Проблемите на Шумен и възможните решения, за да останат младите хора да живеят в града, бяха обсъдени на среща днес на КНСБ с двама от кандидатите за кмет на общината – Георги Колев, издигнат от ГЕРБ, и Николай Колев, номиниран от „Продължаваме Промяната – Демократична България“.
В обсъждането, което е част от традиционните дискусии, организирани от конфедерацията преди изборите за местна власт, участваха президентът на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентът Даниела Алексиева, областният координатор Радостин Павлов, председатели на синдикални организации от различни сектори.
Президентът на КНСБ посочи, че основният фактор, който определя решението къде да живее човек, е достойният, достатъчен и сигурен доход. След него се нареждат здравеопазване, образование, градска среда и т.н. Ето защо общините трябва да правят всичко възможно, за да привличат инвеститори и да се рекламират като място с качествени работници. Всичко, което допринася за задържането на младите хора, трябва да се приоритизира. Всичко, което пречи, да се минимизира, каза Димитров.
Синдикалните председатели поставиха въпроси към кандидат-кметовете, свързани със здравеопазването, образованието, градският транспорт, управлението на европроекти.
След дискусията Пламен Димитров участва в заседание на Регионалния съвет в Шумен и коментира исканията на конфедерацията за бюджета за догодина и гарантирането на енергийната сигурност на страната чрез запазване на въглищните централи.
31-32 процента средно ще е увеличението на средните заплати в бюджетния сектор от началото на 2022-а до края на тази година в резултат от усилията ни. Това са две години работа на конфедерацията и нейните федерации, за да постигнем това увеличение. Това изпълнява нашата цел от края на 2021 г. да компенсираме инфлацията, която НСИ отчита като индекс на потребителските цени. Точно 30 процента е кумулативната инфлация за тези две години, обясни Димитров. Той обясни, че има и агенции, които не са получили никакво или много ниско увеличение, като ИАРА и Агенцията за борба с градушките.
За 2024 г. искането на конфедерацията и за бюджетния, и за частния сектор е поне 15 процента ръст на заплатите и не по-малко от 10 процента реален ръст, каза Димитров. В агенциите, които изостават с увеличението на възнагражденията, конфедерацията ще настоява за вдигането им с 20 на сто, а във фонд „Земеделие“, където две години не е имало никакъв ръст – с 30 процента.
Енергийната сигурност на страната минава през максимално дълго запазване на тецовете, но по начин, по който те могат да работят, а не с неизпълними и фалшиви обещания, коментира Димитров сътресенията в енергетиката, предизвикани от изискванията и сроковете по Зелената сделка.
