КНСБ ще предложи на следващата Конференция на ООН за изменението на климата – СОР30 през 2025 г., на павилиона на България да има ден, посветен на въздействието на климатичните промени и прехода към нисковъглеродна икономика върху работещите хора. Работниците са уязвими както от работата при неблагоприятни климатични условия (високи температури, например), така и от загубата на работни места при намаляване на използването на изкопаеми горива. Същевременно новите работни места с използването на нови нисковъглеродни технологии не гарантират на този етап нова заетост и работни места. Тази тема все още не може да намери централно място на събития от такива мащаби.
Това коментира вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, който присъства на провеждащата се от 11 до 22 ноември в Баку 29-та Конференция на ООН за изменението на климата (COP29). За първи път на подобен мащабен форум, на който присъстват над 72 000 делегати от 196 страни, над 80 президенти, вицепрезиденти и министър председатели, участва и представител на синдикатите от България. Това бе възможно благодарение на подкрепата на Фондация Фридрих Еберт.
На конференцията има български павилион със събития по различни теми всеки ден. През първите два дни в тях участваха президентът Румен Радев, премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис, българските министри на енергетиката Владимир Малинов и на иновациите и растежа Росен Карадимов, представители на Европейската банка за развитие, на Световната банка и на Инвестиционната банка. Сред обсъжданите теми са декарбонизацията на индустрията, бъдещето на енергетиката, регионалните партньорства за реализиране на енергийния преход, инвестициите в климатичните иновации и зелените технологии.
Фондация Фридрих Еберт проведе брифинг, на който бяха представени целите на СОР29. За да бъде успешна конференцията, трябва да се постигнат амбициозни решения, надхвърлящи NCQG (Новата колективна количествена цел – определяне на средствата, които ще се отделят за борба с климатичните промени след 2025 г.). Фокусът на конференцията тази година е върху финансирането за действия за климата. Един от ключовите въпроси е именно финансовият – светът се нуждае от около 4 до 6 трилиона щатски долара годишно за борба с изменението на климата. Той е изключително труден заради голямото разделение на страните относно финансовите отговорности, източници и цели. Фундаменталният въпрос е кой трябва да плати. Много от развиващите се страни стъпват на Парижкото споразумение, в което се посочва, че развитите страни са отговорни да поемат водеща роля в предоставянето на финансирането за климата. Сред амбициите, които могат да залегнат в националните планове за действие в областта на климата на всяка държава (NDC) съгласно Парижкото споразумение, могат да са: цели за намаляване на емисиите от цялата икономика до 2035 г.; удвояване на нивата на енергийна ефективност и спиране на обезлесяването до 2030 г.
