– Равносметката е, че за тези години КНСБ успя да се трансформира и да стане демократична и модерна организация, която защитава хората на труда. За това самата организация плати висока цена, изразяваща се в намаляване на броя на синдикалните членове, намаляване на броя на синдикалните организации, защото имаше и хора, които бяха много разочаровани от процесите, които течаха.
Паралелно с трансформацията, която трябваше да направи самата организация, тъй като тя стана правоприемник на бившите Професионални съюзи, започна и трансформацията в икономиката – преструктурирането, процесите на приватизация, започнаха реформите в бюджетния сектор. Това доведе до изключително големи разочарования, това изкара на улицата изключително много хора. Бяха ликвидирани от картата на областта реадица предприятия. Обувен завод „Добрич“ изкара 1800 човека, месокомбинат „Родопа“ – 1500 души, и ако започнем да изброяваме всичко, което е ликвидирано и закрито – те са плеяда, „Зена“, „Добруджански текстил“, „Родина“, „Калиакра“, „Деспред“, транспортните предзприятия на територията на Добрич, Теревел, Каварна, Балчик, „Хан Кардам“, „Калацерка“. Нямаше отрасъл на икономиката, който да не беше засегнат от тези процеси. Това предизвика недоволството и бунта на хората. Те организирано и спонтанно без предупреждения проведоха редица протестни действия в защита на собствеността. С призиви „Не на приватизацията“, „Не на разграбването“ и за права – правото да работят хората и да получават работни заплати. Равносметката показва, че годините 1996, 1997, 1998 – до 2005 г., са били годините на непрекъсната борба за по-добри условия на труд, за по-добър живот, за трудови права.
– Днес по-лесно ли е синдикатът да защити правата на хората, стъпил на опита от тези 25 години?
– Мисля, че вече е по-лесно, защото има извървян път, има натрупан опит и практика и има по-добър диалог между социалните партньори. Ако трябва да го наречем по-простичко – има диалог между труда и капитала. По-лесно е в бюджетната сфера, където има по-голяма синдикална плътност-. В бюджетната сфера имаме покритие над 65 % от работещите са наши членове. Докато нещата не стоят така в реалния сектор. Там синдикалната плътност е някъде 23 % от заетите, което сами по себе си прави трудно нашето присъствие и учасдтие във всичски процеси, които там се развиват.
– Каква, според Вас, е причината синдикалните членове от реалния сектор все още да са малко и смятате ли, че страхът да не се загуби работното място е причината хората да не членуват в синдиката?
– Да, на първо място срахът, който в много голяма степен владее хората. Страхът от сдружаване, страхът от обединяване, продиктуван обаче главно от токав какво ще предприеме след сдружаването собственика или работодателя. На второ място, все още може би, българинът не е свикнал в заедност да търси решаване на проблемите. Като цяло българинът не е колективен играч, а индивидуалист в голяма степен и докато не се убедим, че когато сме заедно, можем да преодолеем проблемите, защото сега поголовно се нарушават прават ана работното място – по отношение на условия на труд, на работно време и най-вече по отношение на заплащане.
– Последният пример за опит колективът да реши проблем и защити правото си на труд е протестът в Добруджански земеделски институт. Докъде стигна конфликтът между работещите там и работодателя в лицето на Селскостопанска академия?
– Мисля, че има малък успех от протестите и очакваме, че резултатът ще е такъв, какъвто искаха хората. Какво имам предвид – очакваме, че в рамките на Селскостопанска академия ще бъдат извършени съкращения на свободните работни места и на хората, на които имат основание да се пенсионират. Ще бъде приета стратегията за бъдещото развитие на ССА и тогава, вероятно, ще бъдат направени големите структурни промени.Мисля си, че точно сега, когато започва на експертно равнище към МЗХ и Управителния съвет на ССА да работи комисията е мястото на синдикатите, за да могат в голяма степен да защитят бъдещето на работещите в тези институти.
– Кои са препъни къмъните, които все още в една или друга сфера на икономиката са създали проблеми и КНСБ не е успяла да намери формула за противодействие.
– Те са много, спор няма, само че, отбелязвайки годишнината в Добрич, си даваме сметка, че най-голям длъжник сме на хората, на нашите членове по отношение на равнището на работната зпалата. Смятам така, защото същността на колективното трудово договаряне е условието, с което ние като синдикат чрез колективния трудов договор можем да защитим техните интереси. От него обаче, хората единствено се интересуват какво се случва с техните заплати. Затова казвам, че в това отношение сме длъжници особено в реалния сектор, където от 2009 г. много трудно се променят нещата. Докато, мисля, че бихме могли да се похвалим, в бюджетния сектор през последните 4-5 години сме постигнали с нашата помощ и експертност, с малки изключения, да постигнем увеличение на работните заплати от 20 до 43 % в някои дейности. Това не е достатъчно в никакъв случай, но ако направеното в тези четири години, бъде следвано занапред, мисля, че това това е темпото, с което трябва да вървим по отношение на ръста на работните заплати. Мисля, че предизвикателствата и трудностите предстоят в реалния сектор по отношение на заплащането на труда. Тук ще е много трудно, защото капитала и работодателите като цяло са много внимателни по отношение на допълнителни разходи за труд и мисля, че много трябва да се направи на национално равнище. Да потърсим онази практика, която имахме в годините назад – да се договоря препоръчителен коефициент между синдикатите и национално представените работодателски организации. Това би дало глътка въздух на хората, работещи в реалния сектор.
– Това ли е едно от „лекарствата“, Добрич и страната да спре да губи работна ръка?
– Определено. Едно от основните неща, за да спре изтичането на работна ръка от по-малките към по-големите градове в страната, както и извън страната е размерът на работната заплата. Това е едното, другото задължително е утвърждаване и спазване на законността. Имам чувството, че държавата е абдикирала от своите задължения. В резултат на това, че не се спазва законността хората отиват там, където е по-спокойно, където е по-гарантирано, където е сигурно и са по-защитени. Особено много трябва също да се мисли, макар, че няма общо със синдикатите, за образованието. Считам, че това вече е един от големите проблеми за поколенията на демокрацията. Липсата на образованост, масово с основно и незавършено средно образование, липсата на каквато и да е професия и квалификация не прави хората конкирентноспособни на пазара на труда.
– КНСБ провежда и обучения. Какви точно?
– Ние правим два вида обучения – едните са непрекъснати, свързани с повишаване квалификацията и компетенциите на нашите синдикални ръководства. Запознаваме ги с промените на осигурителното законодателство, промените по отношение на колективното трудово договаряне, защото това е гаранция за успех и защита правата на нашите синдикални членове. Другият вид обучения е на безработни млади хора до 29-годишна възраст и над 50 години. Обикновено финансираме тези обучения чрез националния план за заетостта и по оперативни програми, конкретно досега по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Те са за придобиване на професия, за стажуване и квалификация и понататъшна реализация. Твърде успешни се оказаха тези обучения, тъй като може да се каже, че от 20 до 40 на сто от завършилите ги сме успели да намерим работа. По такива проекти досега имаме 30 младежи до 29-годишна възраст . В момента се провежда тяхното стажуване в детските градини и ясли на Добрич.
Източник:
http://www.ndt1.com/article.php?story=20150614174853516&query=%25CA%25CD%25D1%25C1