Неравенството в заплащането е най-високо в страните с ниски доходи, като близо 22 процента от наемните работници там са класифицирани като нископлатени. Това става ясно от нов доклад на Международната организация на труда (МОТ).
Въпреки че глобално има напредък, високите нива на неравенството в заплащането остават неотложен проблем. Докладът показва, че в световен мащаб най-ниско платените 10 процента от работниците печелят само 0,5 процента от глобалния фонд за заплати, докато най-добре платените 10 на сто – близо 38 процента от него.
Жените и наемните работници в неформалната икономика са сред най-ниско платените. Тази констатация засилва необходимостта от целенасочени действия за премахване на различията в заплатите и заетостта и за осигуряване на справедливи заплати за всички наемни работници, сочи докладът.
Неравенството в заплащането има съществено значение във всички страни и региони. В световен мащаб обаче един на всеки трима е работник без заплата. В повечето страни с ниски и средни доходи мнозинството са самостоятелно заети работници, които могат да намерят възможности да изкарват прехраната си само в неформалната икономика. Поради тази причина докладът разширява своя анализ, за да включи самостоятелно заетите лица в страни с ниски и средни доходи. В резултат на това измереното неравенство в трудовите доходи нараства значително в тези региони в сравнение с това, измерено само въз основа на заплатите на наемните работници.
„Националните стратегии за намаляване на неравенствата изискват укрепване на политиките и институциите за заплащане“, казва Джулия Де Лазари, икономист на МОТ и един от основните автори на доклада. „Но също толкова важно е да се разработят политики, които насърчават производителността, достойния труд и формализирането на неформалната икономика.“
Укрепване на политиките за заплащане за намаляване на неравенството
Проучването подчертава необходимостта от целенасочени политики за насърчаване на приобщаващ икономически растеж. Докладът заключава, че намаляването на неравенството в заплащането изисква както силни политики за заплащане, така и структурна подкрепа за справедлив растеж. Като се справят с тези предизвикателства, страните могат да постигнат реален напредък към намаляване на разликите в заплатите и насърчаване на справедлив, устойчив икономически растеж за работниците по целия свят.
Основни препоръки на МОТ включват:
- Определяне на заплатите чрез социален диалог: те трябва да се определят и коригират чрез колективно договаряне или договорени системи за минимална заплата, включващи правителства, работници и работодатели.
- Възприемане на информиран подход: определянето на заплатите трябва да отчита както нуждите на работниците и техните семейства, така и икономическите фактори.
- Насърчаване на равенството и равните възможности за третиране и резултати: политиките за заплащане трябва да подкрепят равенството между половете, справедливостта и липсата на дискриминацията.
- Използване на надеждни данни: решенията трябва да се основават на надеждни данни и статистика.
- Справяне с първопричините за ниското заплащане: националните политики трябва да отразяват специфичния контекст на всяка държава и да се справят с причините за ниското заплащане.
Неравенството в заплащането е намаляло в около две трети от всички страни от 2000 г. насам, става ясно още от доклада на МОТ. Въпреки тази положителна тенденция, значителни разлики в заплащането продължават да съществуват в световен мащаб. Глобалният доклад за заплатите 2024-25 г.: Намалява ли неравенството в заплатите в световен мащаб?, установява, че от началото на 2000 г. средно неравенството в заплащането, което сравнява заплатите на хората с високи и ниски заплати, е намаляло в много страни със средна скорост, варираща от 0,5 до 1,7 на сто годишно, в зависимост от използваната мярка. Най-значителното намаление се наблюдава сред страните с ниски доходи, където средногодишното намаление варира от 3,2 до 9,6 процента през последните две десетилетия.
Неравенството в заплащането намалява с по-бавни темпове в по-богатите страни, като се свива годишно между 0,3 и 1,3 процента в страните с по-висок среден доход и между 0,3 до 0,7 процента в страните с високи доходи. Освен това, въпреки че неравенството в заплащането се стеснява като цяло, намаленията са по-значителни сред наемните работници в горния край на скалата на заплащане.
Реалните заплати се повишиха в световен мащаб, но регионалните различия продължават
Докладът също така установява, че глобалните заплати растат по-бързо от инфлацията напоследък. През 2023 г. глобалните реални възнаграждения са нараснали с 1,8% с прогнози за достигане на ръст от 2,7% за 2024 г., най-високото увеличение от повече от 15 години. Такива положителни резултати бележат забележимо възстановяване в сравнение с отрицателния ръст на заплатите в световен мащаб от -0,9%, наблюдаван през 2022 г. – период, когато високите темпове на инфлация изпревариха растежа на номиналните заплати.