Относно казуса в Хирургично отделение, според нас вариантите са два – или сестрите да бъдат подкрепени от свои недоволни колеги от други отделения или да бъдат принудени да се „огънат“, а нещата да продължат постарому.
Неоснователно се отправят обвинения срещу едно лице, че е „тартор“ и „организатор“, щом всички масово подават заявления за напускане. Така се отстоява позиция и се формира гражданско общество, когато се казват проблемите с истинските им имена, когато сме единни и отстояваме правата си. Надявам се, ако сестрите отстъпят, това да се дължи на финансови нужди, а не на външен натиск и примирение. За какви уволнения става въпрос, щом лицето е в отпуск за временна нетрудоспособност и няма връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Редът за възникване и прекратяване на трудовото правоотношение е уреден в Кодекса на труда и други подзаконови нормативни актове, редът за уреждане на колективните трудови спорове също е законово установен. Действията на ръководството от гледна точка на закона са твърде спорни и най-вероятно ще се решават по съдебен ред, след като диалога и споразуменията не са в неговия периметър на действие.
Едва ли има човек в Разград, безразличен към съдбата на болницата, било като работещ в нея или като пациент. В случая сме пристрастни като синдикалисти, борещи се за правата на работещите. За съжаление в последните години се срина доверието към обслужването в нашето лечебно заведение, отключиха се много негативи към персонала, а пациентите търсят медицинско обслужване в близките градове. Няма как да не сме обезпокоени от това, което днес се случва и в Хирургичното отделение. Случаят за съжаление не е единствен. Напуснаха добри лекари, които потърсиха реализация в други болници. При нас непрекъснато пристигат жалби за нарушени права, един от най-честите въпроси е за неразрешаване на платен годишен отпуск на лица с решение на ТЕЛК, която по КТ е 26 дни. След постъпили жалби, ние подаваме сигнали в ИТ, които са контролен орган по спазване на трудовото законодателство, извършвани са няколкократни проверки, но за съжаление нарушенията продължават и ето какъв е резултатът – общо недоволство. За да си ефективен на работното си място, първо са ти необходими здравословни и безопасни условия на труд, което е основно задължение на работодателя. Не е редно вината да се прехвърля върху сестрите, че те бездействат, не са на работното си място и седят по столовете. От цялата бумащина в здравеопазването, малкият брой персонал на смяна, унизителното отношение, едва ли винаги може да бъде усмихнат по време на дежурство и да обърне достатъчно внимание на всеки един болен. Въпреки, че сестрите по конкретния казус, в момента не са членове на синдиката, КНСБ – Разград застава зад тях и сме готови да им окажем пълно съдействие. В дни, когато расте дефицитът на кадри, недоволството на работещите се увеличава, увеличава се физическата и психическа агресия към здравните работници, е недопустимо да се губи качествена работна ръка. Вярно е, че сме един от регионите с най-голяма безработица в страната, но е вярно и че трудно се намира надежден персонал, както е видно за всички и стремглавото обезлюдяване на града.
Ще споделим за понятието „бърнаут синдром“ или т.нар. синдром на изпепеляване, който е характерен с повишено чувство на интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Разглежда се като професионален феномен и може индивидуално да се прояви с инсулт, инфаркт и язвена болест. Рисков е при професиите – здравни работници, учители, научни работници, полицаи и журналисти. Според проучване 70% от медицинските специалисти в България страдат от този синдром. Здравните работници са подложени на непрекъснат стрес поради спецификата на работата си, нерегламентираното работно време, широкия социален контакт с хора от различна възраст, с различна социална и културна среда. Множеството стресиращи фактори неизменно се отразяват не само в професионален, но и в личностен план. Понякога вложените усилия и старания в работата си остават недооценени от прекия ръководител. Именно отсъствието на позитивни взаимоотношения, справедливост и етични принципи в работния екип може да изиграе отключващ момент за развитието на синдрома. Нима след претоварените графици и непрекъснати дежурства има гаранция, че някой е застрахован да не отключи посочения синдром или недай боже друго заболяване. Нека да опазим здравето на медицинските работници, за да има кой да се грижи и за нашето здраве.
ИЗТОЧНИК:
http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=16996&Itemid=28