Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ, в интервю за предаването „Това е България“ на радио „Фокус“ по темата за бъдещето на комплекса „Марица изток“.
– Според амбициозната стратегия за развитие на българската енергетика до 2053 г. на служебния кабинет се предвижда строежът на 4 нови ядрени реактора и се залага на максималното удължаване на живота на тецовете. Никой обаче не казва как конкретно ще се удължи техния живот, липсва конкретика в цялата стратегия. Затова от синдикатите я наричат „идея за стратегия“.
До 2025 г. България трябва да намали въглеродните емисии с 40% спрямо нивата им от 2019 г. Срокът за договарянето е 31 март. Независимо от почти единодушното гласуване в парламента от ЕК ясно ни беше обяснено, че заложените от нас ангажименти в плана: да съкратим въглеродните емисии с 40% представляват параметър, който не може да се промени. Т.е. България трябва да покрие определени договорени цели, за да получи плащане. В интервю за „Това е България“ преди 2 месеца вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов съобщи, че от синдиката са отправили към служебното правителство предложение за изграждане на индустриална зона в комплекса „Марица изток“, която да започне подготовката на терените и привличането на инвеститори. Докъде стигна съвместната им работа с ресорните министерства? Гост в студиото е вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, от когото очакваме и подробностите. Г-н Атанасов, няма публична информация какво точно се прави за запазване на тецовете. Вие разполагате ли в КНСБ с такава?
– Ще си позволя да ви поправя, че става въпрос за намаляване на емисиите с 40% – това, което сме поели като ангажимент по НПУВ, е само в сектор „Енергетика“. Ако беше поет ангажимент за 40% изобщо за намаляване на емисиите, ние сме го изпълнили – България съгласно това, което се прие по Пакета „Fit for 55“, трябва до 2055 година заедно с останалите европейски страни да намали емисиите с 55% спрямо 1990 година – ние това сме го направили.
По последните данни от това, което се дава като инвентаризационен отчет на емисиите, ние сме 51%. Така че сме шампиони в това отношение в Европейския съюз. И нека само да подчертая, че емисиите, които България дава в ЕС, са 1,5%. Това заиграване с емисиите и с тяхното намаление ни идва малко в повече. Нека да бъдем реалисти. За нас емисиите са важни дотолкова, доколкото струват определена цена. Преди известно време започнаха на около 20 евро, 40-50 евро, сега за съжаление отиват към 100 евро, което с намаляването на цената на електроенергията, отново поставя под въпрос доколко ефективна ще бъде работата на „Марица Изток“, и на останалите мини, разбира се. Това е важното, върху което трябва да се съсредоточим.
Самият Пакет „Готови за 55“ ще ни наложи изключително много ограничения още от 2025-26 година, които действително ще ни принудят отново да намалим работата на електрическите централи. И ако трябва да бъдем реалисти, оттам ще дойде всъщност намалението на емисиите в енергетиката. Това, че ние чисто икономически ще се принудим полека-лека да намаляваме производството от въглища. На вашия въпрос: 2030-2038 година. Ние сме категорични.
Това, което е по-скоро визия за енергийна стратегия. Там това, което и на нас ни показаха, дори и затваряне почти изцяло през 2030 година. Ние разбира се реагирахме, поискахме да видим стъпката след 2030-2035 година, остана поне още 1 терават, което не зная дали ще го видим в това, което се очаква да се подготви на базата на тази стратегия, а това е липсващото звено – енергийната стратегия на България 2030-2050 г.
– Какво ще замести липсващото звено в стратегията, в пакета за договаряне.
– Имате предвид новия пакет, за да сложим нещо на масата пред ЕК, защото ние държим да отпадне това изискване за 40%, което между другото, отварям скоба, ние вече не го изпълняваме. За 2022 година трябваше да намалим емисиите с 1.5 млн. т, 2023 година с още 3 млн. т, ние ги вдигнахме с около 5 млн. т само миналата година, защото слава Богу, запазихме тецовете, те работят и осигуряват заедно с АЕЦ тези 8 милиарда, които даваме за компенсации на бизнеса заради високите цени на електроенергията.
Как ще го заместим това липсващо звено? Трябва да го видим в енергийната стратегия. И по какъв начин ще се развие енергийният комплекс „Марица Изток“, за да остане енергиен комплекс, как ще се развият останалите засегнати региони – Перник, Кюстендил. Това е изключително важно. Много често напоследък ни обвиняваха, че сме „кафяв синдикат“ – не, не сме. Ние също искаме да има чист въздух, да намалеят емисиите.
