Становище на КНСБ по актуализирания план за възстановяване и устойчивост към 11 март 2022 г.

Публикуваме становище на Конфедерацията на независимите синдикати в България по актуализирания Национален план за възстановяване и устойчивост, прието по време на заседанието на Изпълнителния комитет на КНСБ на 29 март 2022 година.

 

ПРЕГЛЕД И АНАЛИЗ НА ОСНОВНИТЕ ПРОМЕНИ В ПРОЕКТИТЕ НА НПВУ, ПУБЛИКУВАНИ НА 11.03.2022 Г., СПРЯМО ВЕРСИЯТА НА НПВУ ОТ 15.10.2021 Г.

 

В средата на месец април се очаква да бъде одобрен НПВУ след последното му внасяне в ЕК. Трябва да се отбележи, че все още липсва информация за Плана, в неговата цялост, а се коментират отделни проектни фишове. На 9 и 10 февруари 2022 г. беше организирана кампания под формат „обществено обсъждане“ за частично информиране за намеренията и представяне на част от новите проектни фишове. Дори и при това не бяха взети под внимание бележките на социалните партньори, неправителствените организации и експертите, изразени по отношение на заложените в проектните фишове намерения.

Публикувани са изменения по проекти в пет компонента на Плана, а именно:

• компонент 3 „Интелигентна индустрия”
• компонент 4 „Нисковъглеродна икономика”
• компонент 7 „Дигитална свързаност”
• компонент 8 „Транспортна свързаност”
• компонент 12 „Здравеопазване”

Същевременно, тези промени не са адекватно отразени в кореспондиращите части на НПВУ, доколкото липсва публикувана негова актуализирана версия след последно достъпната такава от 15 октомври 2021 г. По-конкретно, необходима е актуализация преди всичко относно реалистичността на разходите, оценката на икономическия ефект от изпълнението на плана, структурата на разходите във връзка с целта за „зеления” и „дигиталния” компоненти. Не е видна и общата схема на преразпределение на наличния ресурс, предвид новите проекти, които са добавени към плана. В допълнение, предвид промените в структурата на правителството след изборите и водещите институции по отделните реформи и проекти, следва да се актуализира и частта, описваща системите за управление и контрол. Полезно би било да се представят в систематизиран вид всички ключови етапи и цели по плана, както и профил на плащанията, с отразени промените, произхождащи от новите проекти и реформи.

По-долу е представен преглед на измененията в цитираните по-горе компоненти:

• Компонент 3 „Интелигентна индустрия”:
• Проект 8: „Програма за икономическа трансформация“. Проектът е модифициран, като се засилва тежестта на финансовите инструменти за сметка на грантовете. Въвежда трети фонд „Инвестиции в климатичен неутралитет и цифрова трансформация” и се доразвиват дейности, свързани с дялови инвестиции в посочените две сфери. Във Фонд 2, Направление 1 „Декарбонизация чрез инвестиции във възобновяема енергия и енергийна ефективност” – освен грантовата схема се въвежда и гаранционен инструмент. Новият фонд 3 ще се реализира изцяло под формата на дялови инструменти, като крайните получатели са основно проектни компании (SPV). Бенефициент и отговорна структура за изпълнението на този компонент е новосъздаденото Министерство на иновациите и растежа, като е предвидена възможност за възлагане управлението на проектите на външни изпълнители. Сумите за грантове са намалени за сметка на съществено увеличение на сумите, предвидени за финансови инструменти. На практика, преобладаващо изпълнението на дейностите по този проект ще се финансира чрез финансови инструменти.
• Компонент 4 „Нисковъглеродна икономика”:
  • Проект BG RESTORE – „Национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ“. Амбициозен нов проект, с който се предвижда закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електрическа енергия с общ заряден енергиен капацитет от 6000 MWh, разпределени равномерно на територията на България. Предвидена е и сериозна сума за финансирането на дейностите в размер на 1.563 млрд. лв., изцяло за сметка на ПВУ. Управлението на проекта ще бъде поверено на специално създадена за целта проектна компания под шапката на Министерство на енергетиката. Липсва информация от кои други проекти ще се пренасочи финансов ресурс, за да се осигури горната сума по този нов проект.
  • Н2 – “Поддържаща схема за изграждане на 1.4 GW ВЕИ със съхранение на електрическа енергия“. Новата версия на проекта е представена само на английски език. Капацитетът на предвидените за изграждане ВЕИ е намален от 1.7 на 1.4 GW. Общата сума на капиталовата подкрепа по МВУ е намалена от 448.8 млн. евро на 342 млн. евро, като с близо 1/3 е редуцирана и сумата на частното съфинансиране.;
  • Н3 – „Развитие на използването на геотермалната енергия за производство на електрическа енергия и отопление“. Новата версия на проекта е представена само на английски език. Променен е бенефициента по проекта – АУЕР и ТУ са заменени с „Министерство на енергетиката чрез проектна компания (основен изпълнител)”. Сроковете по стартиране на основните дейности от проекта са изместени с едно до три тримесечия (предвид закъснението в графика по официалното одобрение на НПВУ от ЕК). Финансирането е сериозно увеличено (почти четири пъти) – от 47.4 млн. евро (без ДДС) в предходната версия на 175.4 млн. евро във варианта от март т.г.;

