„Мълчанието първо трябва да се наруши от държавата. Тя трябва да предприеме ход за ратифициране на Конвенция 190. Това нейно мълчание е неприемливо на фона на този траен проблем с насилието и разширяването на насилието в сферата на труда. КНСБ ще положи всички усилия, за да насърчи държавата за това, за да се вземат по-адекватни законодателни мерки за ограничаване на насилието на работното място“. Това каза пред БНР зам.-председателят на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова преди международния форум „Борбата на синдикатите с насилието и кибернасилието в света на труда в рамките на насърчаването и прилагането на Конвенция 190 на Международната организация на труда“. На форума ще участват представители на 23 държави и 35 синдиката от Европа и Азия. „Конвенция 190 беше приета през 2019 г. В рамките на 7 години се разработва този документ. КНСБ очакваше да бъде подкрепена от страна на държавата, за да може да бъде една от първите държави, която ще ратифицира тази Конвенция. Уви, в рамките на 5 години все още не сме ратифицирали Конвенцията“, обясни тя.
По думите ѝ правителството отказва да я ратифицира поради решение на Конституционния съд по повод Истанбулската конвенция и използването в нея на понятията „джендър“ и „пол“. Понятието „джендър“ в Конвенция 190 обаче не е споменато, подчерта Иванова и изказа мнение, че това решение трябва да бъде преразгледано. „Това мълчание на държавата води до задържане на процеса и лишаване от правото на всеки човек на работното място да работи без насилие и тормоз, включително основано и на пол“, обясни тя в предаването „Преди всички“. По думите ѝ в рамките на 5 години 45 държави са ратифицирали Конвенцията, като сред тях са Румъния, Гърция, Италия и Испания. „КНСБ продължава да настоява да се ратифицира. Този документ ще даде права, които са в сферата на труда и са в полза на работника. Тормозът и насилието на работното място се прехвърля и вкъщи и обратното. Искаме документ, който да бъде въведен и в националното законодателство. В нашия Кодекс на труда нямаме обосновка на понятието тормоз и особено сексуален тормоз на работното място. С ратифицирането на Конвенцията се налага и промяна в трудовото законодателство“.
Насилието и тормозът са различни понятия, напомни Виолета Иванова и посочи, че насилието се дефинира по скоро като физическо насилие и е разгледан в Закона за домашното насилие. Тормозът и сексуалният тормоз на работното място е залегнал в Закона за защита от дискриминация, но там те са много общи, смята тя. Според нея Конвенцията ще обхване всички икономически дейности, дори и хората в сивата икономика, стига да докажат, че това деяние се е извършило на работното място. По думите ѝ след ратификация работодателят ще трябва да предвижда превенция и мерки за информираност относно насилието и тормоза на работното място. Тогава и работниците ще бъдат информирани и ще могат да сигнализират при такъв случай, отбеляза тя. КНСБ е направила проучване за сексуалния тормоз на работното място, което е показало, че този проблем все още остава скрит, защото не се осъзнава и не се коментира в обществото. Изследването показва, че насилието и тормозът на работното място са широко разпространени. Близо 18% от хората споделят, че върху тях е имало такова нежелано поведение, посочи Виолета Иванова. Според нея докладването за такъв случай е много рядко заради страха за работното място и неубедеността, че ще се постигне някакъв ефект.
„Хората са по-затворени в себе си. Трудно се събира информация за сексуалния тормоз. У нас възприятията за такъв тормоз все още са част от нашата национална и корпоративна култура. Това поведение има вкоренени стереотипи, които се основават на народопсихологията, на социалните роли“, коментира тя. По думите ѝ, ако потърпевшите докладват за нежелано поведение, те се усещат застрашени, несигурни и безпомощни. Така темата остава на заден план, изтъкна тя.
Цялото интервю с Виолета Иванова може да чуете тук.