Българската добивна промишленост формира средно около 5% от Брутния вътрешен продукт на страната и осигурява директно заетост на около 22 000 души, а чрез свързаните индустрии – на около 120 000 души. Общата стойност на произведената продукция на промишлените предприятия в отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини“ през 2018 г. отчита ръст с 2% и е в размер на 2,9 млрд. лева. Произведената продукция на един нает бележи своя пик през последните години. През 2018 г. на един нает е произведена продукция за 135 844 лв., което е с 4,9 % повече спрямо 2017 г. и с 28,1% повече спрямо 2016 г.

Това се посочва в анализ, посветен на социалния диалог и колективното трудово договаряне в отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини“, изготвен от Българската минно-геоложка камара. Той  бе представен днес на форум "Секторен социален диалог и колективно трудово договаряне в минно-добивната промишленост", организиран от КНСБ и Федерация на независимите синдикати на миньорите-КНСБ.

Средната заплата в сектора за 2019 г. е 2139 лв. и е над 40% от средната за страната, посочи при представянето на анализа директорът на камарата доц.д-р инж. Иван Митев.

Активна стопанска дейност в бранша към 2018 г. развиват 338 дружества и организации в областта на проучването, добива и преработката на подземни богатства и свързаните с това дейности и услуги. Броят на заетите в добивната промишленост през 2019 г. е 20 779 души, като тенденцията отчита несъществен спад, в сравнение с предишните години.

Днес, на 18.09.2020 г., се отбелязва Международният ден на равното заплащане. По инициатива на Международната коалиция за равно заплащане (EPIC), МОТ, ООН на жените и ОИСР се провежда виртуална дискусия за очертаване на действия, насърчаваща всички участници на пазара на труда да предприемат необходими стъпки, за да се гарантира, че равното заплащане е в основата на усилията за възстановяване в световен мащаб. Надгражда се ангажиментът на ООН за правата на човека и срещу всички форми на дискриминация, включително дискриминация срещу жени и момичета.

Равното заплащане е една от целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и ключ към приобщаващия растеж и намаляването на бедността. Призовава се за насърчаване на устойчив икономически растеж, пълна и продуктивна заетост, достойна работа за всички.

Въпреки това жените по света продължават да получават по-ниски заплати. В световен мащаб разликата в доходите между мъжете и жените е около 20%. Дори в рамките на ОИСР средната разлика в заплащането между половете все още е 13%.

Проблемът остава поради постоянството на стереотипи. Напредъкът е бавен, защото жените все още често работят по-кратко, намират се в неравностойни работни места в индустриите, те са по-склонни да прекъснат кариерата си или да адаптират работата си на друг режим поради семейни причини и грижи.

Във връзка с тиражираните през последните дни виждания, включително и взаимно изключващи се варианти и параметри за повишаване размера на пенсиите до края на настоящата и за следващата година, ръководството на КНСБ заявява следното:

1. Публичното оповестяване на намерения за промени в пенсионното осигуряване, които не са били предварително обект на сътрудничество и консултации със социалните партньори, е недопустимо и в разрез с утвърдените международни и европейски норми и практики. Синдикатът признава правото на политиците да обсъждат и разглеждат различни варианти за подобряване размера на пенсиите, но настоява това да става при спазване на изискванията на закона (чл. 3 КТ), както и на ангажиментите, поети от Правителството с Националното тристранно споразумение от 17 юни 2020 г. (Раздел V, т. 1 и 2) 

2. КНСБ от години отстоява позиция, че единственият правилен и справедлив подход за повишаване на размера на пенсиите е чрез увеличаване приноса/коефициента (сега 1,2) на всяка година осигурителен стаж, което отчита осигурителния принос на всяко осигурено лице, респективно пенсионер. В тази връзка ежегодно при обсъждането на бюджета на Държавното обществено осигуряване Конфедерацията  аргументира и дава конкретни предложения, както за допълнителни приходи, така и за увеличение на всички пенсии чрез повишаване на споменатия коефициент. Синдикатът е готов с предложенията си за 2021 г. (повишени приходи от вноски, минимална пенсия на ниво 45 на сто от МРЗ за страната, максимален осигурителен доход, увеличен с ръста на МРЗ, повишена максимална пенсия и пр.), но изчаква параметрите на макроикономическата прогноза на Правителството, за да съобрази с тях конкретните си разчети. 

