– Госпожо Йонкова какви са исканията, които КНСБ отправя към кандидатите за народни представители? Официално те ще бъдат представени след като се сформира 51-то Народно събрание, но и отсега може да се каже.
– Пет са ключовите послания и искания на КНСБ към кандидатите за народни представители, които участват в изборите за парламент и към следващото правителство – в областта на икономическата и подоходната политика, социалната сигурност, зеления и дигитален преход, социалния диалог и колективното трудово договаряне и пазара на труда.
В областта на икономическата и подоходната политика КНСБ настоява за ускорени стъпки за присъединяване към Еврозоната, ОИСР и сухопътен Шенген с цел достигане на БВП на глава от населението поне 70 % и компенсация на един нает по Паритет на покупателна способност в размер на поне 67 % от средноевропейските стойности към 2027 г. Освен това ние настояваме и за изготвяне на методология за официално измерване на „Заплата за издръжка“ по примера на приетата през 2024 г. дефиниция на МОТ, в която четирите основни групи, които се измерват са разходите за храна, за образование, здравеопазване и за жилище, а над тях всяка държава може да прецени какво да допълни според своята специфика. Това би следвало да служи като референтна стойност за провеждане на ежегодна политика по доходите.
КНСБ настоява и за договаряне между социалните партньори на минимални работни заплати по икономически дейности и категории персонал.
Необходима е и ежегодна хоризонтална политика по доходите в обществения сектор, която да гарантира поне 10% ръст на заплатите на работещите в отделните сфери – образование, здравеопазване, земеделие, култура, транспорт, държавно управление. За 2025 г. това означава осигуряване на средства за перо „Персонал“ в размер на не по-малко от 1,8 млрд. лв.
КНСБ от години настоява за преструктуриране на данъчната система в България – въвеждане на 15 % данък върху доходите на физическите лица, въвеждане на 15 % данък върху доходите на юридическите лица, намаляване на общата ставка на ДДС на 15 %. Също така въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ и/или значително увеличаване на размера на данъчните облекчения за семейства с едно, две или повече деца. КНСБ настоява и за възстановяване на 20% на намалените ставки на ДДС за хляб, брашно и ресторантьорски услуги, което е предвидено в проектозаконите за 2025 г.
В областта на социалната сигурност КНСБ настоява максималният осигурителен доход през 2025 г. да нарасне с около 14 %, тоест с ръста на средния осигурителен доход за 2024 г. и да стане 4275 лв., а не 4130 лв. както се предвижда в указанията на министерството на финансите. Минималният осигурителен доход за всички осигурени лица, в т.ч. самоосигуряващите се, пък трябва да се предвиди най-малко на нивото на МРЗ за страната (1077 лв – ръст с 15,4%.), без да се допуска изключение за отделни групи осигурени лица (селско-стопански производители, тютюнопроизводители и т. н.);
С бюджетната процедура за 2025 г. трябва да се предвиди още:
– Осъвременяване на пенсиите от 01.07.2025 г. по „швейцарското правило“, като по отношение на максималната пенсия се приложи съотношението по това правило за 2024 г. – около 10%. Така максималната пенсия да се установи на 3740 лв. като първа стъпка към постепенно увеличаване съотношението минимална – максимална пенсия и отпадане на т. н. „таван“;
– Минималното обезщетение за безработица да се увеличи с ръста на МРЗ за 2025 г., което би означавало поне 21 лв. минимален дневен размер на обезщетението за следващата година;
– Максималният размер на обезщетението за безработица да се увеличи с ръста на средния осигурителен доход за 2024 г, което би означавало около 122 лв. максимален дневен размер, при допускане за ръст на средния осигурителен доход с около 14 %.
В областта на зеленият и дигитален преход исканията на КНСБ са свързани с актуализиране на националните приоритети и цели за енергиен преход и климатични политики с участието на социалните партньори: изготвяне на позиция и активно участие на държавата в започналите процеси на предоговаряне Европейската зелена сделка; преразглеждане на проекта за Енергийна стратегия до 2030г. с визия до 2050 г. в съответствие с целите на актуализирания ИНПЕК; изготвяне на Национален план за действие за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, разработен на базата на задълбочен социално-икономически анализ на изпълнението на Европейския зелен пакт в България.
Настояваме да се определят националните приоритети за нисковъглеродни инвестиции, които могат да бъдат финансирани по двете основни линии на Плана за възстановяване и устойчивост – Многогодишната финансова рамка и Ново поколение ЕС.
КНСБ подкрепя инициативата на Европейската конфедерация на профсъюзите, Комисията да създаде Европейска директива за справедлив преход, която да съдържа правна рамка за защита на социалните и трудови права на работниците по време на прехода, чрез силен социален диалог и колективно договаряне. Очакваме от българското правителство активна позиция при разработване на директивата, съгласувано със социалните партньори.
Необходимо е създаване на механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства след въвеждането на либерализацията на цените на електроенергията за битовите потребители и отговорните за това институции. Настояваме също така за яснота относно управлението на Социалния климатичен фонд, който е насочен за подпомагане на семействата, които ще бъдат най-силно засегнати от разширяване на търговията с емисии за сградите и транспорта.
