Агенция „Фокус” разговаря с Любен Томев – директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
Фокус: Правят се изчисления за увеличаването на пенсиите. Стана ясно, че най-вероятно минималната работна заплата ще бъде вдигната до 270 лева. Това как ще повлияе на останалите доходи? Ще нарасне ли и средната работна заплата? Знаем, че минималната работна заплата е обвързана и с други плащания. Как ще се отрази това?
Любен Томев: Зависи от това какви промени ще бъдат приети и от Народното събрание. Ако някои от тези величини, които зависят от минималната работна заплата, се отвържат от нея, ще бъдат едни разчетите, ако останат в същите зависимости, ще бъдат по-високи тези разходи. Но увеличението на минималната работна заплата с тези 30 лева е изостанало значително в тези три години, така че в крайна сметка 270 лева е нещо, което бих нарекъл нещо минимално необходимо на този етап. Как ще се отрази това на останалите заплати? Вероятно в диапазона до 400 лева ще има известно компресиране на заплатите, тоест малко над минималните работни заплати ще се увеличат нагоре. Но аз не считам, че всички работни заплати в частния сектор около средната и над средната ще се увеличат. Тоест, ще има известно повишение в по-ниските диапазони, тъй като обикновено такъв е ефектът.
Цялостно увеличение в случая не е и необходимо според мен, защото фактически високите заплати в този период нараснаха и това отчита и Националния статистически институт през последните две години. Една значителна част от тези високи заплати фактически отбелязаха ръстове нагоре. Минималната работна заплата не беше променена. В резултат разликата между минимална и средна и между максимална и средна работна заплата скочи много. Така че, аз очаквам някаква тенденция съвсем слаба в ниските диапазони. Иначе по отношение на средните и високите заплати не считам, че ще има такава.
Фокус: Говори се за различно компенсиране на пенсионерите.
Любен Томев: За съжаление това още не е решено. Вариантите са различни. Имаше вариант, при който беше предложена еднократна компенсация, вариант за еднократна компенсация с размера на пенсията, сега се говори за трайно покачване на пенсиите. Дали на всички пенсии пак не е ясно. Очевидно върху това се работи. Но в комисията към Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) по доходи и жизнено равнище беше съгласувана такава позиция, която препоръчва увеличение на пенсията в зависимост от конкретните разчети на Националния осигурителен институт. Не знам какво показват те към момента, за да ви кажа и какво ще бъде предприето като стъпки.
Фокус: Всъщност на 15 юни ще се събира НСТС за пенсионерите специално.
Любен Томев: Не е фиксирана тази дата. Ако вие имате тази информация, може и да е така. По принцип беше казано, че между 15-ти и 20-ти ще заседава НСТС точно по тези въпроси. Не знам да има фиксирана точна дата.
Фокус: Като представител на синдикатите вие за какво ще настоявате по време на тези преговори и смятате ли, че това увеличение на доходите на хората се прави предизборно.
Любен Томев: Не знам дали се прави предизборно, но ние от март месец имаме внесени комплекс от предложения. Това са не само за минималната работна заплата и за пенсията комплекс от предложения. Голяма част бяха обсъдени в няколко поредни заседания на комисията към НСТС. Така че на експертно ниво нещата се обсъждат от два и повече месеца. Дали това ще бъде в досегашния стил на правителството, тоест излиза един и казва – ето, от днес аз увеличавам пенсиите, това е въпрос на имидж, но така или иначе тези преговори са инициирани от двата синдиката още от началото на март месец. Какви ще бъдат конкретните ефекти ще видим. Това съвпада, разбира се, с годината на изборите. Така или иначе всяка година би следвало да има, както имаше предишните години, увеличение, както на минимална работна заплата, така и на пенсиите. По принцип всяко едно увеличение може да се приема като изборно.
Фокус: Тук има обаче един спор с работодателите. Те не искат да увеличават заплатите. Всъщност какво е становището, което изразиха и как се отнасят към препоръчителния индекс за увеличение по браншове?
