Доходите, трудностите пред страната, липсата на решения по ключови въпроси в енергетиката, предизвикателствата, които произтичат от плана за възстановяване и устойчивост, постигнатото от КНСБ през последните 5 години и приоритетите за следващия мандат. Това бяха част от темите, които президентът на КНСБ Пламен Димитров обсъди с работници в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ на среща със синдикалните организации в двете дружества на 6 април.
В разговорите в „Мини Марица-изток“ участваха и лидерът на Федерацията на независимите синдикати на миньорите Валентин Вълчев, националните секретари на КНСБ Даниела Алексиева, Огнян Атанасов, Тодор Капитанов, директорът на ИССИ и главен икономист на конфедерацията Любослав Костов, областният координатор в Стара Загора Галина Кирчева, председателят на дружествената синдикална организация в мините Георги Господинов.
Предвиденият в плана за възстановяване ангажимент България да намали с 40% годишните емисии на въглероден диоксид в сектор електроенергетика до 2026 г. спрямо 2019-а, трябва да бъде отложен до 2030 година. Невъзможно и нереалистично е това да се случи в сегашната ситуация. Войната в Украйна промени драматично картината, виждаме какво се случва в Европа, коментира Димитров. Той подчерта, че предвидената за базова година – 2019-а всъщност е с най-ниски емисии заради сериозно завишение на цената им, нисък добив на въглища и работещи един-два блока на тецовете. Този ангажимент ще постави електроенергийния баланс на страната пред сериозно изпитание. Отделно, България все още няма енергийна стратегия. Трябваше да има проект до края на март, но такъв все още няма, каза Димитров. Той обясни, че има разработени четири модела от големи консултантски компании, които дават в различно съотношение енергийния микс. Ще изискаме от правителството тези модели и да видим дейността на работната група, обясни президентът на КНСБ.
За два месеца светът се промени – кой каквото има, това използва като енергийни ресурси. Когато говорим за национална независимост и сигурност, това, което имаме, са тези лигнитни въглища, каза и лидерът на ФНСМ Валентин Вълчев.
Димитров запозна синдикалните членове в мините с оценката на конфедерацията за първите 100 дни от управлението на правителството. Тя е балансирана, но по-скоро негативна, тъй като много процеси все още не са започнали. Сред критиките натежават тези за липса на управленска програма и липсата на увеличение на заплатите в публичния сектор въпреки високата инфлация. Ще настояваме за втори ръст на минималната работна заплата с актуализацията на бюджета, каза Димитров и посочи, че ръст на възнагражденията е постигнат за сектора на образованието, а в момента се водят финални преговори за увеличение на заплатите в здравеопазването. В индустрията чрез преговори по колективните договори се постигат 10% ръст на доходите, на отделни места и 15 на сто.
Постигнахме и увеличение на максималния осигурителен доход на 3400 лв. Предлагаме да отпадне таванът на пенсиите, не бяхме чути, но ще продължим да настояваме, увери Димитров. Той подчерта, че след настояване на КНСБ са увеличени и минималните обезщетения за безработица, така че да достигнат 60% от дохода, върху който се е осигурявал работникът.
В резултат на натиска от страната на конфедерацията през последните 5 години минималната заплата бе увеличена с близо 70% спрямо, а средната заплата е нараснала с 60 на сто. През следващите пет години КНСБ ще се бори за 17-18 на сто ръст на МРЗ годишно и с 12-13 на сто на средните възнаграждения, посочи Димитров. Сигурно звучи амбициозно, но така звучаха и през 2017 година. Оказа се, че когато сме настоятелни и постоянни, можем да стигнем до подобни величини, каза още той.
При срещата със синдикалната организация в ТЕЦ „Марица Изток 2“ президентът на КНСБ получи от синдикалния лидер в централата Деян Дяков подписания преди дни нов Колективен трудов договор. Той предвижда близо 20% увеличение на заплатите през тази година – с 9,3 процента от 1 април след вече реализирани 10 на сто от януари.
Димитров запозна работниците с приоритетите на КНСБ за следващите 5 години, целите по отношение на доходите, резулатите от положените усилия през изтичащия мандат. Посочени бяха предизвикателствата пред икономиката, трудностите в енергетиката и на пазара на труда.
