В проекта на бюджета за тази година КНСБ не вижда ясен ангажимент за ръст на доходите на служителите, който поне да компенсира повишението на цените и вече загубената реална покупателна способност. Необходимо е увеличение на възнагражденията с поне 10 процента. За агенциите, работещи „на терен“, ръстът трябва да бъде най-малко 15% предвид тежката работа и чувствителното изоставане на средните възнаграждения в тях.
За това настоява конфедерацията в становището си по проектобюджета за 2022 г., представено на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 27 януари.
Конфедерацията предлага допълнителните средства за работни заплати да бъдат около 1,04 млрд. лв. Това число представлява 12% ръст, колкото е средногодишното повишение на средната работна заплата за първите три тримесечия на 2021 г. и колкото е предвиденото нарастване на заплатите на педагогическия персонал. За целта спрямо предвидените вече 360 млн. лв., допълнителните средства за работни заплати в проекта, са необходими още 644 млн. лв., които биха могли да се осигурят чрез вътрешно преразпределяне от други пера. Например, прави впечатление, че разходите за издръжка нарастват значително (3,51 млрд. лв.), както и размерът на капиталовите разходи.
Като цяло, предвидените разходи в Бюджет 2022 г. са с 6,4 млрд. лв. повече спрямо разходите, които бяха отчетени към края 2021 г. (63,15 млрд. лв. предвидени за 2022 г. спрямо отчетени 56,24 млрд. лв. в края на 2021 г.). Текущите разходи са 52,93 млрд. лв. за 2022 г. спрямо 49,18 млрд. лв. за отчета на 2021 г.
Цялостната оценка на КНСБ е, че в проекта липсва политика по доходите не само по отношение на заетите в бюджетната сфера. Увеличението на минималната работна заплата еднократно от 1 април на 710 лв. е крайно недостатъчно и то само ще затвърди статуквото от 42-43% съотношение при прогнозен размер на СРЗ от 1650 лв. през 2022 г. Допълнителен аргумент за последващо второ повишение на МРЗ е, че към април 2022 г., когато ще влезе в сила новият ѝразмер, анонсираният ръст ще бъде напълно обезценен от галопиращата инфлация. Към момента, дори с предвидения ръст на МРЗ, тя не съответства на „заплата за издръжка“, каквото е нашето искане от много време и каквато е посоката на посланията в проекта на Директива на ЕК по темата.
МРЗ през 2021 г. нарасна с 6,6%, а прирастът на СРЗ към трето тримесечие на 2021 г. е 10,7% (1520 лв.). Този ръст от 6,6% на МРЗ е най-ниският от 9 години насам, а в същото време средният прираст на СРЗ почти всяка година е над 10%. Минималната работна заплата от 650 лв. не успя да догони динамиката на СРЗ и към третото тримесечие на 2021 г. съотношението МРЗ/СРЗ спадна до 42.8%. Необходим е изпреварващ ръст на МРЗ спрямо СРЗ, за да може да се стимулира и включването на работната сила в пазара на труда и икономическия растеж като цяло. Отчитайки и размерът на ИПЦ, то спокойно може да се направи извода, че през 2021 г. работещите на минимална заплата за първи път изгубиха реална покупателна способност от 2010 г. насам.
Освен за цялостна политика по доходите КНСБ настоява още за:
- Въвеждане на необлагаем минимум – като първа стъпка в реформирането на системата и въвеждане на семейно подоходно облагане;
- Още сега да се търси справедливо решение с участието на социалните партньори за осъвременяване на пенсиите от 01.07.2022 г., така че отпадането на добавката от 60 лв. да не води до намаление на дохода на нито един пенсионер.
- Нови нормативни решения и допълнително финансиране, които да позволяват удължаване на действието на мярката 60/40 през годината при облекчаване критериите за достъп;
- Да се разшири приложението на ваучерите за храна, като се предвиди и възможност те да се могат да се ползват и за заплащане на социални услуги или такива в дома.
- Отпадане на максималният таван по ЗПФ от 40% преразпределяне през КФП на БВП, в т.ч. за осигуряване на фискално пространство за актуализиране на Бюджет 2022 през юли месец.