Любен Томев: По принцип възразиха от определянето му на национално равнище. Този индекс беше фиксиран на 11.07% по четирите критерия. Те възразиха, от гледна точка на това, че няма да преговарят за национално равнище с такъв индекс. Такова беше становището на комисията, но възприемат информацията, която ще използват при преговорите на браншово равнище. Тоест при конкретните преговори на браншово равнище, в зависимост от състоянието на конкретния бранш могат да се договарят различни стойности. В такъв смисъл този индекс действително не беше възприет от работодателските среди. Но се договорихме поне да се инициират преговори на браншово равнище, където да се види, в зависимост от конкретното състояние, защото има действително браншове, които много добре се развиват – в сферата на дървообработването, дърводобива, хартиената преработка и т.н. Има браншове, които се развиват добре. Някъде може да бъде надхвърлен, другаде може изобщо да не се стигне до преговори. Всичко е много различно. В конкретната ситуация се решават нещата. Така че, аз не виждам необходимост да се притесняват, че той ще ги задължи този индекс с някакво увеличение. Това няма да се случи. То не може да се случи в пазарната икономика.
Фокус: Казва се, че увеличаването на заплатите ще даде глътка въздух даже и за бизнеса, защото ще увеличи потреблението. Обаче от друга страна се забелязва един ръст в инфлацията. Изяде ли инфлацията 30-те лева, които сега правителството решава да даде, няма значение дали предизборно е или не?
Любен Томев: Разбира се, че тези 30 лева отдавна бяха изядени. Първо имаме натрупана инфлация през последните години от порядъка на 5.6%, значи имаме 2.8 и 2.4% средна годишна инфлация 2009 и 2010 година. Тази година нещата са много рязко нагоре, но сега като че ли има известно успокояване на цените, включително и на цените на основните енергоносители. Поне се стопира тенденцията на повишаване. Очакваната инфлация вероятно ще бъде над 3%. Очевидно тези 30 лева в никакъв случай не могат да компенсират този период, за който говорим. Така че, аз не виждам никакви основания за притеснения. Още повече, че инфлацията, както знаете, носи и повече приходи в бюджета. След като се повишават цените идват повече данъци. Най-просто от 20% върху всяка една стока, което е ДДС.
Фокус: А как гледате на тази идея за финансовия пакт за стабилност? Създаде се такава комисия да променят Конституцията, но там се фиксират само едни данъци, а другите, които са свързани с ДДС, тях могат да ги променят.
Любен Томев: Позицията на КНСБ е, че ние не приемаме такъв пакт за финансова стабилност. Той не е необходим. Вярно е, че е важно бюджетният дефицит да не надхвърля предварително зададената рамка, но има различни начини да се контролира това. По този начин фиксирайки тези няколко параметъра се връзват ръцете на всички бъдещи правителства да проявят една по-гъвкава политика, когато е възможно, а в редица случаи не е. Разбира се, не такава политика, която безконтролно да харчи. Говорим, в зависимост от конкретната икономическа ситуация, в конкретната конюнктура да могат да се провеждат някакви по-гъвкави механизми и политики. От тази гледна точка това, според нас, не е необходимо. Необходимо е това, за което винаги сме настоявали – една политика за създаване на повече места, за повече икономически растеж, което води до повишаване на жизненото равнище. По никакъв начин този финансов борд не гарантира покачването на жизненото равнище на българина през следващите години. Той отново ще остане на последно място сред всички останали европейски страни.
Фокус: Има ли данни за излизане от икономическата криза?
Любен Томев: Данни има – като повишаване на промишленото производство, като покачване на Брутния вътрешен продукт (БВП). Това са плахи тенденции. Сега увеличението е малко, но това, което особено ни притеснява е, че няма никакви индикации за излизане от кризата на пазара на труда. Тоест, тези 300 000 работни места, които загубихме по време на кризата, няма тенденция на възстановяване на част от тях. Продължава, според нас, загубата на работни места.