3. КНСБ ще остане силно ангажирана с предложения за  повишаване  адекватността на пенсиите, но категорично се противопоставя на т.нар. преизчисление, при което в разрез с всички правила се определят наново пенсии, отпуснати и изплащани десетки години, като за целта се прилага осигурителен доход, формиран в последните няколко години (2019 г., както се съобщава от медиите) от сегашните работещи. Този подход  руши основни принципи на осигуряването, тъй като разкъсва връзката между принос и права и „насилва“ солидарността под предлог за увеличение на най-ниските пенсии. При него, противно на всяка логика,  едни елементи на приноса (индивидуалният пенсионен коефициент) остават определени на база на доходите по време на трудовата дейност на лицата,  а други (осигурителният доход, който се ползва за изчислението на пенсията) в последствие ще се променя с такъв, който е формиран в период далеч след пенсионирането. Синдикатът не познава законодателство и  практика в страните  с организирани солидарни осигурителни системи, които да допускат неколкократно определяне на нов размер на пенсиите при прилагане на  различни и несъпоставими изходни параметри. Поддържането на покупателната способност на отпуснатите пенсии държавите масово осъществяват чрез т.н. осъвременяване при отчитане на инфлационните процеси и с оглед нарастването на общественото богатство и/или осигурителни приходи. 

4. Т. нар. преизчисление, въз основа на произволно избран среден осигурителен доход (за 2019 г., както съобщават медиите), ще бъде сигурен начин работещите и осигурени днес лица да загубят интерес и стимул да се осигуряват върху реалните си доходи. Те ще очакват и ще настояват след време и техните пенсии да се определят наново, като се  приложи осигурителен доход, във формирането на който не са участвали. Така и без това сериозният дял на сивата икономика и укриването на доходи ще получат „поле“ за развитие. 

КНСБ призовава отговорните политици и институциите да привлекат експертния капацитет на професионалистите и специално на социалните партньори, преди да решат и оповестят публично намеренията си  в сферата на пенсионното осигуряване. Пенсионните системи и правилата, по които те функционират, следват утвърдени и вкоренени повсеместно принципни постановки, които не бива да се рушат в името на конюнктурни политически решения.

КНСБ настоява Правителството, в съответствие с поетите ангажименти в Националното тристранно споразумение от юни т.г., да покани социалните партньори за обсъждане на възможните методи за повишаване адекватността на пенсиите, подобряване справедливостта и солидарността при функционирането на пенсионното осигуряване в страната.

Европейската конфедерация на профсъюзите подкрепя предложението на Европейската комисия за нова цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 55%, но публикуваният днес план за постигането й пренебрегва справедливия преход, необходим, за да направи промяната справедлива за работниците, съобщиха от ЕКП.

„Синдикатите подкрепят решението на Комисията да засили амбицията си по отношение на климата и да приеме новата цел от -55% емисии на парникови газове до 2030 г. Това изпраща правилния сигнал, че ЕС е сериозен в борбата с изменението на климата. Но сега, когато целта е ясна, започва трудната част. За да бъде достоверна, тази нова цел трябва да върви ръка за ръка с достатъчно финансиране и смели политики в подкрепа на най-засегнатите работници", коментира секретарят на ЕКП Людовик Воет. 

По думите му планът за климата до 2030 г. на ЕК е непълен, "тъй като не предоставя гаранции, че ще бъде осигурено достатъчно финансиране за постигане на справедлив преход".

Скорошното решение на Съвета на ЕС да намали размера на Фонда за справедлив преход от 40 млрд. евро на 17,5 млрд. евро не предвещава нищо добро за европейските работници. Планът се проваля що се отнася до работни места, условия на труд и управление. Не успява да уточни подробно как ще бъдат създадени нови работни места в засегнатите региони и сектори и се пренебрегват ефектите, които новата цел ще има върху условията на труд. Съжаляваме също, че социалният диалог не е част от инструментите за управление, определени за постигане на новата цел за намаляване на емисиите", коментира още Воет, цитиран от ЕКП.

Икономическият и социален съвет прие становище "Дигиталната трансформация в България - предизвикателства и възможности в контекста на дигиталното бъдеще на Европа" на последната си пленарна сесия. Президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на БСК Радосвет Радев бяха съдокладчици по него. В становището се разглежда влиянието на процеса на дигитализацията върху основни сфери от обществения живот и значението му за разгръщане на икономическия потенциал на България, както и за подобряване качеството на живот на гражданите. 

Според ИСС настъпващите бързи и дълбоки промени в обществения живот, които са предизвикани от технологичния скок, изискват промени в управлението и организацията на институциите, както и в организацията и управлението на основни системи като пазар на труда, образование, здравеопазване, транспорт, околна среда и др. В тази връзка ИСС предупреждава, че дигиталната трансформация изисква значителни инвестиции от страна на публичния и на частния сектор и тяхното затрудняване или забавяне ще доведе до спадане на конкурентоспособността на нашата държава. ИСС подчертава, че целта на дигиталната трансформация, която се изразява в използване на цифрови технологии, е повишаване на производителността и конкурентоспособността на бизнеса. ИСС настоява за оценка и анализ на ефекта от действащите в момента документи, формиращи средата на цифровизацията и преосмислянето им, за да се преодолее изоставането на България.

В становището си ИСС отправя редица препоръки за ускоряване процеса на дигитализация у нас. Сред тях се открояват няколко основни предизвикателства: пазар на труда, образование и умения, неравенства, предприемачество и бизнес среда, граждани и потребители.