 

• КНСБ счита, че трябва да бъдат допълнително оценени следните предизвикателства към сектор Енергетика:

А) Съществува пряка заплаха за сигурността на доставките, която произтича от възможното прекъсване на доставките на природен газ или ограничаване на доставките на нефт.

Б) Съществува пряка заплаха за производствените сектори, която произтича от високите цени на енергоносителите и нарушените вериги на доставки на суровини и материали.

В) Съществува пряка заплаха за социалната поносимост, която произтича от високите цени на енергоносителите, в условията на либерализиран Европейски енергиен пазар.

Горните заплахи вече се проявяват в органичен мащаб и е наложително да бъдат предприети мерки да не се допуска тяхното развитие през тази и следващата година.

Липсата на възможности за алтернативни доставки на природен газ е силен недостатък на сектора, който вече се отразява в областта на снабдяването с топлинна енергия и за осъществяването на индустриални дейности. По тази линия следва да се търсят спешните решения и то не само като алтернативни трасета, но и като алтернативни енергийни източници за отопление и за индустрията.

Енергийният сектор на България има някои положителни черти, които следва сега да бъдат подсилени, а не отслабвани:

• Наличие на регулиран сегмент на електроенергийния пазар, който може да осигури социална защита;
• Наличие на ресурсно независими генериращи мощности, които могат да осигуряват поносими цени за потребителите;
• Наличие на висок дял на държавна собственост в сектора, която следва да бъде използвана като инструмент за подкрепа на вътрешния пазар.
• Принос на заложените проекти в НПВУ за смекчаване на негативните въздейстия.

КНСБ счита, че не трябва да се допуска в рамките на одобрената версия на НПВУ да се поемат ангажименти, които ограничават възможностите на България да се възползва от посочените положителни страни на сектора.

Такова въздействие следва да бъде напълно ограничено, още повече, че нито един от заложените проекти в област „Нисковъглеродна икономика“ на НПВУ няма потенциала да допринесе за смекчаване на текущите рискове, и по-конкретно:

• Инвестициите за Енергийна ефективност в сграден фонд, както и по Програма за финансиране на единични мерки за енергийна ефективност в еднофамилни сгради и многофамилни сгради, които не са свързани към топлопреносни и газопреносни мрежи, са полезни в дългосрочен план. В краткосрочен план осигуряването на топлинна енергия за 2022/23 година следва да бъде национална задача.
• Инвестициите за Енергийно ефективни общински системи за външно изкуствено осветление, са полезни, но три текущите цени на електрическата енергия те не решават проблемите на общините. В краткосрочен план осигуряването на достъп на бюджетните организации до доставки на електрическа енергия на разумни цени следва да бъде национална задача.
• Инвестициите за Дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите реално време на Електроенергийния системен оператор в условията на нисковъглеродна икономика са полезни, но в дългосрочен план. В краткосрочен план дейността на ЕСО не трябва да бъде натоварвана с ненужни разходи.
• Инвестициите за Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура, подходяща за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива и за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз, изглежда са твърде ограничени, а това е основен път за намаляване на зависимостта от доставките на природен газ за индустрията.
• Инвестициите по проекти за проучване и пилотна реализация на инсталация за енергийно производство от геотермална енергия са с увеличен бюджет, но могат да имат евентуален ефект само в дългосрочен план.
• Схемата за насърчаване изграждането на големи ВЕИ проекти може да има пряк принос за намаляване на външната зависимост от енергийни доставки, но следва да се оценят новите рискове за нейната реализация и това, че ефектът може да бъде забележим едва в дългосрочен план.
• Инвестициите по новата схема за изграждане на национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ в „батерийни масиви“ вече породи дебати и редица забележки, но ще остане като основен елемент на НПВУ. Проектът е противоречив както като административна организация, така и като пазарен бизнес модел, а и не допринася за смекчаване на текущите рискове

Тук не се коментират предлаганите реформи по НПВУ в сектор Енергетика, защото няма информация каква част от тях са запазени в окончателния текст и в какъв вид.

