В измененията и допълненията в Закона за висшето образование /ЗВО/, които са предложени за обществено обсъждане, има текст за определяне на минимална заплата за преподавателска длъжност в университетите, като това се отнася за най-ниската преподавателска длъжност. Целта е да се коригира изкривяването на доходите в университетите, което показва липса на отговорност към младите преподаватели, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на национален форум за качеството, количеството и доходите в държавните висши училища в България, организират от синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ.
На форума присъстваха ректорите на най-големите български университети, столичният кмет Йорданка Фандъкова, председателят на парламентарната образователна комисия Милена Дамянова.
От 2020 г., 60% от парите за висшето образование трябва да зависят от критерии, свързани с качеството, заяви ректорът на Софийски университет проф. Анастас Герджиков.
По думите му през последните години има болезнена реформа в българските университети, а никой от тях не може да постигне големи резултати без необходимото финансиране. 1 млрд. долара е най-ниското финансиране при първите 500 университети в света, подчерта проф. Герджиков.
Според председателят на Националния браншови синдикат за Висше образование и наука към Конфедерацията на независимите синдикати в България (ВОН-КНСБ) Лиляна Вълчева е нужно устойчиво развитие на системата и общо удовлетворение от средствата, които държавата отпуска.
Не в строителство, не в зали, а в човешки ресурс са нужни инвестиции. Трябва да се даде глас на всеки работещ и да се засили социалният диалог, заяви доц. Вълчева.
От КНСБ предлагат да се договорят варианти за балансиране в системата чрез изменение на ПМС 162 и увеличение на средствата като дял от БВП, за да се преборят най-големите неравенства.
Броят на студентите държавна поръчка намалява във всички учебни заведения, сочи анализът на ВОН-КНСБ, представен от главен асистент Стефан Аспарухов.
Средната брутна работна заплата в държавните висши училища е 1350 лева, като най-ниската е 894 лева. Най-високото възнаграждение в системата получават преподаватели в Медицинския университет в София – 2228 лева. Разликата с най-ниско платените е в пъти, акцентира Аспарухов.
Първите пет висши училища с най-голямо общо повишение на заплатите през последните две години са Национална музикална академия, УАСГ, Университет „Проф. Асен Златаров“ – Бургас, СУ „Св. Климент Охридски“ и МУ Варна.
Заплатата на професорите в страната е с около 500 лева по-висока от тази на висши учебни заведения в столицата, посочи Аспарухов.
Доминиращите модели на заплащане във висшите ни училища са рентиерски или се стимулират преподавателите, достигнали до някаква длъжност, а разликата между най-високите и най-ниските възнаграждения е 2,6 пъти – средно за висшите училища. В системата на училищното ни образование тази разлика е 1,5 пъти, каза министър Вълчев.
Той съобщи, че ще бъде направена платформа за кандидатстване в университетите ни от чужбина, която ще е за „децата от историческите ни диаспори, за да не идват три пъти до България“. Ще улесним визовия режим, ще направим изложения и информационни кампании, ще децентрализираме приема по 103-то и по 128-мо постановление от догодина, информира министър Вълчев. Той каза, че има близо 30 000 деца в българските неделни училища в чужбина и има желаещи да се върнат да учат в България. От миналата година финансираме кандидатстудентски курсове в неделните ни училища в Северна Македония, в Косово, Албания, Молдова и Украйна. „Ще направим и промяна в наредбата за приема, за да може да се кандидатства с матура по съответния език, на съответната образователна система, а сертификатът по български език да е равен на оценката от матура по български език“, каза министърът. Той отбеляза, че едно дете, което се връща от Испания, губи една година, ако иска да се включи в българската система на висше образование. Предвидено е да има и национални програми за финансиране във висшето образование, подобно на тези в средното ни образование, съобщи министър Вълчев
Разпределението на средствата за учебните заведения трябва да бъде на база постигнати резултати. Това заяви кметът на София Йорданка Фандъкова.„София има шанс в нея да се намират най-много и най-добрите университети. Но това е свързано и с по-големи изисквания на бизнеса и гражданите“, посочи Фандъкова. „Предизвикателствата пред висшето образование в страната са големи. От една страна намаляващият брой студенти, а от друга – изисквания и качество на образованието. Развитието на София се дължи на образованите и предприемчиви млади хора“, отбеляза тя.
Според Фандъкова най-добрият начин за финансиране на учебните заведения е на база постигнати резултати. Тя изтъкна, че диалогът за образованието трябва да се води постоянно.
Мисля, че всички познаваме механизмите и знаем как трябва да намерим волята да преодолеем неравенствата във висшето образование в България, каза председателят на комисията по образование в Народното събрание и депутат от ГЕРБ Милена Дамянова. “Публично известни са твърденията, че университетите в България са печатници на дипломи“, заяви тя. Според нея много често се примиряваме с подобен тип твърдения. „Последните 2-3 години имаме тенденция на българи, които са получили образование в чужбина и са се завърнали в страната, за да работят“, изтъкна Дамянова. Тя отбеляза, че през 2019 г. сме получили 457 млн. за образованието от субсидии. „Нашето бездействие няма да помогне. Често се оправдаваме с това, че непознатите реформи няма да помогнат. Аз искрено вярвам, че ще намерим общите решения, за да се подобри картината на висшето образование“, заяви тя. Според нея трябва да се въведе съпоставяне и сравнение на българското образование със световното.