Растат случаите на работа без трудов договор в Кюстендилска област, а само от началото на годината в Инспекцията по труда са постъпили 85 сигнала за некоректни работодатели. Близо 16% от икономиката в България е в сивия сектор. Най-много некоректни работодатели има в строителството, шивашката промишленост, земеделието и ремонт и търговия с автомобили, стана ясно на пресконференция на КНСБ в Дупница, организирана в рамките на кампанията на КНСБ „Сивото убива“.
За първото шестмесечие на 2019 година Инспекцията по труда в Кюстендил е установила 22 случая на наети работници без трудов договор. За сравнение, през цялата 2018 година случаите са били 10. Общо от началото на годината сигналите за некоректни работодатели са 85, от тях 44 са от работници и служители от община Дупница. Половината от оплакванията са свързани с неспазване на трудовото законодателство.
Статистиката представи директорът на Инспекцията по труда в Кюстендил инж. Валентин Златански. „Статистиката не говори добре за работодателите в нашата област, както и за работниците, че допускат да се стига до нерегламентирани трудови взаимоотношения. Непълнолетните трябва да работят само с разрешение на Инспекцията по труда“, посочи инж. Валентин Златански.
По данни на Международната организация на труда неформалната заетост в България стига 15, 9 %, което нарежда страната ни в Топ 5 на страните в Европейския съюз с най-висок процент недекларирана заетост. За сравнение, средното равнище на недекларираната заетост в Европейския съюз е 11, 6%. В Полша са 38%, Румъния – 30%, Словакия – 16,7%, а в Русия недекларираната заетост е 35,9%. По сектори най-високият процент е в строителството, леката промишленост (шивашка промишленост), земеделието и ремонти и търговия на автомобили.
„Всеки път, когато някой си наеме майстор и му плати на ръка, когато някой поиска от друг да му извърши дадена работна услуга, по този начин съдействаме за увеличаването на процента недекларирана заетост и въобще на сивия сектор в България и ЕС“, коментира националният секретар на КНСБ Тодор Капитанов.
Фирмите, предлагащи работа извън трудовото законодателство получават наказание от 1 500 лв. до 15 000 лв. От 1 000 до 10 000 лв. пък се санкционират отговорните длъжностни лица.
Най-тревожни данни на пресконференцията представи Валентина Васильонова – зам.-председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Тя обхвана проблема с недекларирания труд в световен мащаб и в частност ощетяването на българите, заети сезонно в земеделски стопанства в чужбина.
Статистиката сочи, че 48,9 % от недекларирания труд в световен мащаб се упражнява в сектор земеделие. Всеки пети гражданин купува стока, която е произведена чрез недеклариран труд. В българското земеделие преди 1989 г. са работили над 1 милион души. Днес процентът се е стопил над 10 пъти, тоест заетите днес са 350 000 души, които се занимават с производство на земеделска продукция. Едва 57 000 души от тях са осигурени с постоянни трудови договори. В района на град Дупница има 799 регистрирани земеделски стопанства.
100 000 000 евро са годишните обороти от парите, които българските работници изпращат на своите близки в страната. От 1 500 000 души работещи в Европа 40 % са заети със сезонен труд и биват експлоатирани. Тя определи като кървави парите на сезонните работници, вливащи се в българската икономика.
Средната работна заплата в земеделието е 884 лв., като средната часова ставка е 1, 70 евро на час, максимум 2, 80 евро на час. За сравнение, в Италия минималната тарифна ставка на час е между 7, 2 до 8, 6 евро на час. В Германия е 8, 50 евро на час, Белгия – 9,8 евро на час, Астрия – 7,38 евро на час, Холандия – 9,5 евро на час, Дания – 19, 50 евро на час, Испания – 5,3 евро на час, в Чехия – 7 евро на час.
„Работата без трудов договор, извънредният труд без да бъде заплатен, неотчетената работа през почивните дни са все загуби, които ние търпим като работещи. По този начин всички ние заедно участваме сговорно за ерозията на обществото. Няма пари за пътища, няма пари за социални услиги, за здравни грижи и образование. Искаме ли да участваме в това? Сивото убива и във физически смисъл. Трябва да настояваме на всички нива да се забранят директните плащания и всякакви подпомагания за земеделски производители, неспазващи трудовото законодатлество на България. Зад производството на мляко, хляб стои упражнявания тежък физически труд на хората. Затова всички ние трябва да се замисляме над този въпрос всеки път, когато купуваме хранителни стоки“, коментира Валентина Васильонова.