По-скоро на този етап специално внимание следва да се отдели на рисковете за реализация на две основни мерки в НПВУ – изграждане на батерии и ВЕИ. Новата геополитическа обстановка се характеризира със значително нарушени вериги на доставки на материали и суровини, включително такива, които са ключови за производство на ВЕИ инсталации и на батерии. При това положение разходите за реализацията им вече се повиши, но също така се удължава и времето за изграждане. КНСБ подчертава, че предлаганите проекти имат твърде ограничен национален дял при реализация, т.е. има висока зависимост от доставки от трети страни.

Като се отчете, че средствата по НПВУ следва да бъдат разплатени по проекти до края на 2026 година, може да се заключи, че предвидените проекти няма да допринесат за ограничаване на текущите рискове, но и че съществува висок риск от неизползване на заделения финансов ресурс за подпомагане устойчивостта на икономиката ни.

За да се минимизират рисковете от неизползване на финансовия ресурс, КНСБ счита, че е необходимо:

1. Да се ограничи обхвата на проекта за „батерийните масиви“, който в настоящия си вид ще натовари финансово ЕСО, би се реализирал съществено по-рано, спрямо онези ВЕИ централи, които би трябвало да обслужва, но и ще създаде предпоставка за конкуренция с ПАВЕЦ на НЕК.
2. Да се заделят възможно повече средства за проекти за производство на водород, който се очертава като ключова суровина за наши индустриални производства и който може да замени тяхната зависимост от природен газ в сравнително кратък период.
3. Да не се поема ангажимент за осигуряване на 40% намаление на годишните емисии на СО2 от сектор електроенергетика до 2026 година спрямо 2019 година, защото това ще ни обвърже с условия за дълбока промяна в комплекса Марица изток още в следващите 3 години, а при сегашната ситуация това е недопустимо.
4. Да се предприемат стъпки за предоговаряне на сроковете за реализация на дейностите по Териториалните планове за справедлив преход, които ще са необходими не по-рано от 2030 година. Същевременно да се ускори планирането на мерките на местно ниво, които следва да се реализират изпреварващо. Същото важи и за реализация на реформата, свързана със създаването на държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони” и за организацията на мащабно производство на батерии у нас, и то именно в комплекса Марица изток.

В заключение на този етап липсва цялостното представяне на стратегията за справедлив енергиен преход и запазването на сигурността на доставките – по тази причина е важно да се настоява за актуална енергийна стратегия, която да покаже мястото на предлаганите инициативи в общата рамка на енергийното ни развитие и осигуряване на заместващи базови мощности след 2030 година.

