Синдикати и народни представители от ПП „Продължаваме промяната“ обсъдиха днес в Народното събрание позициите си относно удължаването на бюджета за 2022 г., както и визията си за параметрите на бюджета за следващата година и необходимата политика по доходите. Срещата се осъществи по инициатива на втората политическа сила в парламента.
Представители на КНСБ в дискусията бяха главният икономист на конфедерацията и директор на ИССИ Любослав Костов и консултантът по социална защита Ася Гонева. От страна на КТ „Подкрепа“ участваха вицепрезидентът на синдиката инж. Иоанис Партениотис и икономическият съветник Ваня Григорова.
Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев, както и Даниел Лорер, Андрей Гюров, Искрен Арабаджиев, Калоян Икономов и акад. Николай Денков бяха представителите на партията.
Бившият финансов министър Асен Василев представи предложението на политическата сила за бюджета за 2023 г. Според политиките, заложени в него, е необходимо увеличение на МРЗ от 710 на 860 лева, предвижда се ръст от 50% на данъчните облекчения на деца и около 2,5 млрд. лв. допълнителни разходи в пенсионната система. В предложението на „Продължаваме промяната“ е заложен и дефицит от 2,1%. Позицията на партията е, че удължаването на бюджета за 2022 г. и замразяването на минималната работна заплата ще бъдат пагубни за много хора. Съпредседателят ѝ Кирил Петков изрази надежда първата политическа сила ГЕРБ-СДС да промени мнението си и да подкрепи предложението за внасяне на нов бюджет.
„Бюджет за 2023 г. трябва да има“, каза Любослав Костов. Той посочи, че представеното предложение отговаря в много отношения на исканията на синдикатите. „Най-важното е обаче да бъде съставена политика по доходите, която компенсира инфлацията. Ние смятаме, че инфлацията не се движи от потреблението. Напротив, стимулирането на потреблението чрез увеличаване на доходите стимулира икономическия растеж на държавата“, категоричен бе главният икономист на КНСБ.
Костов призова представителите на „Продължаваме промяната“, както и всички други парламентарно представени партии, да търсят по-активно диалог и решения на спорните въпроси, свързани с доходите, и да бъдат качествено разглеждани и обсъждани политики, които биха били в полза на гражданите, независимо от това коя политическа сила ги предлага.
Любослав Костов припомни също, че е емпирично доказано, че МРЗ няма отрицателно влияние върху бизнеса, а напротив – с повишаването на минималните възнаграждения се увеличава заетостта, което се наблюдава и у нас през последните години. Той допълни и че според Директивата за адекватни минимални заплати МРЗ трябва да бъде поне 50% от средната за страната, но това е долният праг. Основната цел в перспектива е МРЗ да достигне заплатата за издръжка.
На срещата бе коментирана и темата за въвеждането на необлагаем минимум. „Данъчно-осигурителната ни система е рестриктивна. Един човек на МРЗ поема по-голяма осигурителна тежест от друг, работещ със заплата от 10 хил. лева например“, обясни главният икономист на КНСБ.
В края на разговорите Кирил Петков призова представителите от КНСБ и КТ „Подкрепа“ по време на утрешния протест, 11 ноември, да се фокусират върху това да убедят всички партии от НС да разсъждават като синдикатите.