Трябва да посочим с конкретни стъпки. 2030 година ние ще си работим с тези мощности, които имаме. Аз лично съм песимист, че това нещо ще се случи по чисто икономически причини. И тук вече трябва много да внимаваме – по какъв начин ще развием комплекса „Марица Изток“ и по какъв начин ще започнем да изграждаме тези ВЕИ, дали ще бъдат фотоволтаици, дали ще бъдат вятърни централи, дали ще бъде геотермална енергия, трябва да бъде изключително ясно. Има светлинки в тунела. Примерно последните проекти по ПВУ, които са свързани с енергийна ефективност на сградите, на това промишлените предприятия сами да произвеждат електроенергия, за да им бъде по-евтина и да не се плащат такива скокове на електричеството, защото ако сега наблюдаваме леко понижение, съм убеден, че след 1-2 години, или следващата зима още, цените пак могат да ударят небето, и това да се отрази на промишлеността. Така че всички тези инициативи, свързани с ВЕИ, са много добри. Трябва да се направи и ПАВЕЦ например и т.н. Но не бива едното да става за сметка на другото. Няколко пъти се обърнах включително и към медиите: да спрем да противопоставяме въглищните централи и развитието на ВЕИ-ата. По никакъв начин няма да се съглася с това, което се насажда, че едва ли не дайте да ги спрем тези въглищни централи, за да можем да освободим място за ВЕИ-ата, защото за всяко едно евро, вкарано във ВЕИ-ата, трябва още едно евро за мрежата. Мрежата ни в момента не може да поеме повече от 4 гигавата ВЕИ-та, а заявките в ЕСО са за над 30 гигавата. Какво означава това? Трябва все пак да има някакъв план. Трябва да сме наясно какво се случва.
– Какво предлагате от КНСБ? Какво смятате, че може да се сложи на масата на 31 март?
– За съжаление, още не участваме в работната група, която е в Министерството на енергетиката.
– Нали трябваше да се сформира?
– Да, тя може би е сформирана. Ние поискахме да участваме, защото президентите на двата синдиката ще бъдат част от преговорния екип с ЕК.
За съжаление, досега не сме поканени на заседание на работна група. Ще попитаме тези дни отново какво се случва, ще попитаме и вицепремиера Атанас Пеканов, който е другото звено, което трябва да се включи в преговорите, заедно с Министерство на енергетиката и Министерство на околната среда и водите, докъде са стигнали нещата.
Чухме няколко пъти, включително министъра на енергетиката, че е намерил големи инвеститори, които ще правят около 3 гигавата ВЕИ-та в различни части на Маришкия басейн и т.н. Ние естествено се притеснихме до известна степен от тези намерения, защото пак нещата се случват без яснота. Първо настояваме, когато се говори с такива големи размери, примерно по 1 гигават, това нещо да бъде обвързано задължително с производството на зелен водород, защото това е бъдещето. Ненапразно България спечели един от тези 9 проекта в Европа, свързан с производство на водород. Иначе самото производство на електроенергия от фотоволтаици мен ми напомня на това, което се случи през 2012 г.
Ние настояваме много отдавна „Марица Изток“ да не бъде разделена на парчета и някакви инвеститори там да почнат да строят нещо, което ние да не знаем, и хората вътре да не знаят. Хората това ги притеснява. Затова поискахме да се направи общ устройствен план на целия комплекс, в който да бъдат определени зони, както за индустриално развитие, така и зони за разполагане на фотоволтаични паркове, зони за аграрни и горски нужди и т.н. със съответната инфраструктура.
Нали говорим за справедлив преход, за това, че никой в тези региони няма да бъде изоставен, най-вече хората. Всичко това, което правим, е да бъдем честни с хората, за да знаят те какво се случва. Работниците трябва да участват в целия този процес, за да бъде преходът наистина справедлив – ние го възприемаме това буквално – никой да не бъде изоставен. Затова поискахме да се направи първата стъпка: общ устройствен план, в който да бъдат определени тези зони. След това да се създаде голям комплекс – това е залегнало в Плана за възстановяване и устойчивост, с икономически зони. Разбира се, ние, мислейки именно за хората и за това те да участват в целия този процес, поискахме създаване на дружество, това е може би новина, която сега ще я кажа – в това дружество 60% ще бъдат на Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД, 20% на Мини „Марица Изток“ и 20% резервиран пакет за служителите и работниците на „Марица Изток“. Това е специално за мините.
– Т.е. това е работническият колектив, който ще участва вътре в изграждането на комплекса?
– Точно така. Това е едното предложение.
Другото, което беше в Плана за възстановяване и устойчивост, сега мина към Териториалните планове за справедлив преход, които, за съжаление, са на трупчета. Предложихме създаването на предприятие Конверсия на въглищните региони, което да се занимава именно с рекултивацията на тези терени и подготовката за различните видове бизнеси. Дали ще бъдат фотоволтаици, производство за части за ВЕИ, на електроавтомобили, каквото и да е. Идеята е този парк да привлече инвеститори. За да стане това, трябва да има инфраструктура. И това е голямата задача на държавата. А тя да намери след това финансовите инструменти, с които това да се случи и по какъв начин да си върне тези средства.
