатори, агрономи, комбайнери са с високи заплати, в пъти по-високи от средната работна заплата за страната.
– На какво ниво е социалният диалог с независимите синдикати в земеделието?
– Ние сме една от организациите, които активно води комуникация със синдикатите. За нас договореностите със синдикатите не са проблем, защото на практика ние сме ги постигнали. Не мисля, че с всички браншови организации от работодателските е така. Според мен самата държава доста често нарушава собствените си принципи. Когато приравниш една организация, която се състои от седем или осем човека, и обикновено е неправителствена, с една синдикално национално представена или работодателска национално представена организация и ги натовариш с един и същи глас, вече не се намира толкова смислено официалното членуване в работодателски или синдикални организации. От тази гледна точка се губи тристранният диалог. Много е важно да има такъв и държавата трябва да го сложи на необходимото ниво. Тоест тежестта на организациите на синдикатите и работодателите да се взема предвид. В момента на практика в министерствата според мен тристранният диалог е почти формален.
– Как плановете на ЕК за нулеви въглеродни емисии ще се отразят на земеделския сектор?
– Един от секторите, които ще бъдат засегнати, е земеделието. Ние трябва да спрем да живеем с мантрата, че сме в много свободна икономика. Свободна икономика е там, където няма пазарни намеси. Тук пазарните намеси са на европейско ниво. Самите фондове, дотации, директни плащания по проекти вече представляват пазарна намеса. Тоест ние не живеем в свободен пазар, за да можем да сме напълно конкурентоспособни сами за себе си. Ако ние се борим за вътрешния пазар, не е такъв проблем. При положение, че се качват екологични стандарти, то те струват средства. Да се забрани в различни екологични зони да не се пръска с каквито и да било препарати и торове, това е безумно. Всъщност производството на продукти става по-скъпо, това вдига и цената на крайния пазар. Ние в крайна сметка сме в свободна конкуренция със западните партньори, които на практика с така наречената Зелена сделка получават огромни средства, а ние не получаваме нищо. Друг е въпросът, че разпределението на парите в държавата е на субективен принцип. И опасението е, че ако самата държава не настрои добре механизмите, то нищо добро не ни чака от Зелената сделка. Всяко ограничение струва пари. Тези пари вдигат цената на хранителните продукти, но те не влияят на качеството, а само вдигат цената.