Според нов доклад на Международната организация на труда (МОТ) правителствата не успяват да използват пълноценно мощния потенциал на социалната защита, за да противодействат на последиците от климатичната криза и да подкрепят справедливия преход. Докладът също така констатира, че онези страни, които са най-уязвими от последиците от изменението на климата, често имат най-ниските нива на социална защита.
Докладът за световната социална защита 2024-26: Универсална социална защита за действия в областта на климата и справедлив преход установява, че за първи път повече от половината от световното население (52,4 процента) има някаква форма на социална защита. Това е увеличение от 42,8% през 2015 г. – годината, в която бяха приети Целите за устойчиво развитие.
Въпреки това в 20-те страни, най-уязвими от климатичната криза, 91,3 на сто от хората (364 милиона души) все още нямат никаква форма на социална защита. Погледнато по-широко, в 50-те най-уязвими от климата държави, 75 процента от населението (2,1 милиарда души) няма никакво социално покритие.
Тези пропуски са особено значими, като се има предвид потенциалната роля на социалната защита за смекчаване на въздействието от изменението на климата, подпомагане на хората и обществата да се адаптират към новата климатично нестабилна реалност и улесняване на справедлив преход към устойчиво бъдеще.
„Изменението на климата не признава граници и ние не можем да изградим стена. Климатичната криза засяга всички нас и представлява единствената, най-сериозната заплаха за социалната справедливост днес“, каза Гилбърт Ф. Хунгбо, генерален директор на МОТ. „Много от страните, които изпитват най-бруталните последици от тази криза, са особено зле подготвени да се справят с тях“, посочва той.
„Универсалната социална защита е на първо място в списъка с инструменти, които имаме на разположение, за да ни помогнат да гарантираме, че климатичната криза няма да задълбочи съществуващите неравенства и изключване в засегнатите общности“, допълва генералният директор на МОТ.
Социалната защита може да помогне на хората да се адаптират и да се справят със свързаните с климата сътресения, предоставяйки сигурност на доходите и достъп до здравеопазване.
Освен това социалната защита може да даде възможност за по-устойчиви икономически практики. Това включва подкрепа на работниците с обучение и повишаване на квалификацията, така че те да бъдат оборудвани със знания и умения за заетост в екологични и нисковъглеродни сектори. Социалната защита също така гарантира, че всички работни места са достойни, с адекватна защита и обезщетения.
„Социалната защита е от съществено значение, за да се гарантира, че продължаващият преход към зелена и нисковъглеродна енергия не изоставя никого“, добави той.
Въпреки ролята си на катализатор и средство за положителни действия в областта на климата, правителствата не успяват да се възползват максимално от потенциала на социалната защита, до голяма степен поради постоянни пропуски в покритието и значителни недостатъчни инвестиции.
Средно страните харчат 12,9 процента от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за социална защита (с изключение на здравеопазването). Въпреки това, докато страните с високи доходи харчат средно 16,2%, тези с ниски отделят само 0,8% от своя БВП за социална защита. Страните с ниски доходи – които включват държави, най-уязвими от въздействието на изменението на климата – се нуждаят от допълнителни 308,5 милиарда щатски долара годишно (52,3 процента от техния БВП), за да гарантират поне основна социална защита. Освен това ще е необходима и международна подкрепа.
Докладът призовава за решителни политически действия за преодоляване на пропуските в защитата, като твърди, че „е време да се повиши залога“ и да се инвестира значително в социалната защита.