Отчетно-изборните заседания на Регионалните съвети на КНСБ в Русе, Разград и Шумен се проведоха на 4 и 5 октомври. Присъстваха президентът Пламен Димитров, вицепрезидентите Даниела Алексиева и Тодор Капитанов, директорът на ИССИО Любослав Костов, зам.-председателят на ЦКК Райна Джагалова, националните секретари Величка Микова и Иванина Янкова, както и председателят на НБС „Водоснабдител Мариян Бухов и зам.-председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването Пламен Радославов.
Организацията на събитията се осъществи с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“, а неин представител по време на заседанията бе Калина Дренска.
Синдикалните председатели от трите области приеха правилника за дейността си през новия мандат, отчетите на регионалните структури за предходния, както и плановете за синдикализация. Единодушно бяха одобрени и номинациите на Боянка Димитрова (РС Русе), Грациела Ранкова (РС Разград) и Радостин Стайков (РС Шумен) за областни координатори през следващите 5 г. Решенията ще бъдат гласувани от Координационния съвет на КНСБ.
Досегашният областен координатор на РС Шумен Анета Денева обяви официално по време на заседанието в града, че се оттегля от поста, а да заеме нейното място тя предложи Радостин Стайков – дългогодишен експерт в регионалния съвет. Пламен Димитров връчи на Анета Денева наградата на името на проф. Кръстьо Петков „За цялостен принос в развитието на синдикалното движение в България”.
Президентът на КНСБ запозна синдикалните лидери с приоритетите на конфедерацията и предизвикателствата пред страната след парламентарните избори на 2 октовмри в условията на икономическа и социална криза.
Конфедерацията има ясно послание към политическите формации в новия парламент – при каквито и да е междупартийни обстоятелства да бъде сформирано редовно правителство. На дневен ред има спешни въпроси, които няма как да бъдат разрешени без такова. Хората искат обедняването да спре и сигурност за работните си места, заяви президентът на синдиката.
Доходите трябва да бъдат повишени, така че да бъде компенсирана поне официалната инфлация от 17,7%, въпреки че загубата на покупателна способност при основните стоки и услуги достига 50%, уточни Димитров. Ситуацията около нас ни дава допълнителни основания да сме по-агресивни и да искаме повече. Нужни са 136 млн. лева допълнително в бюджета, за да може от 1 октомври на местата, където не е получено нужното увеличение, доходите да бъдат вдигнати с около 15%. Пламен Димитров допълни, че и помощите за най-бедните – 300 хил. лица и семейства, трябва да се покачат до 1000 лева. С настоящите помощи от 620 лева в момента хората могат да си купят 3 кубика дърва. През миналата година тази сума се равняваше на 6-7 кубика, обясни той.
Президентът разясни пред синдикалните председатели и темата за енергийните и газовите компенсации. Ако компенсациите за тока за небитовите потребители спрат, предприятията предупреждават, че това ще доведе до масови съкращения – между 80 и 100 хил. души може да загубят работата си. Що се отнася до високата цена на газа, Димитров посочи, че през 2022 г. трябва да бъде предвиден допълнителен ресурс в помощ на индустриите и топлофикациите. Ако цената на газа се задържи на тези нива, топлофикациите ще наложат нови увеличения на парното с 50-60%.
„Алтернатива няма. Трябва да има втора актуализация на бюджета за 2022 г. – с допълнителни разходи за заплати, за компенсации, за помощи на енергийно бедните“, категоричен бе президентът на КНСБ.
Пламен Димитров коментира нужните политики по доходите и за 2023 г. 12-13% ръст на доходите биха могли да компенсират загубите от 2022 г., тъй като се очаква и успокояване на инфлацията до 5-6 процентни пункта. Разбира се, обаче минималната работна заплата трябва да расте с по-високи темпове. 850 лева трябва да е тя от 1 януари догодина.
Във вторник – 4 октомври, Съвета на ЕС прие окончателно Директивата за адекватни МРЗ и насърчаване на колективното трудово договаряне. Този документ е със задължителен характер. Въпросът е как ще бъде транспониран, каза той. Освен че държавата се задължава МРЗ да бъде поне 50 процента от СРЗ, тя трябва и да насърчава колективното трудово договаряне по заплатите, което да достигне покритие от 80% сред работниците в България. Политиците няма как да избегнат този ангажимент, тъй като страната следва да докладва ежегодно постигнатите резултати пред Брюксел. „Държавите трябва да подпомагат сключването на КТД през закона и да насърчават страните по него към социален диалог, а преговорите се случват само през синдикатите, казва Директивата“, обясни Димитров.
За тези цели КНСБ призовава към промени в пет закона. Сред тях е Наказателният кодекс, в който трябва да бъде криминализирано нарушаването на правото на сдружаване; Законът за държавния служител, гласящ понастоящем, че държавните служители са лишени от право на колективно трудово договаряне; Законът за МВР, според който синдикатите в МВР не могат да членуват в конфедерации; Законът за съдебната власт. Кодексът на труда пък трябва да претърпи изменения, така че сключването на КТД да стане по-прозрачно и по-лесно, а работниците да бъдат мотивирани да станат синдикални членове.
Освен това Директивата поставя и ключово условие на работодателите, каза още президентът на КНСБ. Ако предприятие използва публични ресурси, трябва да има и сключен КТД с работниците и служителите си.
Всичко това накланя везните в полза на работниците и синдикатите, каза Димитров. Ето защо кампанията на конфедерацията за по-високи доходи няма да приключи бързо. Тя ще прерасне в постоянна битка за налагането на по-добри модели, заяви Пламен Димитров.
Тодор Капитанов припомни на синдикалните лидери, че според провелата се сред тях анкета през последните месеци 75 процента посочиха, че КНСБ трябва да предприеме национална кампания. Освен публичните акции в градовете, във всяко едно предприятие синдикалните лидери могат да изпратят искане до работодателите си за преговори за увеличаване на работните заплати, за по-добри условия на труд и др. „Ще упражняваме нужния натиск на всяко едно ниво, за да постигнем исканията си. Всички посочени днес въпроси правителството, което и да е то, трябва да реши от ден първи. Ние не можем да си позволим да дадем 100 дни толеранс“, категоричен бе вицепрезидентът.
Националният секретар Величка Микова запозна синдикалистите с последните изменения в Кодекса на труда. Иванина Янкова коментира дейността на конфедерацията по отношение на Националния план за действие за насърчаване на КТД и навлизащите нови теми в него – зелен преход, работа от разстояние и съвместяване на личен и професионален живот.
Вицепрезидентът Даниела Алексиева представи приоритетите на конфедерацията по отношение на организационното ѝ развитие. Привличането на младите хора в синдиката е от ключово значение. „Младите хора не са бъдещето, те са настоящето и трябва да работим на този принцип“, подчерта тя. Алексиева призова за развиването на потенциала на „Младежки форум 21. век“ и за разширяване на дейността и още по-усилена работа по една от най-успешните кампании на синдиката – „Моето първо работно място“. Тя коментира и необходимостта от назначаване на повече регионални секторни експерти, които да подпомагат синдикализацията и качеството и обхватността на КТД по места.
Пред синдикалните лидери в Русе главният икономист на КНСБ Любослав Костов разясни позициите на конфедерацията в макроикономически план. „Пари има. Дефицитът, така както е заложен в момента, е подценен. Според изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания приходите ще са повече от заложените в бюджета, БВП също ще е по-виск. Няма да е толкова страшно, колкото се описва в момента“, каза той.