Гарантиране на справедлив дигитален преход, основан на дигитално управление, ориентирано към човека и ефективно регулиране на изкуствения интелект на принципът „човекът има контрол“.
В областта на колективното трудово договаряне от около две години настояваме държавата да заеме своята роля и да направи нужното за транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне. По отношение Директивата за равно заплащане между мъжете и жените или за равно заплащане при полагане на един и същи труд очакването е да бъде определена цената на труда на всяко едно работно място без значение от пола. Освен това очакванията на КНСБ са свързани и с ратификация на Конвенция 190 на МОТ относно насилието на работното място.
– Обмисляте ли вариант за подписване на споразумения с някои от партиите?
– Нашата практика е да се подписват споразумения с кандидатите за кметове преди местни избори. В този мандат имаме споразумение с кмета на община Габрово. В тази връзка предстои изготвянето на анализ за изпълнение на постигнатите в споразумението договорености.
– Какво се случва в КНСБ Габрово, има ли интересни инициативи?
– Преди броени дни, на 7-ми октомври – Деня за достоен труд заедно с Комисия за защита от дискриминация реализирахме съвместна приемна за неравното третиране на пазара на труда, по време на която консултирахме работници и служители, които считат че са дискриминирани при упражняване правото си на труд – както преди възникване на трудовото (служебното) правоотношение и по време на неговото съществуване, така и в случаите на прекратяване му. В голямата си част те бяха свързани с прилагането на принципа равно заплащане за равностоен труд, както и задължението на работодателя за прилагане на еднакви критерии във връзка с налагането на дисциплинарни наказания.
Друга съвместна приемна, която реализирахме бе проведена с психолога Габриела Гатева. По време на нея освен безплатни консултации, свързани с трудовото и осигурителното законодателство, акцентирахме и върху проблемите и трудностите пред които са изправени работниците и служителите, свързани с условията на труд, стреса и натовареността на работното място. Обсъдени бяха начините за балансиране между семейния и професионалния живот, механизмите за по-ефективно организиране на работния процес и постигане на повече удовлетвореност в работата.
В рамките на националната кампания на КНСБ „По-високи доходи с твоя синдикат“, заедно с вицепрезидентите на КНСБ Тодор Капитанов и Огнян Атанасов проведохме срещи с мениджмънта и работниците и служителите от предприятия от Габрово и Севлиево. По време на тях запознахме представителите на бизнеса, както и работещите с някои от ключовите за пазара на труда, социалния диалог и формирането на възнагражденията теми – необходимостта от спешно транспониране на Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне и съответните изменения, които трябва да настъпят в законодателството, въвеждането и на директивата за прозрачно заплащане.
– Организирате ли обучения на безработни?
– Да, в трите общини на област Габрово – Габрово, Трявна и Дряново реализирахме обучения на безработни лица, предимно на възраст над 50 години, нискоквалифицирани, продължително безработни и лица в неравностойно положение по професията „Помощник в строителството”, специалност „Основни и довършителни работи”. Обученията се реализираха по проекта на КНСБ „Шанс за зелена и социална заетост“ като част от Националния план за действие по заетостта за тази година, в партньорство с трите общини и със съдействието на Дирекция „Бюро по труда“ – Габрово.
– А какви възможности за обучение предлагате на работещите?
– Традиционно всяка година провеждаме обучение на представителите на комитетите и групите по условия на труд с лектори вицепрезидента на КНСБ Огнян Атанасов и директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово Виолета Иванова.
Освен това в партньорство с колегите от Синдиката на българските учители и Центъра за професионално обучение на КНСБ валидирахме професионални знания, умения и компетентности по професия „Помощник-възпитател“ на работещи в детските градини от областта.
Една от възможностите за напълно безплатни курсове, които предлагаме е така нареченото обучение с ваучери за придобиване на дигитални компетентности и умения на заети и безработни лица, по която схема КНСБ е доставчик на обучение.
Само от началото на годината до момента в област Габрово обучихме над 450 заети и безработни лица, разполагаме с 28 сертифицирани учебни бази и над 30 подготвени висококвалифицирани преподаватели по дигитални умения.
Продължителността на обучението е 55 учебни часа за базово равнище (ниво 1 и 2 съгласно DigComp) и 45 учебни часа за средно равнище (ниво 3 и 4 съгласно DigComp). Формата на обучение може да бъде присъствена или дистанционна, дневна или вечерна, а след успешно положен изпит се получава сертификат.
С дългогодишния си опит и експертиза в предоставянето на обучения, КНСБ ще подкрепи всички желаещи да придобият изключително необходимите в съвременния технологичен свят дигитални умения. Те са ключови за адаптирането към съвременните изисквания на пазара на труда.
Тези, които проявяват интерес могат да се свържат с нас на тел. 0885970323 и 0885970484 или на място: гр. Габрово, ул. „Брянска“ № 30, ет. 10, ст. 1.