Още разяснения за правната уредба на задълженията за дежурство и разположение

Публикуваме отговор на въпрос от синдикален член, свързан с правната уредба на задълженията за дежурство и разположение. За новите моменти, произтичащи от промените в Наредбата за работното време почивките и отпуските (НРВПО), чиито изменения бяха обнародвани в Държавен вестник бр.78/30.09.2022 г., можете да прочетете тук.

 

Въпрос:

Здравейте! Прочетох статията на Чавдар Христов за дежурството и разположението, публикувана на сайта на КНСБ на 12.10.2022 г. 

Можете ли да ми отговорите на един допълнителен въпрос? Според чл. 13в, ал.1, когато особеният характер на работата налага, може да се уговори задължение за работника или служителя да е на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения. Това задължение възниква след договаряне, което се прави на основание чл. 13г., ал. 1.

Как обаче  и кой определя дали работникът заема длъжност, която е свързана с особен характер на работата?

В наредбата не се съдържа такава норма. Може ли да се приложи  чл. 13б, ал.1 от наредбата, според който при дежурство особеният характер на работата се определя от работодателя със заповед, след консултации с представителите на синдикалните организации и/или представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ?

Отговор:

В Наредбата за работното време отпуските и почивките няма пряк отговор на този въпрос. Можем да приемем този факт като непълнота на наредбата и да настояваме МС да го доуреди в НРВПО.

По мое мнение няма пречка по пътя на тълкуването на текстовете от наредбата да намерим практически верен отговор, който да бъде  възприет и наложен, без да се чака законотворческа намеса на МТСП, респективно МС.

Личното ми мнение, е че чл.13б, ал.1 НРВПО е приложим само за определяне на длъжностите за дежурство. Те се определят еднолично от работодателя за изпълняващите това задължение при спазване на изискванията за консултации със синдикални организации и/или представителите на работниците по чл.7, ал.2 КТ.

В хипотезата на чл. 13в. (1) НРВПО –разположение, предвид на това, че то се договаря между работодател и работник, приложението на чл.13б(1) НРВПО е невъзможно.

Изхождайки от буквата на закона – чл.139, ал.5 КТ[1], тълкувайки систематически, логически и граматически чл.13в, ал.1, приемам, че инициативата за договаряне е в ръцете на работодателя. Той има интерес да създаде и приложи задължението за дежурство, когато прецени, че има нужда от такова. Той ще предложи на съответния работник да се договорят, за да поеме работникът задължение за дежурство в рамките на изискуемите от наредбата условия. Той, работодателят, следва да прецени какъв е характерът на работата, за която е създадена дадената длъжност и дали е „особен“, каквото и да означава това.

Но не може да го наложи по административен ред, както при задължението за дежурство.

Задължение за режим на разположение ще възникне по пътя на и през двустранното договаряне. В рамките на възникналото по договорен път задължение за работника да бъде на разположение двете страни фактически заедно ще решат и това дали характера на работата, която изпълнява работникът, заемайки дадена длъжност, е „особен“. Щом са договорили, че ще има задължение за дежурство, то това означава че са приели и особения характер на работата. Но първоначалната преценка и инициатива е на работодателя. Давайки съгласие и приемайки задължението за дежурство, работникът фактически приема, че длъжността му има „особен характер“ . Няма никаква пречка в рамките на договарянето, преговарянето специално внимание да се отдели и на това кои са онези обективни факти, които правят характера на изпълняваната работа „особен“.

Поддържам написаното в основната статия относно възможността в КТД да се договорят клаузи относно задължението за разположение, но с условие те да бъдат приети, санирани, чрез индивидуалното договаряне.

С готовност за коментар и по други въпроси.

Октомври 2022 г.                     Чавдар Христов – консултант на КНСБ по трудовоправни въпроси

 

[1] Чл.139 „(5) За някои длъжности поради особения характер на работата може да се установява задължение за дежурство или за разположение на работодателя през определено време от денонощието. Редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят с наредба на Министерския съвет.“