Необходим е ускорен ръст на минималната работна заплата. За първи път от 10 години работещите с такъв доход губят покупателна способност заради ускорената инфлация. На фона на останалите европейци пък с тази заплата българинът може да си позволи най-малко.
Това посочиха президентът на КНСБ Пламен Димитров и директорът на Института за социални и синдикални изследвания Любослав Костов на организиран днес от конфедерацията онлайн Дискусионен форум „Достойна минимална работна заплата за ограничаване на евтиния труд“. В него участваха представители на министерствата на труда и социалната политика и на икономиката и индустрията, на работодателските организации, експерти от синдиката.
КНСБ продължава да настоява за ръст на минималната работна заплата, по-висок от заявения от правителството. Напълно постижимо е тя да стане 730 лева през тази година, дори втората стъпка да е от 1 юли, заедно с предвидената актуализация на бюджета, посочи Пламен Димитров. Това би бил компромис между настояването на КНСБ минималната заплата да стане 750 лв. през 2022 г. и анонсът на финансовото министерство, че в бюджета ще бъде заложено да е 710 лв.
Димитров напомни, че ако бъде изпълнено изискването на директивата за адекватните минимални заплати, която се очаква да бъде одобрена през първото полугодие на тази година, минималната да е 50% от средната заплата, то за страната ни тя трябва да е 764 лв. на база на данните от 2021 г.
Бавно стават в България хубавите неща за работещите българи, но няма да се откажем и да настояваме. Включително и за необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Сигурен съм, че в бюджет 2023 тази тема ще бъде отворена отново, посочи президентът на КНСБ.
Димитров и Любослав Костов представиха данни, които показват необходимостта от ускорен ръст на минималната заплата. С такава заплата, според последните посочени данни от финансовото министерство, са 870 хил. българи.
Покупателната способност намалява
Заради сериозния скок на цените всички те изпитват сериозни затруднения от поскъпването на живота, при това усещането за инфлация при тях е на по-високи нива, поради нарастването на цените на стоки от първа необходимост, които имат висок разходен дял в семейния бюджет. Това води до спад на покупателната способност на работещите на МРЗ за първи път след 10 години на плавно нарастване.
Данни показват още, че въпреки последователно нарастване на минималната заплата у нас, нейният размер остава на най-ниски нива в сравнение с държавите членки на ЕС. В сравнение с балканските страни пък последното място заема Албания (245 евро) и Черна гора (331 евро), след нея се нарежда България (332 евро).
Размерът на минималната заплата в Германия е 4,8 пъти по-висок от този в България, в Полша – 1,9 пъти, в Румъния – 1,4 пъти. Освен това темпът на нарастване на МРЗ в България значително изостава в сравнение с някои от новите държави членки на ЕС-27. Ако у нас през последната година бележи ръст с 6,6%, то значително по-ускорено е нарастването в Латвия с 16,3%, в Словения с 8,9%, Словакия с 7,4%, Чехия с 9,2%. По- ниският годишен ръст на МРЗ пък е условие за продължаващо изоставане от останалите нива на държавите членки.
Измерването на реалната покупателна способност на работещи на МРЗ по отношение възможността за покупка на стоки от първа необходимост, показва, че ценовите различия между България и останалите страни от ЕС не са достатъчни, за да се обясни ниското равнище на минималната заплата у нас. Напротив, цените в България все повече се доближават до средните европейски равнища, а минималните заплати продължават да бъдат на най-ниски нива, посочи Любослав Костов.
От диаграмата по-долу се вижда, че в България с нетна минимална заплата може да се закупи 6 пъти по-малко литра мляко от нетната МРЗ в Германия, около 2 пъти по-малко хляб и 3 пъти по-малко ориз. Аналогична е ситуацията и с останалите жизнено важни стоки от първа необходимост. В сравнение с Румъния разлика е по-малка, но е факт че размера на МРЗ позволява по-висока покупателна способност от тази в България.
За да достигнем покупателната способност на жизнено важни хранителни продукти на Румъния, трябва нетната минимална заплата в България да се увеличи с 35% и да бъде 350 евро. Това означава, че брутната МРЗ трябва да достигне до 900 лв., за да се доближим до покупателната способност на тази в Румъния. За да стигнем покупателната способност на нетния минимален доход в Германия пък у нас минималната заплата след облагане трябва е 896 евро. Това е 247% повече спрямо настоящата МРЗ у нас.
Ръстът на минималната заплата не намалява заетостта
Твърденията, че ръстът на минималната работна заплата ще унищожи работните места, които са по-малко продуктивни, като по този начин ще блокира работниците, по-специално нискоквалифицираните при намирането на работа, отдавна не се потвърждават, заяви Пламен Димитров. Той посочи, че няма никакви емпирични доказателства, че увеличението на минималната работна заплата намалява заетостта на нискоквалифицираните работници, а дори е обратното – в годините, в които тя расте и става по-голям процент от средната, заетостта на нискоквалифицираните работници се увеличава. През 2009 година и 2011 година има замразяване на минималната работна, тогава коефициентът на заетост на тази група бележи спад и достига 36,2 на сто. След повишението в периода 2013-2020 година непрекъснато расте коефициентът на заетост и достига до 51,2 през 2019 година.
Минималната заплата трябва да стигне заплатата на издръжка, така че да няма работещ беден. Това е стратегически въпрос, въпрос от политическа значимост за бъдещето на демократичния процес. „Ако работещите не връзват двата края, значи нещо не е наред“, заяви Пламен Димитров.
Стратегията по доходите да оцени квалификацията, знанията и уменията на работниците
В програмата на правителството се предвижда в рамките на 12 месеца да бъде изготвена стратегия по доходите на страната с активното участие на социалните партньори, каза по време на форума Петър Начев, директор на дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ в социалното министерство.
Наясно сме, че минимална работна заплата от 710 лева не решава изцяло въпросите, свързани с нейното социално значение, но тя е съобразена и с икономическата реалност в страната. Факт е, че в момента бизнесите също изпитват затруднения, свързани с преодоляване на ковид кризата, нарастване на инфлацията“, допълни той и посочи, че ролята на минималната заплата през годините варира и през следващите години трябва да получим отговор на въпроса дали тя ще има избутваща роля за останалите доходи или ще ги следва, смята Петър Начев.
Стратегията по доходите непременно трябва да оцени квалификацията, знанията и уменията на работниците, каза Пламен Димитров. Той посочи, че трябва да има обща визия на управляващи, синдикати и работодатели за данните, които се използват при формирането на доходите. Бизнесът е против административното определяне на минималната работна заплата, но ако искаме да променим това, трябва да направим адекватен механизъм за определянето ѝ и да насърчим колективното трудово договаряне, заяви Димитров. Той припомни, че в евродирективата за адекватни и справедливи минимални заплати е заложено насърчаване на колективното трудово договаряне и страната ни ще трябва да прави годишни планове с индикатори за постигане на по-голямо покритие с колективни трудови договори.
Презентацията, която бе обсъдена на форума, е налична тук
Пълен запис от форума можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ.
