Двамата работодатели потвърдиха думите на вицепрезидента на КНСБ Чавдар Христов. Той определи кампанията като уникална не само заради нейното съдържание – популяризирането на възможностите за работодателите и работниците и служителите от интегрирането на системи за информиране и консултиране. „Кампанията е уникална и заради това, че успяхме да видим в практиката как ни възприемат работодателите – при първата ни среща и след нейното провеждане. Първоначално имаше известно напрежение, но след това диалогът ни ставаше все по-непринуден, тъй като работодателите осъзнаваха, че срещу тях седят мислещи и конструктивни хора, които могат да помогнат на тяхното предприятие”, изтъкна Чавдар Христов.
Вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков цитира някои от основните резултати. В рамките на кампанията са посетени 152 предприятия в 44 населени места в цялата страна от 32 различни икономически отрасъла, като кампанията е обхвала близо 3000 души. Във втория й етап са проведени и обучения по ключова компетенция „Трудови, социални и осигурителни права”, в които са участвали близо 600 представители на посетени по кампанията предприятия. В момента в 37 предприятия са изградени или са в процес на изграждане системи за информиране и консултиране.
„Макар да срещахме и трудности и да имахме пропуски, кампанията трябва да бъде оценена като успешна. Пътят е верен и това е основният извод”, каза при откриването на форума президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той подчерта, че реализирането й е посрещнато с голям интерес от други синдикати в рамките на Европейския съюз, които търсят опита на България в тази сфера. Въпреки това процесите на създаване на системи за информиране и консултиране вървят твърде бавно у нас, като основната причина за това е, че липсва инициатива от страна на самите работници, синдикатите или работодателите. Пламен Димитров подчерта, че това още повече амбицира КНСБ да продължи работа в тази посока, като ангажира още партньори. Той обърна внимание на това, че държавата не прави системно наблюдение на прилагането на закона. Директивата 2002/14/ЕС, която регламентира правото на информиране и консултиране, е транспонирана в българското законодателство, но тя няма стимулираща функция за изграждане на подобни системи.
„Трябва да признаем, че често получавахме категорични откази от работодатели да организираме срещи на тази тема”, каза заместник-председателят на БСК-СББ Димитър Бранков и допълни, че информирането и консултирането, освен право на работниците и служителите и задължение за работодателя, е още възможност за работодателя. „Информацията е собственост и на двете страни и затова трябва да се търсят общите решения в открит и откровен диалог”, изтъкна Димитър Бранков. Той подчерта, че чрез тази кампания КНСБ и БСК-СББ натрупват опит, който и в бъдеще ще помага в диалога за намиране на правилните решения при кризисни ситуации.
На заключителния форум присъстваха още Асен Ангелов – изпълнителен директор на Агенция по заетостта, Румяна Михайлова – изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда”, представители на ръководството на КНСБ и на основни членове на КНСБ, председатели на регионални съвети на КНСБ, експерти от централата на Конфедерацията, журналисти и други.