През следващите 5 години доходите ще вървят нагоре и факторите за това са няколко – бъдещата директива за адекватните минимални работни заплати, предстоящото членство в Еврозоната, средствата по линия на Европейския съюз, които ще се влеят в икономиката ни, горещият пазар на труда, който изпитва недостиг на кадри.
Това посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров пред делегатите на провелия се днес в Русе Седми конгрес на Националната федерация на енергетиците.
Димитров напомни, че преди 5 години на своя Осми конгрес конфедерацията е приела декларация, с която се поставя цел страната ни да достигне през 2022 година 1700 лв. средна работна заплата и 800 лв. минимална. В онзи момент изглеждаше много амбициозно, каза той. Президентът на КНСБ посочи, че не са верни твърденията за замразяване на минималната заплата и че финансовият министър вече се е ангажирал публично България да спази изискването на проектодирективата за адвекватните минимални заплати, според която минималната трябва да е поне 50 процента от средната за страната. Тласък за ръст на доходите ще даде и предстоящото членство в Еврозоната, тъй като опитът на присъединилите се Прибалтийски страни показва, че средногодишно заплатите там са се увеличавали с 20 на сто в годините преди приемането.
Визията на КНСБ за доходите ще залегне в програмата й за следващите 5 години, която ще бъде приета на Деветия конгрес, който ще се проведе на 10 и 11 май. В проекта й е залегнало БВП на глава от населението през 2027 г. да стигне до 70% от средноевропейското ниво през паритет на покупателна способност. При движение на икономиката нагоре, в резултат и от очакваните по линия на ЕС общо 50 млрд. лв., очакванията са средната заплата годишно да расте с 12-13%, а минималната изпреварващо със 17 на сто и да достигне необходимата заплата за издръжка.
Димитров засегна и актуалните проблеми в енергетиката. Той напомни, че все още няма проект на Енергийна стратегия на страната до 2030 г., въпреки обещанието такъв вече да е изготвен. Притеснения будят и залегналите ангажименти в Националния план за възстановяване и устойчивост в сектор Енергетика. Те бяха посочени детайлно в Становище на КНСБ.
Пред делегатите президентът на КНСБ обяви, че утре премиерът Кирил Петков и финансовият министър и вицепремиер Асен Василев ще се срещнат със синдикалните организации и работещите в „Мини Марица-изток“. Очаква се да разяснят плановете на правителството за бъдещето на въгледобива.
Димитров посочи, че при всички сключени Колективни трудови договори в сектора федерацията е била водеща в инициирането на конкретни параметри и акцентира, че при преговорите по колективните договори трябва да се взимат предвид инфлационните процеси, тъй като те диктуват по-висок ръст на възнагражденията.
Председателят на Националната федерация на енергетиците Георги Петров също изрази притеснения от заложените ангажименти в плана за възстановяване относно преструктурирането на БЕХ, намаляването на производството на енергия от въглища, липсата на дългосрочна визия за сектора.
Ние сме във фокуса на обществото и това е повод работодателите да гарантират справедливи възнаграждения, каза Петров. През последните години данните показват, че темповете на нарастване на средните работни заплати в енергетиката изостават спрямо тези в индустрията.
По време на конгреса делегатите преизбраха Георги Петров за председател на Федерацията.