Ние предлагаме в това предприятие – Конверсия на въглищните региони, да бъдат пренасочени поне 1500 от работещите в мините, които не се преквалифицират. Когато хората видят, че нещо се прави, едва тогава могат да повярват. Един колега има много хубав термин – „енергиен национализъм“. Такъв ни трябва в този момент. Трябва да имаме енергиен реализъм какво точно искаме да направим. А този план за съжаление липсва все още.
– Стигнахме до фотоволтаичните централи – какво е вашето предложение? За какво настоявате, г-н Атанасов?
– Само да уточня, че нашето предложение все пак е свързано с това, което България трябва да представи пред ЕК. То е малка част от нещо по-голямо. Но съм убеден, че всъщност декарбонизацията на енергетиката е свързана до голяма степен с енергийна ефективност и с намаляване на енергийното потребление. В тази връзка това, което преди малко казах, всъщност беше за „Мини Марица Изток“. За ТЕЦ „Марица изток – 2“ предложихме, тъй като е оператор за производство и продажба на електрическа енергия, създаването на виртуална фотоволтаична централа – нещо, което е изключително модерно и се радвам, че от Министерството на енергетиката прегърнаха идеята и тя е възможност да се финансира и от ППУ. Ние предлагаме да бъдат изградени 100 броя фотоволтаични инсталации в района, особено на двете големи селища Раднево и Гълъбово, които да бъдат разположени на частни и общински сгради. Около 3,4 млн. евро ще струва.
– И може да бъде финансирано по Плана за възстановяване и устойчивост.
– Да, и средствата могат да се събират и от Министерство на енергетиката, и от БЕХ. За целта предлагаме ТЕЦ 2 да направи своя собствена компания, както е примерно ВЕЦ към АЕЦ „Козлодуй“, да организира закупуването на необходимите фотоволтаични панели, конструкции, електрически системи, електромери и т.н. Проектът е както малък, така и много голям, ще бъде пилотен и бързо осъществим. А работниците от централата ще имат собствено участие в изграждането на ВЕИ.
– И пряк ефект.
– Да. Това предложение ние го внесохме в Министерство на енергетиката и получихме положителен отговор. Единственото, което трябва да бъде променено много бързо, е, че трябва да има законодателство за създаване на такива енергийни общности, енергийни кооперативи. В момента в България няма.
– А тези фотоволтаични централи, тази ваша идея за тях, тя част от Териториалните планове за справедлив преход ли е или те са нещо съвсем различно?
– Не са различно. Доскоро Териториалните планове за справедлив преход се свързваха с Плана за възстановяване и устойчивост. И даже в преамбюла на Териториалните планове имаше вкарано същото, което вкарахме в НПВУ за тези 40%. Ние настояваме това да отпадне, и сигурно ще отпадне, и настояваме да бъдат махнати тези 15 000 човека, които се оказа, че ще бъдат освободени. Вместо да казваме колко хора ще бъдат освободени, нека да направим така, да покажем две стълбчета: в момента работят примерно 30 000 човека – през 2030 година ще работят 35 000 човека, ще бъдат намалени 10 000 работни места, свързани с производството на въглища, но ще бъдат добавени 20 000 работни места, свързани с ВЕИ. Това е важното да се показва. Проблемът тук е много по-сериозен даже в сравнение с ПВУ. Ако до средата на юни не представим Териториалните планове за справедлив преход, ще загубим 850 млн. евро. А това са средства, насочени буквално за хората в тези региони. Тези 850 млн. евро са 70% от средствата от Фонда за справедлив преход. И да ги загубим не бива да допускаме, защото вече загубихме 100 млн. евро за 2022 година.
– И на финала, г-н Атанасов, съвсем кратко да ни кажете за становището от заседанието на Икономическия и социален съвет, което се състоя в петък.
– За да помогнем на държавата да подготви тези необходими документи за преговори с Европейската комисия, буквално в петък Икономическия и социален съвет на Република България прие становище, свързано с преглед на всички документи в енергетиката. Повярвайте ми, те не са малко, и никой не ги разглежда по начина, по който би трябвало да бъдат разглеждани – в синергия, т.е. да бъдат допълвани, в синергия като цели, и като финансови стимули, и обосновка, и възможности за развитие на енергетиката. В това наше становище, докладчици бяха президентът на КНСБ Пламен Димитров и Мария Минчева от страна на работодателите, ние се опитахме да насочим държавата в тази посока, като обърнахме, разбира се, най-много внимание на Интегрирания план за климат и енергетика, в който всъщност единствено официално приет документ от ЕК, свързан с развитие на енергетиката и постигане на климатична неутралност. Там има доста стари неща, които трябва да бъдат променени във връзка с „Подготвени за 55“. Това трябва също да стане до средата на тази година. В становището посочваме отново това, което говорихме преди малко – трябва да има системен подход за развитие на ВЕИ, да става всичко много внимателно и премерено, и разбира се, настояваме за участие на социалните партньори във всички тези процеси, и то плътно участие.