В Кодекса на труда не се съдържат определения за „тормоз“ и „насилие“ при осъществяване на трудови правоотношения. В трудовото ни законодателство липсват адекватни определения и норми за превенция и защита срещу насилие и тормоз на работното място. Това посочи Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ, при представянето днес на изследване, проведено с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт за сексуалния тормоз на работното място. Резултатите и изводите от проучването бяха изнесени и от Калина Дренска, проектен координатор на Фондацията, в рамките на втория ден от провеждащата се международна конференция на Паневропейския регионален съвет на Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC). КНСБ е домакин на събитието, посветено на борбата с насилието и кибернасилието в света на труда и ратифицирането на Конвенция 190 на МОТ.
Приемането на конвенцията ще гарантира по-добра и адекватна защита на правата на гражданите, тъй като доразвива редица международни актове в областта на правата на човека, по които държавата ни е страна и има ангажименти. Необходимостта от подобна уредба става още по-наложителна заради бързото развитие на новите форми на труд в дигиталния свят като дистанционната работа, работата чрез платформи, и др., каза още Иванова.
Тя обясни, че сексуалният тормоз е поведение, което създава враждебна, обидна, унизителна или заплашителна среда и в частност – отказът или принудата да се приеме такова поведение, може да повлияе при вземането на решения, засягащи личността. Той предизвиква емоционална нестабилност, засяга личностната самооценка, накърнява честта и достойнството и води до непълноценност. Проявленията са шеги, закачки, коментари за интимния живот, за външния вид, жестове с подчертано сексуален характер, докосвания и т.н. Според европейското и българското законодателство, сексуалният тормоз е противоправно поведение, което е криминализирано и наказуемо.
Проучването на ФФЕ е проведено от 15 юли до 30 август тази година сред 839 лица, от които 80,5 на сто са жени.
Сред констатациите е, че значимостта на проблема за сексуалния тормоз на работното място не се възприема за актуален, не се коментира и осъзнава от обществото. Той се подценява и се вкарва в контекста на ежедневните трудности, с които се сблъскват работещите, смятайки че това е нормален елемент от бита и живота. От участниците в анкетата 18,9 процента посочват, че са изпитали нежелано поведение на работното място.
Сред наблюдаваните форми на сексуален тормоз, за който признават общо 139 лица, най-разпространени са неуместните погледи и подмятания, следвани от неприлични сексуални шеги или обидни забележки за тялото или личния живот. 28% от жертвите не са реагирали по никакъв начин, 30 на сто посочват, че не знаят как, 1,3 на сто са съобщили на психолог или социален работник.
В повечето случаи жертвите не докладват защото смятат, че нищо не може да се направи (45%). Тревожен е фактът, че за 45% от жертвите, не се възприема като проблем. Причините да не реагират е чувството, че не е „нещо чак толкова сериозно“. За други 15% причината се свежда до незнание към кого да се обърнат и какво да направят. Това е следствие от липсата на информираност и познание по проблема и процедури за защита. Значителна част от жертвите не реагират на насилника от опасенията, че положението ще се влоши (20%) или от страх, че може да се отрази негативно на работата, позицията и кариерното развитие (10%).
Данните показват още, че сексуалният тормоз обикновено се върши от лице, което поради служебните си правомощия или старшинство има възможност едностранно да поставя в унизителна ситуация подчинените си и да влияят на служебното израстване или работната среда на тормозения. Независимо от кого е предизвикан – началник, колега или клиент/пациент ефектът от него засяга по пряк или косвен начин отново всички в колектива и се отразява на работния процес.
Според изследването едва за 35% от участниците в него работодателят прави достатъчно за предотвратяване на сексуалния тормоз. Според българското законодателство работодателят е необходимо да провеждат превантивни мерки. Ръководството на компанията е длъжно да разработи правила и мерки за защита от СТРМ.
31.3% споделят, че във фирмата/институцията, в която работят, има етичен кодекс/кодекс на поведение. От тях 95,7% са членове в синдикат.
На база на изводите от проучването се препоръчва ускоряване на процеса по ратифициране на Конвенция 190 на МОТ и по бързото прилагане в националното законодателство. Целта е да се внесе повече спокойствие на работните места, да се гарантира правна защита за едно от базовите човешки права, подкрепена с реални мерки и ангажименти: както от страна на държавата, така и от страна на работодателите. Необходимо е и повишаване на информираността за проблема.