• Компонент 7 „Дигитална свързаност”:
  • Проект 18 – „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“. Промените в проекта касаят основно техническите аспекти на дейностите по проекта, като общата сума на предвиденото финнасиране е запазена спрямо предходната версия. Актуализирани са и основните бенефициенти/изпълнители на отделните компоненти на проекта съгласно настоящата структура на Министерския съвет.
  • Проект 49 – „Дигитална трансформация на Български пощи и предоставяне на комплексни услуги“. Изцяло нов проект, насочен към подобряване и оптимизиране на дейността на „Български пощи” ЕАД, с основни дейности по обновяване на определен брой пощенски станции (вкл. енергийна ефективност на сградите), дигитализация и компютризация на дейностите по основната пощенска услуга, въвеждане на услуги по телемедицина, както и изграждане на станции за зареждане на електромобили. Проектът е изключително амбициозен, както от гледна точка на неговото управление, така и по отношение на очакваните резултати (вкл. обучение на пощенските служители за предоставяне на базови телемедицински услуги). Няма ясно разпределение на финансирането по източници (МВУ, частно, национално публично).;
  • TETRA_BG – „Изграждане, развитие и оптимизация на цифровата ТЕТРА система и радиoрелейна мрежа, управлявани от МВР“. Изцяло нов проект, конкретизиращ изграждането на единна радиокомуникационна система в рамките на МВР. Общият размер на финансирането от МВУ е 124.5 млн. лв., като е предвидено и национално публично финансиране от почти 25 млн. лв. Не е напълно уточнено как дейностите по този проект се допълват с дейности по проекти П18, П33 и П48.;
• Компонент 8 „Транспортна свързаност”:
  • Н2-4 – „Извършване на реформа в обслужването на пътници с железопътен транспорт в крайградските и междурегионални направления, чрез закупуване на нов подвижен състав“. Нов проект за закупуване на подвижен състав за БДЖ. Финансирането по линия на МВУ е в размер на 665.9 млн. лв., допълнено с национално публично финансиране в размер на 770.9 млн. лв. Не е ясно как този проект се съотнася към вече съществуващите проекти за модернизация на железопътния транспорт.;
  • Н5 – Внедряване на Европейската система за управление на влаковете (ERTMS) на бордово оборудване на магистрални нулевоемисионни електрически локомотиви и нулевоемисионни електрически мотрисни влакове, които оперират по конвенционалната жп мрежа на Р България.
  • Н6 – Цифровизация по широкообхватната TEN-T мрежа чрез внедряване на ERTMS, ниво 2 в железопътен участък Русе – Каспичан
  • Н7 – Изграждане на интермодален терминал в Северен централен район на планиране в България – Русе
  • Н5, Н6, Н7 – нови проекти (не е ясно дали заменят старите със същата номерация, които формулират дейности в областта на селското стопанство и екологията), свързани с модернизация на системите за управление на движението на влаковете. Не е много ясно как се съотнасят към проектите в предходните версии със сходен предмет (П19 и отчасти П21);
  • Проект 24 – „Осигуряване на устойчива транспортна свързаност чрез изграждане на Етап 3 от Линия 3 на метрото в София – метростанция „Хаджи Димитър“ – жк. Левски Г“. Дейностите по проекта са ограничени само до една дейност – изграждане на етап 3 от линия 3 на метрото в София. Сумата по проекта е редуцирана значително с оглед отпадането на втората дейност – от 765,5 млн. лв. На 217.5 млн. лв.;

Планът в част Транспортна свързаност разглежда и планира реформи и инвестиции единствено в сектор железопътен транспорт.

КНСБ подкрепя набелязаните цели и мерки в сектора, които в частност изпълняват някои от целите на Зелената сделка, даващи водеща роля на железопътния транспорт и изместващи автомобилния, превръщайки го в довозващ.

Не можем обаче да се съгласим, че така набелязаните цели в плана са напълно изчерпателни и ефективни по отношение на транспортната свързаност на Република България.

Липсват мерки за реформа и инвестиции в българските пристанища, които са входната и изходна точка на голяма част от товаропотоците. Считаме, че липсата на такива мерки биха били направили плана по-неефективен.

Целите на плана биха били изпълнени с повече смисъл при допълването им с мерки и инвестиции за модернизация на българските пристанища и прилежащата към тях инфраструктура за постигане на една по-голяма добавена стойност в икономиката и завършеност на частта транспортна свързаност на Република България.

Обвързаността на проектите в плана е от изключително важно значение за по-бързо достигане на поставените цели и икономически растеж.

В тази връзка в плана трябва да бъде заложен дълбоководен контейнерен терминал в пристанище Варна преди Аспарухов мост с цел създаване на конкурентни условия за привличане на товаропотоци в контейнери, които ще натоварят и обезпечат с товари железопътната инфраструктура и ИМТ Русе, както и ще се създадат условия за развитие на други проекти на национално ниво, като индустриалните паркове например.

Надяваме се планът да бъде преразгледан и в него да присъстват взаимносвързващи се проекти, които да водят до създаването на един устойчив транспорт, който от своя страна да способства за по-висок икономически растеж.

• Компонент 12 „Здравеопазване”:
  • Н9 – „Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха“. Проектът е допълнен с дейности по изграждане на прилежаща инфраструктура и управление на проекта, в резултат на което общата стойност на финансирането по МВУ е завишена от 86 на 99.3 млн. лв. с национално съфинансиране на разходите за ДДС в размер на 19.9 млн. лв. или общ бюджет 119.2 млн. лв.
  • Проект 48 – „Развитие на Национална Система 112 и изграждане на нова система за приемане на спешните комуникации и управление на ресурсите към службите за спешно реагиране, базирана на единна платформа, с цел подобряване на услугата Единен европейски номер 112 на територията на Република България“. В проекта няма промени по същество, има само уточняващи редакции.