Фокус: Защо?
Любен Томев: Не отчитам специално показателя безработица, който като регистрирана безработица спада, но тук трябва да се има предвид, че една голяма част от безработните не са регистрирани по различни причини. За нас по-важният показател е заетостта, а заетостта не се увеличава и това е един от индикаторите, че нещата продължават да се задълбочават и изходът от кризата ще бъде много по-продължителен, отколкото в производството и икономическия растеж като цяло.
Фокус: Защо се случва това според вас? Вярно е, че кризата на трудовите пазари е в цяла Европа, не само у нас, но защо при нас приема такива застрашителни размери или сега просто при нас излизат наяве едни данни, които преди се стъкмяваха по някакъв начин?
Любен Томев: Винаги е имало разминаване между Агенцията по заетостта и Националния статистически институт, тъй като те работят по различни методики и от там идва и разликата, но винаги сме подчертавали, че в данните на НСИ съществува един значителен контингент, който е много неопределен – така наречените „обезкуражени лица”, които по принцип биха желали да работят, но практически те нямат мотивацията да търсят активно работа или я търсят, но в сивия сектор. Нямат шансове да излязат на първичния пазар на труда и от тук нататък, разбира се, цялата разлика може да обясни текуща безработица, с хора, които търсят по собствени канали възможности да си намерят работа, но така или иначе има огромна разлика между регистрираната безработица и тази, която съществува като, бих казал, скрита безработица. Това нещо е следствие както на въздържането на работодателите да наемат нови работници, да разкриват нови работни места, защото все пак още леко отлепваме от дъното. Не е толкова обнадеждаващо като тенденция, като темпове на развитие. Все още има страх в работодателите да наемат нови работници, да разкриват нови работни места. От друга страна имаме един структурен проблем, който тегне върху заетостта у нас и изобщо върху структурата на работната сила. Този структурен проблем – несъответствието между търсене и предлагане на работни места, отдавна е познат и при такива кризисни ситуации този проблем се задълбочава, затова и пазарът на труда много по-трудно реагира на променените условия, които са в случая съживяването на икономиката. Това не може да се съпровожда с успоредно покачване на заетостта. Този структурен елемент е от решаващо значение също. Една голяма част от безработицата е от хора с много ниска квалификация и те много трудно ще могат да намерят при тази конюнктура своята реализация на първичния пазар на труда.
Фокус: Имаше критика, че бяха намалени парите по националния план за действие по заетостта.
Любен Томев: Те бяха намалени, защото значителна част бяха пренасочени мерки към Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Там, обаче, нещата не потръгнаха много добре. Нещо няма висок ефект от тези мерки, които бяха предприети, вследствие на което проблемите на пазара на труда с качеството на работната сила и структурните несъответствия, за които казах, продължават да тегнат. Няма никаква тенденция за подобряване. Неусвояването на тези средства, всъщност, е втората причина, но дали ще бъдат от държавния бюджет или по оперативната програма, това вече е решение на правителството. Проблемът е, че не всичко, което е необходимо да се финансира като мерки на пазара на труда, ефективни мерки, може да се направи по европейските фондове, тъй като там изискванията са значително по-строги. Така че, една значителна част от мерките, съкращаването на тези средства в бюджета фактически доведе и до по-нисък обхват на безработните в такива мерки на пазара на труда.
Фокус: Очаквате ли някакво оживяване сега с летния сезон, когато много хора са заети със сезонна работа и в какъв интервал?
Любен Томев: Оживяване се отчита всяка година, но това е сезонна заетост.
Фокус: В какви интервали се движи тя?
Любен Томев: Не мога да кажа. Даже не съм правил специфични наблюдения по този въпрос, но една част от тази заетост е явна, а друга част е сива. Така че, много трудно може да се отчете точно каква е.
Десислава АНТОВА
focus-news.net